Боен клуб за ултрамаратонци - лудостта, наречена проект "Скорост"
Убийствено състезание, в което разчиташ само и единствено на себе си
Първото правило на "Боен клуб" е да не се говори за "Боен клуб".
Ситуацията при проект "Скорост" е подобна. Надпреварата, започваща от Лос Анджелис и завършваща близо 550 километра по-късно, в Лас Вегас, е сходна на култовия филм. Няма официален уебсайт, няма официални правила и за нея не се говори много. Но въпреки това не е просто градска легенда.
Тя съществува и привлича някои от най-бързите атлети в света.
Които трябва да избягат въпросната дистанция, разбира се не на един дъх, а в щафета от максимум шестима души.
Липсата на конкретно заложени правила позволява на участниците в това убийствено бягане да импровизират по какъв точно маршрут да достигнат от кея в Санта Моника до табелата за "добре дошли" в Лас Вегас.
Разбира се, винаги може да се използва пътя от дебютното издание на проекта - през хълмовете на Холивуд и долината "Антилоуп", образуваща западната част на пустинята Мохаве. После минаваш през забравените от Бога градове Барстоу и Бейкър, а след това - по ръба на Долината на смъртта. И на "финалната права" бягаш през Магистрала 160 до влизането във Вегас.
Уловката е, че не трябва да се ползват големи пътни артерии и за това въпросната магистрала се пресича съвсем за кратко.
Оригиналната идея е за щафетна надпревара, но има и хора като Джеймс Пуул (Великобритания), който минава соло цялата изтощителна пустинна дистанция не един, а цели два пъти. При първото си бягане дори заснема всичко и пуска документален филм.
Американката Луси Шолц пък е рекордьорка индивидуално по трасето с време от 84:45 часа.
Ето и какво разказва за надпреварата един от създателите - Нилс Аренд.
"Когато те спрат ченгета, просто бъди много добър с тях. Влез в положение, съдействай. А когато попитат какво правиш - просто кажи, че с група приятели бягате до Вегас. Не трябва да знаят нито повече, нито по-малко", споделя той.
Точно така пресъздава идеята и на участниците. Да бъдат приятелски настроени, но и същевременно дискретни. Проект "Скорост" няма уебсайт, няма бутони "регистрирай се тук", а малко преди тазгодишния старт никой не знаеше и началната дата на лудаото състезание. Аренд и петима приятели бягат по трасето за първи път през 2013 година.
Споделя, че когато се е преместил в Ел Ей, е избягал няколко маратона, но не се е чувствал на място и е решил да създаде нещо свое. И го прави, като тазгодишното издание бе десето - юбилейно.
Британецът Пуул, който е легенда заради това, че неведнъж завършва дистанцията сам, често е облечен в дебели зимни дрехи през тазгодишното издание заради необичайно ниските температури и дори снежни бури.
Участниците са отговорни както за това откъде точно да преминат, така и за храната, хидратацията си и местата, на които да спят. Разказва как едно от най-шокиращите му преживявания при тазгодишното бягане е права от 120 километра, в която няма нито един завой.
"Бягаш шест часа и си на същия път. После бягаш още шест и нищо не се променя. Ако бягаш по 120 километра на ден, както правех аз, често няма нито един завой по трасето", разказва той.
Паула Радклиф, британската звезда в маратона бе казала в интервю, че когато тича, бяга до 100 и го повтаря докато не финишира.
"Представяте ли си колко пъти трябваше аз да броя до 100?", добавя през смях Пуул.
Запитан дали не е поне малко страшно, бегачът отговаря положително и добавя, че често спи в изоставени сгради по трасето, където редом до него на земята има гилзи от куршуми. И добавя, че при последното му участие, редовно е имало периоди от 8 до 10 часа, в които е бил без вода и храна.
Организаторът Аренд гледа и по-напред в бъдещето. Има слухове, че през ноември тази година ще направи нещо подобно, но в пустинята Атакама в Чили.
Създателят на проект "Скорост" е извървял дълъг път от това да организира рейв партита в Хамбург до това да е замесен в жестоко ултра състезание в Щатите.
Но е категоричен, че между двете има сходства.
"Редица хора, които са имали проблеми с различни зависимости, намират ново начало в спорта. Или пък такива, които са се сбогували с нощния живот и търсят предизвикателство и среда, в която биха се чувствали разбрани", смята Аренд.
Ще разберем дали предстои пустинна надпревара в Чили.
И може да бъдете сигурни, че първият записан ще бъде именно Пуул.