Една снимка обикаля интернет традиционно по това време на годината, около Коледа, когато се заговори за футбол. Изглежда като обработена с ефектите на модерни програми, защото в нея има твърде много мъгла, за да е истинска. И един вратар.

Всъщност това е съвсем реален фотос, а случката от него е направо легендарна. Култ.

На тази снимка (горе) един вратар седи приведен и концентриран пред вратата си, а около него е паднала такава мъгла, че не е сигурно дали вижда дори обувките си. Какво е специфичното на фотоса ли?

Ами... Мачът е спрян няколко минути по-рано и играчи, освен вратаря, на терена няма. Но той не знае. Снимката е култова, но зад нея се крие историята на един от великаните на футбола в Лондон в първата половина на XX в. Това е човекът, който не изостави вратата си дори, когато за нея нямаше заплаха. Но - по реда на събитията.

Сам Бартрам играе като ляво крило и инсайд в първите си години като непрофесионален футболист за Болдън Вила, когато е на 18-19 години. Роден през 1914-а, само е слушал истории за Първата световна война, но участва във Втората. За това - по-късно.

През 1934-а скаут на Чарлтън го харесва, докато пази на вратата на Болдън... поради липса на друг страж. В онзи ден Бартрам спасява дузпа и е взет на проби в тима, борещ се за промоция от трета във втора дивизия.

Embed from Getty Images

Да кажем, че пробите не тръгват добре, ще е доста деликатно.

Допуска 6 гола в първия си мач за резервите, а после му вкарват по два в следващите три двубоя.

Но мениджърът Джими Сийд вижда едно много важно качество в иначе дребния за вратар младеж (178 см) - непримирим, стиска зъби и дава кураж на хората пред него в най-трудните моменти. Железен боец!

В първия му двубой като титуляр Чарлтън губи с 0:2 от Уотфорд. Началото никак не е добро, но това всъщност е старт на 22-годишна любовна история, превърнала Сам Бартрам в най-голямата легенда на този клуб.

Днес статуята му е застинала пред стадиона на отбора, и то - напълно заслужено.

Още в първия му сезон Чарлтън печели промоция във втора дивизия. Година по-късно завършва втори след Манчестър Юнайтед и е вече в първа лига.

През февруари 1936-а името му може да бъде открито във в. "Дейли Експрес", който след един мач срещу Нюкасъл, спечелен с 4:2, пише:

"Да свалим шапка на рижия вратар Сам Бартрам. Някои от спасяванията му бяха от световна класа. Той е изобретателен, има различна техника и стил на вратар."

Бартрам и Чарлтън завършват втори след Манчестър Сити в дебютния им сезон в елита. Вратарят вече е признат лидер, а историите около него са все по-култови.

Embed from Getty Images

През септември 1937-а се жени в деня на домакинския мач срещу Мидълзбро. Сутринта е в църквата, а по обяд отива на стадиона, преоблича се и играе блестящо за победата с 1:0, след което буквално е отнесен на ръце от феновете обратно до церемонията. Тя вече се е пренесла в лондонска градина, недалеч от стадиона, има музика, танци.

В този мач Бартрам получава и контузия, та накуцва по време на танците...

Същата година, навръх 25 декември, Сам Бартрам окончателно влиза във футболната история. Това е великата история на снимката, с която започнахме. Чарлтън гостува на Челси по Коледа, като времето в Лондон е мъгливо.

"Още в първите минути теренът трудно се виждаше, а мъглата падаше все по-ниско - пише в автобиографията си вратарят. - Виждах как идва откъм отсрещната врата, на която Вик Уудли (пази на Челси) вероятно също трудно е разбирал какво се случва. Реферът спря играта в началото на второто полувреме, но след 1-2 минути я поднови, защото малко се проясни. След малко пак не виждах нищо...

Минаха доста минути, в които топката не идваше до наказателното ми поле, нямаше и следа от нашата защита. Резултатът бе 1:1 и си мислех, че сериозно натискаме.

Тогава от мъглата се появи един полицай, който ме попита: Какво, по дяволите, правиш тук? Мачът е спрян от 15 минути! На игрището няма никой. В съблекалнята момчетата се скъсваха от смях...".

