17-11-2017 20-11-2018

Деветте поредни титли на Лудогорец срещу деветте поредни на ЦСКА

И двете са доминации за историята, но можем ли да направим паралел?

18:11 | 22 юни 2020 32 3981

Девет поредни титли е династия в който и да е спорт, а когато става дума за футбол, постижението е епохално. Случвало се е през годините и в други страни, рекордът за Европа продължава да държи Сконто от Рига, който цели 14 сезона не бе детрониран в латвийския футбол.

У нас обаче 9 поред навъртя в неделя Лудогорец, който от 2012-а е винаги и само първи. Това е епоха във футбола на България, а и особено при факта, че клубът никога не е бил от грандовете у нас преди настоящото десетилетие. И всъщност дебютира в елита през сезон 2011-2012 г., като никога от първата си поява в най-високото ниво на играта, не е оставал без златото. Ето това е, което прави Лудогорец и неговата поредица уникални.

Постижението от 9 първи места поред изравнява това на славния отбор на ЦСКА (тогава под името (ЦДНА) от 1954-а до 1962 г. Доскоро той бе считан за недостижим, но Разград стори немислимото. Да сравняваме отборите като качество - далеч сме от тази мисъл. Но двете поредици от 9 титли със сигурност заслужават да опитаме да начертаем паралел. Доколкото дистанцията в епохите ни позволяват.

Доминация

Лудогорец спечели 6 от деветте титли доста убедително. Настоящата бе взета без загубен мач, въпреки че има още 4 до края на сезона и това може да се промени. В три случая битката отиваше в последен кръг, като само една точка в края отделяше шампионът от подгласника. Смело може да се каже, че в 6 от 9 случая около титлата изобщо не е имало интрига някъде от месец март, доста преди края на сезона.

ЦДНА печели титлите си в онези години също убедително, като единственият случай, в който интрига има до последния кръг, е през 1957 г. Тогава с 34 срещу 33 т. е изпреварен Локомотив (Сф), при 2 т. за победа и шампионат от 22 кръга. В нито един от останалите триумфални сезони, разликата на върха не е паднала под 4 т.

Онзи тим записва три дубъла за периода на своята доминация, докато Лудогорец има само два. Деветкратният шампион ЦДНА е загубил 21 мача за триумфалния си поход, докато Лудогорец има 25 поражения, но в повече изиграни мачове. Сходна статистика.

Любопитен детайл: ЦСКА вероятно щеше да е с 12 поредни титли, ако решение на федерацията през 1953 г. не вкарва в състава на първенството националния отбор. Там играят 11-те основни играчи на хегемона и едва 7 кръг преди края те се присъединяват към своя клубен отбор. Така ЦСКА е втори, а двете титли преди това и деветте след това са "скъсани".

Снимка: Bulphoto

Конкуренцията

Пак споменаваме очевидното - съвсем други години са, други времена. ЦСКА е първи в битка с Левски, Спартак, Локомотив, Славия (софийски отбори), както и пловдивските Ботев, Локомотив и Спартак - който пък е отборът, прекъснал серията с титлата си през 1963 г.

Първите две титли на ЦДНА са спечелени с пряк конкурент Ударник (Славия), а после идват 4 втори места за Левски, още едно за славистите, по едно за Локомотив (Сф) и Спартак (Пд). Най-странен е шампионът през 1958 г., започнал през март и завършил в края на юни. Той е само от 11 кръга, като през същата година се сменя системата на провеждане на първенството и се минава към есен-пролет, както е и до днес. За 11 мача ЦДНА няма загуба и е първи с 18 т., с 4 повече от Левски.

Лудогорец спечели деветте си титли в битка основно с ЦСКА и Левски, без да говорим за други реални претенденти за първото място. Куриозно, в един от тези девет победни сезона, "червените" дори не бяха в елита на футбола ни, след като отидоха във В група заради финансови проблеми и задължения. И при все това, ЦСКА има пет втори места за тези 9 години, Левски две, а веднъж сребърните медали грабна Берое. В оставащите четири кръги до края на този шампионат битката за подгласник ще бъде между ЦСКА, Локомотив (Пловдив), Левски и Славия.

Влияние върху футбола ни и националния отбор

Отборът с деветте титли от 50-те и 60-те е пълен с национални играчи. Говорим за вратаря Георги Найденов, защитниците Кирил Ракаров, Манол Манолов, халфовете Стефан Божков, Никола Ковачев - Тулата, Гаврил Стоянов, Панайот Панайотов - Гацо, Панталей Димитров - Лейката, Димитър Якимов, Иван Колев, Крум Янев, Георги Димитров - Червения. Те са основата и на състава на България, стигнал до сребро на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а, играе и на турнирите през 1952 и 1960 г.

Класира се и на първото си световно първенство през 1962 г., когато голът в баража срещу Франция бележи Якимов. С две думи - това е гръбнакът на българския национален тим.

Лудогорец е дал на националния тим вратарите Владислав Стоянов и Пламен Илиев, защитниците Антон Недялков и Георги Терзиев, халфа Светослав Дяков, нападателите Марселиньо, Вандерсон... В никакъв случай не можем да кажем, че те са направили разликата (освен в случая с вратарите в определени мачове). Разбира се, пак с уточнението - други времена, друго ниво на отбора ни.

Снимка: Bulphoto

Особености

Онзи ЦСКА е шампион девет пъти без нито един чуждестранен играч, както е във всички отбори в България преди 90-те години. Всички играчи са част от Българската армия с чин там.

Лудогорец се опря на силни легионери и успя с тях, но във времена, в които трансферите във футбола са нещо напълно нормално и интернационалните състави са обичайна гледка.

Треньор на ЦДНА и в деветте шампионски сезона е Крум Милев-Чичето. Той сам е епоха във футбола. Съставът също почти не се променя през тези 9 сезона.

Лудогорец бе воден от Ивайло Петев (2 пъти), Стойчо Стоев (2), Георги Дерменджиев (3), Димитър Димитров-Херо и сега, за първи път от чужденец - Павел Върба.

Европейски върхове

Лудогорец два пъти стигна групите на Шампионската лига през периода, четири пъти - в същата фаза на Лига Европа. Най-големите победи бяха срещу Стяуа, Цървена звезда, ЦСКА (Москва), Лацио, ПСВ Айндховен и Базел.

ЦДНА започва да участва в евротурнирите след тяхното създаване - 1956 г., като играе до 1962 г. само срещу актуални шампиони (такъв е регламентът в тогавашния турнир КЕШ).

Дебютът е с 8:1 над Динамо (Букурещ), а двата големи успеха на онзи тим са елиминирането на Ювентус (4:1 и 0:2) през 1960 г. и Партизан (2:1 и 4:1) два сезона по-късно.

Сравнението е много мъчна работа, когато говорим за периоди, разделени от над половин век. И вероятно - от цял век като промяна във футбола като игра (и бизнес).

Фактът е неоспорим обаче - девет поредни титли е невероятно постижение във всяка една епоха за отборен спорт. И ЦСКА, и Лудогорец, могат да се гордеят с него.

Въпросът е кой ще е новият Спартак (Пловдив), за да спре хегемонията?

ИЗБРАНО