Ако обичате тениса, вероятно сте ровили с любопитство из безбройните чекмеджета на историята на този спорт. Няма как да не сте чували за "тилдъновите геймове" или "сервиса на Тилдън" като термини. Не може да не знаете кой е Големия Бил.

Но ако не сте го сторили или пък не познавате тази фигура - скандална, различна, легендарна и оставила вечна диря в играта за джентълмени (колко спорно е да е броен за един от тях), ето я историята му.

Не е случайно, че ви я разказваме точно днес. На 3 юли 1920 г. светът научи кой е Бил Тилдън, а датата остава в тенис аналите като Денят на Големия Бил. Минаха сто години, но това не се променя.

Въпросният мъж е роден на 10 февруари 1893 г. във Филаделфия в богато семейство. Въпреки състоянието на семейството си, което има куп прислужници и няколко огромни къщи, Уилям Тейтъм Тилдън не знае какво е щастие в детските години. Губи майка си, когато е на 18. Предишните години с нея са тежки и травмиращи за момчето, тя страда от болестта на Брайт и е полуинвалид. Бащата го праща да живее в съседска къща при леля му, за да не е свидетел на последните месеци на майката. Всъщност Бил остава там години наред. Таткото Уилям си отива три години по-късно, а в следващите 4 лета момчето губи и тримата си братя с различни заболявания.

На "Уимбълдън" през 1929 г.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Изпада в дълбока депресия, а единственото занимание, което го вади от нея, е тенисът. Недалеч от дома му е "Germantown Cricket Club", който има над 20 корта за тенис. Именно там се формира и психиката, и "образованието" на Бил Тилдън. Той посещава частно училище, но не е силен в ученето. Говори малко, затворен е в себе си. Всичко, сполетяло го в тези първи 24-25 години от живота му, е повлияло за това.

Дори го изключват от Университета в Пенсилвания, когато е на 19. Няма официална аргументация, но наоколо се говори, че е заради "поведение с нисък морал"...

Бил печели няколко национални титли още през второто десетилетие на XX в., но голямата слава идва през 1920 г. Точно преди 100 години, на 3 юли, той става първият американец, спечелил "Уимбълдън".

Това е и първата му титла от "златните турнири", както тогава ги наричат в Щатите. Днес те са от Големия шлем, но терминът не е познат през годините чак до 1930-а. Преди това "мейджъри" са само "Уимбълдън" и US Open, чак през 30-те е присъединен към компанията "Ролан Гарос", а едва по-късно - Откритото първенство на Австралия, което заради ранното провеждане в годината и дългото пътуване, често бе пропускато от асове в тениса чак до 70-те години.

Тилдън на поредния финал на "Уимбълдън" в безупречното бяло облекло.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Та, на този 3 юли Бил Тилдън пише история. Дългучът печели в безукорната си бяла риза, бял панталон с елегантен колан, и бели спортни обувки финал срещу актуалния шампион Джералд Патерсън от Великобритания с 2:6, 6:3, 6:2, 6:4. Той дава само 4 сета на съперниците по пътя към историческата титла, която проправя пътя на американците на свещената трева. Тилдън още два пъти е шампион на "Уимбълдън" - защитава титлата си година по-късно, а после затваря цикъла на аматьорската си кариера през 1930-а с нов триумф в Лондон.

Между 1920 и 1930 г. той е най-силният тенисист в света. Печели 7 пъти US Open (шест поредни), както и 7 поредни пъти Купа "Дейвис" за отбора на САЩ. Славата му е световна, канят го на приеми и името му е новина за първите страници. Но това е човек с много интереси, не само в спорта. И с много демони, които се появяват след края на кариерата.

През 1931 г. той става професионалист, което автоматично го лишава от право да играе на "Уимбълдън" и US Open - такива са правилата. След 20 г. като аматьор, започва да печели пари. И то - много. Играе на демонстративни турнири за големи чекове чак до 1946-а, когато е на 53 години.

В тениса наследството му е абсолютно непоклатимо - със 138 спечелени турнира от 192 участия и 907 победи срещу само 62 загуби на сингъл, Тилдън има успеваемост от 93,6 процента! Той е първият мъж с четири поредни титли от турнири, които формират по-късно Шлема. На US Open освен общо 10 финала, има и баланс на спечелени мачове от 90,7% , което го поставя по-напред от Роджър Федерер, Фред Пери и Пийт Сампрас. В един отсек от кариерата му - от 1924 до 1925 г., печели 95 последователни срещи, а през легендарната за него 1920-а завършва с баланс победи-загуби от 78-1!

Тилдън с поредния трофей в тениса.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Наричат го Големия Бил заради ръста му от близо 190 см. "Тилдъновите геймове" според него са решаващите части в средата на всеки сет - например при 3:3 да спечелиш седмия за частта и да вземеш психологическо предимство. "Оръдието" е сервисът на Тилдън - мощен и невиждан за времето си.

Извън тениса историята е доста различна, шарена и с много тъмни краски.

Бил Тилдън преследва кариера в Холивуд, пише пиеси, поставяни на Бродуей и е част от хайлайфа в американското общество. Сам финансира пиесите си, но общо взето те минават без особен успех. Губи доста пари от това, но предизвиква аплаузи и обществено одобрение, че опитва да е креативен не само с ракета в ръка. Позитивният имидж обаче скоро ще отстъпи място на съвсем други настроения срещу него.

Приятел е с куп знаменитости от Холивуд, особено с Чарли Чаплин, който му помага в трудни времена, а и често го пуска да тренира в личния му тенис корт. Двамата са особено близки през 40-те години, когато изпадат в сходни ситуации и имат проблеми със закона. По доста различни причини.

Бил Тилдън за първи път е арестуван през 1946-а за това, че опитва да склони към полов акт 14-годишно момче на Сънсет Булевард в Лос Анджелис. Лежи в затвора 8 месеца, въпреки че е осъден на година. Скандалът е огромен, а Чаплин е един от хората, които са насреща в тежкия момент. Самият той е изживял невероятни трудности, когато през 1944-а е осъден на 23 г. затвор за трафик на проститутки в няколко щата. Впоследствие обжалването печели, делото очевидно е скалъпено и без доказателства, но оставя белег върху психиката на великия актьор завинаги.

Embed from Getty Images

Тилдън отново влиза в затвора в края на 1949-а, след като 17-годишен стопаджия, когото е качил в колата си в Калифорния, подава жалба срещу него за сексуално насилие. Хомосексуализмът в Щата тогава е извън закона, а тенис звездата лежи 10 месеца зад решетките. Неговата репутация е срината, а вестниците са безпощадни.

Умира през 1953-а, на 60 години, от сърдечни проблеми. Но историята му не сършва с момента, в който издъхва. Просто като детайл - при огледа след смъртта му, състоянието му е около 88 долара в брой, без никакви банкови сметки и други собствености. Изгубил е всичко, включително имиджа си. Ражда се богат, отива си в бедност.

Разкрити са доста тъмни моменти от миналото му, които през годините на тенис кариерата са оставали забулени. "Сексуални намеци и увертюри" към момчета, които подават топките по турнири...

Две години след смъртта му се появава класическият роман на Владимир Набоков "Лолита", в който един от героите - треньор по тенис, гей и застаряваща легенда, се казва Нед Литам. На английски това е Ned Litam и обърнато означава Ма Тилдън. Авторът признава години по-късно кой е прототипът на героя му...

За спорта и тениса Бил Тилдън е човекът, който на 3 юли 1920 г., точно преди един век, слага старт на нова ера. Един от най-успешните играчи в историята.

Извън корта наследството му е съвсем друго.

Embed from Getty Images