17-11-2017 20-11-2018

Да откриеш Луво: Световният шампион, който търси себе си

Бедност, дрога, възходи и падения - това е неговата история

08:18 | 15 октомври 2022 | Редактор : Александър Сотиров 1 2168 Снимка: Getty Images

Южна Африка не е от най-приветливите места на света. Често историите за спортисти, които са тръгнали оттам, биват свързвани с трудно детство, бедност, глад и престъпност. Вероятно името Луво Манионга не говори кой знае какво на хората, които не следят в детайли случващото се в световната лека атлетика и това по никакъв начин не трябва да е изненадващо.

Но със сигурност си заслужава името му да бъде запомнено. Защото това е името на световен шампион. Който подобно на повечето южноафрикански деца, има детство, преминало под знака на борбата за оцеляване. Баща му Джон работи в тежката индустрия и почти не присъства в картинката, докато един ден тотално изчезва и оставя майката на Луво да се оправя с него и с по-големите му брат и сестра.

Джойс, майката на Манионга, работи като чистачка и дава всичко от себе си, за да осигури на децата си възможно най-доброто детство. Както всяка една майка. Заработва по 120 ранда на седмица (по около 7 евро), а малко по-късно ще разберете защо това е от значение в историята.

А някъде в тийнейджърските години на Луво на сцената се появява и един от най-важните герои в неговата приказка. Треньорът Марио Смит е истински изненадан от уменията на нешлифования диамант и моментално осъзнава, че говорим за ряко срещан талант в скока на дължина. Още от първата им среща е категоричен, че момчето има всички дадености, за да бъде сред най-добрите.

Постепенно местната спортна сцена става тясна за момчето от Мбекуени. През 2009 година той печели първото си значимо отличие - бронз на юношеското първенство на Африка, а паралелно се състезава и в тройния скок. С подкрепата на Смит развитието му процъфтява. На 19-годишна възраст става световен шампион за юноши, превръщайки се в едва втория африканец, завоювал медал в някой от хоризонталните скокове след сънародника си Годфри Котсо Мокоена.

Снимка: Getty Images

Луво вече е звезда в Южна Африка, а през 2012, годината на Олимпиадата в Лондон, за която си е поставил като цел да се класира, започва със скок на 8 метра в първенството на страната си. За постиженията си от предходната година пък е получил премия от 4500 eвро. Наглед не кой знае каква сума за професионален спортист, но точно в тази държава може да промениш живота си с подобни пари.

Било то за добри или за лошо... Е, в случая за второто. Роднини и приятели моментално започват да разчитат на Манионга за финансова подкрепа и той изпада в дългове. Още по-лошото е това, че изгряващата звезда става зависим от "тик" - местната версия на метамфетамините. Нещо, което е избягвал през цялото си детство на улицата. Сега обаче изглежда сякаш няма връщане назад. Положителен допинг тест на 20 март го вади от спорта за година и половина.

"Няма как да оспорим, че спортистът има вина. Но трябва да обърнем внимание и на чисто социалните обстоятелства, а именно, че много тъмнокожи атлети в Южна Африка се сблъскват със същото", гласи решението на местните допинг власти, с което те намаляват санкцията му с шест месеца - от 24 на 18.

"Сдобивах се с един конкретен манталитет, когато злоупотребявах със субстанциите. Изпадах в пълна еуфория. Казвах си, че мога едновременно да взимам наркотици и да се представям добре, но просто лъжех себе си. Това е истината. Дрогата говореше на мозука ми", разказва той.

"Бях хлапе и си мислех, че съм превъзмогнал всичко", споделя още Луво.

Атлетът трябва да се върне в спорта през 2014 година, но объркани документи не му позволяват да го стори. И междувременно понася още един удар, след като откривателят му загива в аватомобилна катастрофа... докато пътува към Луво. Завръщането се на стадиона е едва през 2016 година, след четири пълни сезона отсъствие.

И как се завръща само - сребро на Олимпиадата в Рио. Световна титла в Лондон година по-късно, през 2017, както и сребро на световното на закрито през 2018 година.

Приказката обаче трае кратко. Пропуснат допинг тест през ноември 2019 година и още два случая, в които проверяващите не го намират - през април и октомври 2020 година, водят до четиригодишна санкция. Все пак вече говорим за рецидив.

През 2020, пандемичната година, световният шампион губи майка си, а това отново го подтиква към старите му навици. Демоните чукат на вратата отново и лекоатлетът пак се обръща към познатите действия, употребявайки ежедневено...

"Просто исках да не усещам нищо. Да не знам коя дата е. И след това разбрах, че не скърбя за майка си, а просто използвам дрогата, за да потисна болката. За да не я усещам", разказва скачачът в едно от най-скоро.

"Разбирам и санкцията си, защото ми послужи като събуждане. Да спра да разчитам на други хора и неща за каквото и да е. Леката атлетика е индивидуален спорт и всеки трябва да отговаря единствено и само за себе си", споделя още той, но също така не разбира как Джъстин Гатлин, който става световен шампион редом до него в Лондон преди пет години, получава далеч по-малка санкция, макар да се е провинил за втори път.

Понася последствията за собствените си действия и чака търпеливо.

"Все още има шанс Луво да се завърне и да покаже на какво е способен", надява се той, знаейки, че тази възможност е на още две години разстояние, когато ще бъде на 33.

Снимка: Getty Images

Сега на дневен ред е друго. Шампионът живее далеч от градовете и старите си изкушения.

"Нещата за мен бяха тежки, няма да лъжа. Но аз съм силен човек. Това е реалността ми, от която явно не мога да се спася. Единственото, което ми остава, е да намеря Луво. Не световният шампион. Не наркоманът. Просто Луво", обобщава ситуацията си южноафриканецът.

И е убеден, че ако намери точно този човек, всичко ще си дойде на мястото.

Защото веднъж вече е преборил зависимостта и се е завърнал. И вярва, че може да го направи втори път. Единствено има нужда да открие себе си. Което не изглежда като най-лесната задача.

ИЗБРАНО