08:08 | 20.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Абрамович - историята преди "Челси"

Синът на литовски евреи продаваше гумени патета и дезодоранти много преди светът да го знае като футболен бос

Getty Images

Абрамович - историята преди "Челси"

18:05 | 19 април 2018 | Редактор : Динко Гоцев 0 2749 Getty Images

Едно име промени лицето на английския футбол, а и сериозно разбърка колодата в европейския, след като през 2003-а влезе в играта. Роман Аркадиевич Абрамович превърна "Челси" от симпатичен и достолепен лондонски отбор със средни амбиции и малко трофеи в амбициозен гранд на футбола на континента.

Но до сделката му с Кен Бейтс, при която руският милиардер придоби гордостта на Западен Лондон, животът не винаги е бил благосклонен към Абрамович.

Както се казва - не винаги се е отразявал палаво в лъснатите върхове на луксозните му обувки върху червените килими на хайлайфа.

За Роман не се знае много и причината е, че самият Роман не иска да се знае повече, отколкото е необходимо.

"Старая се да не правя публични изказвания - призна пред лондонския съд през 2012-а по време на мегаделото срещу Борис Березовский. - Знам, че не се справям добре, когато трябва да говоря пред камери и микрофони. Нервен съм и не казвам, това, което искам. Не е за мен тази работа."

Днес Абрамович е 151-вият най-богат човек в света и има над 7 милиарда долара в имущество, инвестиционни активи и лично състояние.

Роман се ражда през октомври 1966-а, когато Англия е актуалният световен шампион по футбол.

В онзи месец "Челси" всъщност върви добре в първенството, воден от Рон "Чопър" Харис, Питър Бонети на вратата и лидера на атаката Боби Тамблинг. Героят на феновете Питър Озгууд си е счупил крака 20-ина дни по-рано и пропуска остатъка от сезона. Детайли, които малкият наследник на литовски евреи няма как да знае.

В Саратов, на река Волга в Съветския съюз, по това време никой не се е интересувал тези факти, да не говорим, че вероятно тази информация не е и достигала дотам.

Роман Аркадиевич остава без майка, когато е на 18 месеца - тя не успява да преживее спонтанен аборт. Татко му загива при инцидент на строежа, на който работи, когато е на 3 години. Не помни нищо за родителите си, а чичо му и семейството се местят в Москва, когато детето е съвсем малко.

Едно уточнение - родителите на Роман са литовски евреи: Арон (Аркадий по съветските изисквания) Абрамовичус и Ирина Михаленко. Неговата фамилия също е Абрамовичус по рождение, но - отгледан от рода по майчина линия, в Москва става Абрамович. По-сигурно и не толкова уязвимо в онези години.

Не е особено силен ученик или студент, даже в архивите на Московския институт по горива "Губкин" може да бъде открито досието му, което направо си е средна работа като оценки. Средна към слаба. Но пък по това време вече продава рециклирани и готови за втора употреба автомобилни гуми на състудентите си.

От дома си прави нещо като магазин за гумени патета, с които успява някак да се снабдява от чужбина. Всичко това през 80-те години е незаконно в Москва, но първият полъх на перестройката вече е променил някои неща.

През 1988-а, когато законът за частното предприемачество влиза в сила, прави фирма със съпругата си Олга (жени се съвсем млад и получава 2000 рубли от тъста на сватбата), като изработват играчки за деца. Инициативен и изключително комбинативен.

Паралелно с това е и представител на швейцарската компания "Руником", която внася какво ли не в Русия - парфюми, дезодоранти, стоки за бита.

Между 1992-ра и 1995-а Роман се справя добре, без да тъне в богатство. Има пет компании за препродажби, в няколко бизнеса е посредник с добри комисиионни, влиза в управата на свинекомплекс, но основните му усилия са в опити да пробие на пазара на горивата.

Това му носи и първите проблеми със закона. Арестуван е за отклоняването на 55 цистерни с дизел, които пресреща в Москва и препраща към Калининград.

Те са собственост на държавата и стойността им е 3,8 милиона рубли. В края на мътната история цистерните се озовават в Рига, Латвия, а след престой в ареста Абрамович се съгласява да съдейства да бъдат открити. Разминава се със съд, вероятно заради добрите си вече изградени контакти на високи нива в страната.

Горе-долу по това време среща и най-важния човек в живота му - Борис Березовский. Той отваря вратата за най-голямата крачка на амбициозния младеж - от бизнесмен до олигарх.

Getty Images

Березовский в този момент управлява "Лада", а и е най-големият в автомобилния бизнес на бившия СССР, който се отваря за външния свят.

Благодарение на близките си отношения с него, Роман Абрамович вече контактува с най-силните хора в държавата, а през 1996-а заживява и в апартамент в Кремъл по покана на президентското семейство на Борис Елцин.

Елцин включва компанията "Сибнефт" в един от списъците с приоритетни точки в приватизацията.

Тя е собственост на Березовский и Абрамович, а първият е достатъчно доверен човек на държавния глава, за да се случи това. Все пак е убедил други богати хора да дадат 140 милиона долара за кампанията по преизбирането на Елцин през 1996-а, а и той самият е допринесъл финансово. Това са си заслуги, достойни за услуга в обратната посога.

