Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

В събота вечер в Севиля Реал Сосиедад за четвърти път в своята 116-годишна история спечели Купата на Краля. "Бяло-сините" от Сан Себастиан сториха това във финал срещу Атлетико (Мадрид), който определено отговори на очакванията. На "Ла Картуха" в Севиля баските на два пъти повеждаха в резултата, ала столичани на два пъти връщаха полученото попадение и така в крайна сметка след общо 120 минути футбол се стигна до дузпи, където триумфът бе за Сосиедад.

Празненствата очаквано бяха на висота. Все пак тимът не бе печелил трофей от сезон 2019/2020 насам, когато отново ликува с Копа дел Рей, като тогава победи баския си съперник Атлетик (Билбао) във финала.

Рабира се, онази победа бе емоционална, но съботният триумф в Андалусия също попада в тази категория.

Ако сте гледали мача, то значи сте видели хореографията, която привържениците на "чури урдин" издигнаха - с лика на млад мъж на нея.

Неговото име е Айтор Сабалета.

"Човек умира само ако бъде забравен". Това написаха от Реал Сосиедад на клубния си уебсайт преди три години - на 25-годишнината от смъртта му. Айтор завинаги остава на 28 през декември 1998-а, когато пътува за Мадрид, за да гледа любимия си Сосиедад срещу Атлетико в мач от турнира за Купата на УЕФА.

Но така и не успява да изпълни намерението си, защото е убит от фен на домакините. Рикардо Гуера, член нa една от крайнодесните фракции на Атлетико, намушква смъртоносно в гърдите Айтор - близо до "Висенте Калдерон, където трябва да се изиграе срещата.

По-късно Гуера е осъден на 17 години затвор.

В часовете преди финала в събота в социалните мрежи се появиха клипове на фенове на Атлетико, които осмиват с песни смъртта на Айтор Сабалета, а също така скандират антибаски възгласи.

Снимка: Getty Images

Спецификата на отношенията между автономните области като Страната на баските, Каталуния и Валенсия със столицата Мадрид не са тайна за никого. Нека си го кажем - става дума за откровена омраза.

Но в събота в Севиля победата за баския клуб бе двойна. Не просто защото бе спечелена Купата на Краля (б.р. - феновете на Сосиедад освиркаха Крал Фелипе VI, който бе на стадиона), а и защото дойде срещу точно този съперник - Атлетико. Символно.

Снимка: Getty Images

Айтор Сабалета физически може и да липсва, вече повече от 27 години, но неговите приятели и събратя, както и техния любим клуб, правят така, че паметта му да не бъде изтрита и той да не бъде забравен.

До "Аноета", където Реал играе домакинствата си, има издигнат паметник на Айтор. Спомен, който ще остане за поколенията.

А след последната дузпа този уикенд, играчите на Сосиедад също показаха уважението към паметта на убития си привърженик. Трофеят, който те спечелиха, бе "облечен" с фланелка с неговото име и №12 на гърба - дванадесетият играч в събота.

Снимка: Getty Images

Талисманът на клуба пък носеше на гърба си екип, отново с името на Сабалета, но с №25 - фланелката, която бе направена при почитането на 25 години от смъртта му. Защото в крайна сметка много неща са временни, но любовта между даден човек и любимия му футболен отбор е по-дълга - завинаги.

И може би за финал цитатът на великия мениджър на Ливърпул Бил Шенкли би прозвучал съвсем на място.

"Някои хора смятат, че футболът е въпрос на живот и смърт. Подобно поведение ме разочарова много. Мога да ви убедя, че става дума за нещо много, много по-важно от това".

Снимка: Getty Images

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google