Когато през ноември 2011-а Шави стана треньор на Барселона, обеща да върне каталунците към атрактивния футбол и подчерта, че идолите му в професията са Гуардиола и Йохан Кройф.

Година и половина по-късно тимът е шампион на Испания, но от обещанието на Шави няма и следа. Точно обратното - Барса е един от най-скучните и прагматични за гледане отбори в цяла Европа, а мнозина оприличават продукцията от "Камп Ноу" като еманация на "моуриньовизма". Епитет, превърнал се в синоним на антифутбол, който е изцяло чужд за ДНК-то на каталунския клуб.

И докато все още текат празненствата за титлата, има някои важни "червени флагове", които индикират за сериозни разломи в Барселона.

"Аз съм тук, за да върна Барселона към корените му, към каталунската ДНК. Тимът отново да играе атрактивен и атакуващ футбол, който да носи насладат за феновете", обеща Шави на първата си пресконференция като треньор.

Getty Images

Думи, които от дистанцията на времето, изглеждат като опашата лъжа.

Обещанието на спеца бе мехлем за феновете, които бяха измъчени с дефанзивните тактика на Роналд Куман и бленуваха за рестарт. Да, всички на "Камп Ноу" бяха наясно, че няма как да се играе тоталният футбол на Кройф или любимата тики-така на Гуардиола, но все пак трябваше да има промяна. И дакава имаше, но към по-лошо.

В огромна част от шампионския сезон Барселона предложи сива и скучна продукция на терена, с нулева импровизация и предвидима тактическа постройка. Каталунците спечелиха 14 мача с един гол разлика, като статистиката сочи по-малко от два гола средно на двубой.

Тимът е ефективен, но не и ефектен. А в клубове като Барселона това изобщо не е за подценяване. Тактическото еднообразие на отбора в крайна сметка доведе до провал в евротурнирите (отпадане от колебливия Манчестър Юн), както и до онова шумно домакинско 0:4 от Реал Мадрид за Купата на краля.

Getty Images

Испанските медии са категорични, че феновете могат да преглътнат временна изневяра на историческите ценности в името на успеха, но не и цялостна подобна стратегия за налагане на чужд стил на игра. Шави е пределно наясно с това, но в своя защита на няколко пъти изтъкна силни козове.

Първият е, че няма как да се детронира Реал с атакуващ футбол. Просто Барселона не разполага с творческата и атакуваща мощ на съперника и затова просто трябва да се адаптира към ситуацията. Да се владеее топката и да се надгражда, докато се изравни нивото на Реал като персонална класа на играчите.

А Шави доказа, че знае как се изгражда гръбнак, който да служи като фундамент. В случая - солидната игра в защита. Барса допусна само два гола у дома в Ла Лига, а вратарят Марк-Андре тер Стеген постави рекорд по чисти мрежи.

Getty Images

Наред с това - Серхио Бускетс намери себе си, след като в последните години бе бледа сянка на онази постоянна величина. Халфът получи точни и ясни инструкции от Шави - игра близо до защитата, пресичане на противникови пасове и...това е. Нито повече, нито по-малко.

До него огромен скок направи и Гави. "Златното момче" често е сравняван като стил на игра с Шави и Иниеста, но по-скоро вече прилича на модерна версия на Пепе. Играч, който е безкомпромисен в единоборствата и притиска през целия мач съперника. Истински мотор.

Огромен скок има и в играта на още няколко ключови звена. Френки де Йонг изживя истински ренесанс, Педри затвърди ролята си на лидер, но най-сериозното израстване има при Роналд Араухо. Уругваецът се превърна в бранител от световна класа, като си партнира отлично с Андреас Кристенсен - отписан за футбола в Челси, но разкрил пълния си потенциа в Барса.

Разбира се, наред с това се забелязват и няколко сериозни пробойни. Левият бранител Алехандро Балде продължава да се впуска в безразсъдни рейдове в атака, оголвайки зоната си. Жул Кунде отдясно също се чувства неособено комфортно, след като бе преквалифициран от халф на краен защитник.

Getty Images

Колкото до атаката - хитростта на Дембеле бе ключова в критични моменти, а "старото куче" Левандовски показа, че не е загубил нюха си към гола. Полякът не успя да запише лично постижение като в предишния си сезон с Байерн, но все пак попаденията му се оказаха достатъчни за шампионската титла.

Ако обаче Барса иска да погледне по-сериозно към завръщането си като фактор в Европа, трябва сериозно надграждане. А всички планове за лятната селекция се въртят около едно добре познато име - Лео Меси.

Евентуално негово завръщане на "Камп Ноу" ще подейства като допинг за самочувствието на отбора, а също така ще бъде необходимото лекарство за изтерзаните от неатрактивния футбол фенове. Има обаче едно голямо "но".

Снимка: Getty images

Не е ясно как Меси ще се впише в ясната тактическа постройка на Шави. При сегашната формация аржентинецът ше иска да се ползва със свобода на придвижване, докато година и половина треньорът налагаше точно обратното - строга тактическа дисциплина и игра в името на отбора, а не подчинена на само един играч.

И още нещо - в Барса са длъжни да вдигнат рязко нивото, ако искат да са конкурентни идния сезон не само в Европа, а и в Ла Лига. Защото Реал дава всички индикации, че това лято ще развърже кесията, а първото звездно попълнение - Джуд Белингам, вече изглежда договорен. Атлетико също демонстрира сериозно израстване в последните месеци и със сигурност ще погледне към титлата.

Или ако трябва да се обобщи - Барса успя да спечели първата голяма битка и да върне титлата на "Камп Ноу". Но ако в клуба искат това да стане традиция, а не "танц за една нощ", трябват сериозни стъпки. Може би първата от тях - завръщане към атрактивния футбол, който се е превърнал в част от историческата философия на каталунците. И всякакви отклонения, рано или късно, ще бъдат наказани. Със сигурност.

Снимка: Getty Images