Или поне така се говори - все пак официалните информации за стъпалата по пътя на хора към богатството от онези години в бившите републики на СССР са доста оскъдни.

Пътят не е лесен и е постлан със случки, които и ние добре познаваме от годините на прехода.

Березовский и Абрамович пристигат в Омск, където опитват да убедят Иван Литкевич, директор на местната рафинерия - много силна в този момент - да работи с тяхната компания за продажба и транспортиране на горива. Той отказва.

Два дни преди "Сибнефт" да се появи официално в регистрите на приватизацията, Литкевич е намерен удавен в река Иртиш. Единственият свидетел е шофьорът му, но не успява да даде показания, защото докато се подготвя делото, умира.

Березовский и Абрамович плащат 100 милиона долара и купуват "Нефтегаз" - компания, която е оценявана на шест пъти по-голяма сума. Но обещанията към боса на Виктор Городильов и сина му Андрей за политическа кариера (които се сбъдват), са достатъчно силно оръжие за убеждаване.

Постепенно "Сибнефт" става най-мощната компания на пазара, а Абрамович е вече и политик. През 1999-а той е избран за губернатор на Чукотка, като основното обещание на кампанията му е да инвестира лични пари в развитието на региона.

Любимец на всички в "Челси", той е човекът, донесъл успехите

Снимка: Getty Images

За 8 години като губернатор основното обвинение е, че е загубил всякаква връзка с хората. Не е от този тип политици, които обикалят и се появяват сред народа, говорят и показват от първа ръка как се върши това или онова. Примери за такъв тип подход - колкото искате, дори няма нужда да гледаме по-далеч от родната територия.

Но едно обвинение към Абрамович няма как да бъде отправено. За осемте години той наистина инвестира в развитието на региона, включително и свои пари (само те са поне 120 милиона долара под формата на дарения).

Още един ключов детайл, който оставаше заключен дълги години, преди да бъде изваден на бял свят от Березовский по време на лондонския процес в съда между двамата преди 5 години.

Конкурентът Березовский, който вече не е между живите

Getty Images

През 1999-а Роман Аркадиевич е първият човек на високо ниво (а той вече е такъв), който предлага на Борис Елцин да подготви провъзгласяването на Владимир Путин за него наследник. А когато новият силен човек започва да съставя кабинета си, Абрамович лично присъства на интервютата с всеки един от бъдещите министри.

Също в залата на съда в Лондон се разбра, че през 2007-а пак думата на Роман - който остава близък съветник и доверен човек на Путин, е била решаваща Дмитрий Медведев да е следващият президент.

След 2003-а взаимоотношенията на петролния магнат в необятните земи на СССР остават само дистанционни - той е гражданин на света, на Лондон и Монте Карло. Покупката на "Челси" го легитимира в бизнес средите на английската столица и година по-късно той става почетен гражданин на града на Темза и вече е далеч от делата, с които го свързва миналото.

А те, между впрочем, никак не са толкова светли като ВИП-ложите на "Стамфорд Бридж".

Който е бил в Западен Лондон и по улиците край стадиона на "Челси", е наясно - това е територия на хора от сой. Лъскав клуб, за излъскване на имиджа.

През 2008-а в. "Таймс" извади някои от доказателствата, събрани по делото Березовский - Абрамович, в които ясно се вижда как Роман е платил милиони в подкупи на политици и бизнесмени в периода 1995-1998 г., за да си осигури пътя към върха в алуминиевата индустрия и бизнеса с горивата в няколко страни от бившия СССР.

Новият бос на "Челси", 2003 година

Снимка: Getty Images

Съдебната битка между двамата някогашни приятели и съдружници бе наречена "най-скъпото частно дело в историята". През 2001-ва Березовский обвини Абрамович, че не е изпълнил договорката да дели наполовина печалбите от "Сибнефт", като го е принудил със заплахи да продаде дела си в компанията под чадъра на Путин.

Ако съдът бе взел решение полза на Березовский, това значеше, че Роман трябва да му плати половината от 3,2 милиарда английски лири, на колкото се оценяваха печалбите на "Сибнефт" към момента (2012-а).

Но съдия Елизабет Глостър чукна с чукчето и отсъди в полза на Абрамович, а месеци по-късно неговият бизнес-партньор и съдебен противник бе намерен обесен в лондонския му апартамент.

Така миналото на Абрамович всъщност вече е само... далечно минало.

А настоящето е на един усмихнат и успял мъж, който има две деца - Аарон Александър и Леа Лу, от Дариа Жукова, с която живее в момента. От предишната си съпруга Ирина, стюардеса от "Аерофлот", има пет деца - Иля, Арина, София, Аркадий и Анна. От първата си жена Олга няма наследници.

Седем деца и няколко кучета. Те - кучетата, се радват на особено внимание, като често сам ги разхожда край пристанището в Монте Карло или по улиците на Лондон. Сам, сам... - е, с няколко охранители наоколо, разбира се.

Неговият "Челси" спечели пет титли в Англия за 15 години, стана и шампион на Европа. Настоящето му е на изключително успешен футболен собственик. А, да - и на президент на Федерацията на руските евреи, която работи в близко сътрудничество с администрацията на Путин.

Миналото?

Кой живее в миналото...?