Да, историята е истинска. Сам Бартрам седи няколко минути сам на игрището и дебне някой да не му вкара гол. Нищо, че тогава вече двата отбора са се прибрали в съблекалнята. Признава, че е чувал зад гърба си смях и подвиквания, вероятно от хора, които си тръгват и са видяли, че мачът е прекратен. Той самият не го знае, а можем само да си представяме каква е била тази лондонска мъгла!

Embed from Getty Images

Случката прави Бартрам още по-култова фигура за феновете, особено на Чарлтън. Неусетно той е звезда, а това не се харесва на някои от привържениците на съперникови отбори. В онези години инцидентите по стадионите на Англия не са толкова често явление, но има случаи, в които границите са прекрачвани.

През октомври 1938-а Чарлтън гостува на Портсмут и повежда с 1:0, а Бартрам спасява дузпа на местния любимец Фред Уоръл. Минути по-късно той е изнервен и провокира Джими Оукс, а в онези години по английските терени, такова нещо завършва с юмручна размяна. Двамата са изгонени. Това влудява публиката на Портсмут, а най-дивите са зад вратата на Бартрам. По едно време той забелязва, че мрежата зад него гори, подпалена с хартии от феновете. Вика полицай, седящ до мястото за корнер, за да изгасят пожара. След минути тръгва да бие аут, но го удря в главата половин парче тухла. Пада на земята и се налага да влиза лекар. Но довършва мача, а Чарлтън бие с 2:0.

Смелостта му не знае граници. Скача с главата напред срещу нападателите, често страда от това, но не излиза от терена, ако не е в невъзможност да седи на краката си.

Втората световна война отнема най-добрите години на доста английски играчи от тази генерация. Бартрам влиза в армията, разбира се. Първо е в запаса (на малката снимка, вплетена в колажа горе), но не стига до фронта, а после е инструктор на пилоти от Военновъздушните сили, пътува до Франция и Белгия, без да участва в сражение. Организира мачове, както и успява да играе три пъти за Англия в периода, но двубоите не са признати за официални от Футболната асоциация.

След войната получава медал за работата си като инструктор и високата мотивация, която успява да поддържа в своята част. В тези години идва и най-голямата му футболна гордост.

В Англия по време на Втората световна война се играе ежегоден турнир за Военната купа, разделила на Северна и Южна лига отборите. Нещо като алтернатива на лигата. Бартрам играе за Йорк Сити и стига финал на Южната лига на "Уембли", загубен от Шефийлд Уензди. Само 12 месеца по-късно, вече с Чарлтън, печели финала срещу Челси на "Уембли" с 3:1, а вратарят "показва игра, която е достойна за всеки стадион на Англия", както я описва в. "Таймс".

Embed from Getty Images

Година след това Чарлтън и Бартрам пак са на "Уембли", но вече във финала за Купата на ФА - най-големия трофей по онова време в света. Губят с 1:4 с продължения от Дарби Каунти, като в последните 40 минути от мача вратарят пази с травма и едва седи на краката си. Но не излиза - това е "Уембли", финал за купата!

За четвърти пореден път стига до митичния стадион през 1947-а, а преди мача срещу Бърнли Бартрам говори пред пресата като капитан на отбора. "Наричат "Уембли" Храм на футбола, но за мен е нещо повече. Втори дом, за четвърта поредна година ще играя там!". Този път вдига над главата си великия трофей след 1:0 на финала. Това е успехът на живота му.

Нататък нещата тръгват надолу, Чарлтън оцелява още десетилетие в елита, но се лута в долните етажи на таблицата. На 40 години, през 1954-а, Сам Бартрам слага край на кариерата си.

Води Йорк Сити и Лутън Таун като мениджър до 1962-ра, но въпреки нелошите резултати, не продължава в професията. Вместо това става репортер на "Сънди Пийпъл" и отразява футбола в Лондон отблизо.

С две думи - бе близо до играта до смъртта си през 1981-ва. Минаха още 23 години преди Чарлтън да вдигне статуя на най-изтъкнатия си футболист пред стадион "Дъ Вали", а ресторантът и кафенето на централната трибуна също носят името на легендарния вратар.

"Когато говориш за Чарлтън, първото име, за което се сещаш, трябва да е на Сам Бартрам", каза за него Алън Кърбишли, друга голяма фигура на клуба.

Разбира се, че е прав. Та това е човекът, който не изостави вратата на Чарлтън дори тогава, когато никой не я застрашаваше в мъглата.

Дори само заради това, Сам Бартрам заслужава статуя.

Снимка: Getty Images