Когато се отвори темата за нидерландския клубен футбол, трудно е да избягаме от трите доминатора - Аякс, Фейенорд и ПСВ.

Те идват от трите най-големи града в страната - Амстердам, Ротердам и Айндховен - трио, което тормози домашната сцена десетилетия наред. Дълги години тези клубове развиват едни от най-успешните академии в Европа, изпращайки суперталанти, които след това помагат и на националния отбор.

Ако се обърнем на север в Нидерландия, ще видим град Грьонинген, който се гордее с футболния отбор със същото име. Макар витрината с трофеи на този клуб да не е толкова впечатляваща, той също е дал голям брой таланти на света. Такъв пример е Ариен Робен, който игра още в Англия, Испания и Германия. Оттам е и един от най-добрите централни защитници в света в момента - Върджил Ван Дайк.

Много преди тези двамата един друг талант се разви в екипа със зелено и бяло в академията на Грьонинген. Той също е централен защитник, но за разлика от Ван Дайк вече е доказан като един от най-добрите в историята.

Роденият преди точно 60 години в Заандам Роналд Куман, както и неговият брат Ервин бързо са представени на играта от баща си Мартин. Семейства като тяхното дишат в ритъма на футбола и това не е изненада за тази страна.

Снимка: Getty Images

Кариерата на Куман започва в местен аматьорски клуб на име Хелпман преди да премине в Грьонинген, следвайки стъпките на брат си. Играе основно в отбрана и в халфовата линия, но за сметка на това притежава завидна техника и не се притеснява да изнася топката. Бързо дава впечатление на умен защитник.

В ранните си години братята Куман играят по цял ден на улицата, като от време на време майка им им хвърля храна от балкона. Усилията им дават резултат, като Роман дебютира в първия отбор на Грьонинген през септември 1980 година. Мачът е срещу НЕК Ниймеген, а той е едва на 17 години и 183 дни, което го прави третият най-млад дебютант в историята на клуба. Играе 66 минути, но показва зрялост на играч с дългогодишна кариера. Бързо медиите в Нидерландия го обявяват за бъдеща звезда.

Още в първия си сезон в Грьонинген Куман реализира шест гола, което е истинско постижение за играч на неговата позиция. Бързо доказва колко е опасен при статични положения, от пряк свободни удари и от бялата точка. Шестте му гола в онзи сезон обаче са най-слабото му постижение в кариерата. Те само загатват за това, което предстои.

В следващите две години вкарва още 29 попадения и бързо е повикан в националния отбор, където дебютира през 1983 година на 20. "Лалетата" тогава са в период на подмладяване, заради който пропускат Евро 84 и Мондиал 86. Куман обаче е характер и лидер, около който може да се гради ново поколение.

Снимка: Getty Images

Ясно е че такъв играч не може дълго да се задържи в малък Грьонинген и Аякс не се забавя да го купи през 1983-а. По това време изборът на Куман е логичен, защото отива в клуб, който редовно играе в евротурнирите и печели последните две титли на страната, както и веднъж Купата. Само че добрият период на амстердамци приключва заради силен такъв на Фейенорд с Йохан Кройф, който печели лигата и купата в следващия сезон. Въпреки това головата успеваемост на Куман продължава и той става шампион през сезон 1984/85 година. За мнозина е изненадващо, че толкова късно завоюва първия си трофей в кариерата.

По онова време Марко Ван Бастен е основният реализатор на Аякс със своите 22 гола от общо 93, но Куман също помага с 9. Това е страхотен отбор, в който още се подвизават Франк Рийкард, Джон Босман и Хералд Ваненбург. През следващия сезон те печелят Купата на Нидерландия, но шампионатът този път отива за ПСВ Айндховен. Това е странен период за нидерландския футбол. Грандовете се борят за титлата и произвеждат невероятни таланти, но въпреки това националният отбор страда. Надеждата е в младежи като Куман, Ван Бастен, Рийкард и Рууд Гулит. Квартет, който може да произведе футболна революция.

През 1986-а 23-годишният Роналд Куман изненадва с решението си да премине от Аякс в ПСВ. Надеждата му е че при шампионите ще направи по-значим пробив в евротурнирите. Това негово желание го кара да пренебрегне феновете на Аякс. През март 1987-а начело на ПСВ застава Гуус Хидинк, който дотогава е помощник. Успява да постигне огромен успех, задминавайки Аякс в класирането и така Куман става шампион за втори път. Прави го след супер сезон с 19 реализирани попадения.

Тандемът на треньора Хидинк и футболист №1 на Нидерландия Куман носи огромни успехи за ПСВ, борейки се успешно на три фронта. През сезон 1987/88 г. те започват със 17 поредни победи в първенството, сред които и такива срещу Аякс и Фейенорд. В Европейската купа обаче не е толкова лесно, като Галатасарай е отстранен след общ резултат 3:2. В следващите два кръга съперници са Австрия Виена и Бордо, които също отпадат заради солидната организация на цялата защита от Роналд Куман. На полуфинала срещу Реал Мадрид Куман и компания постигат 1:1 като гост и 0:0 в Айндховен, което означава мач за титлата.

Снимка: Getty Images

Куман получава голяма свобода да играе в предни позиции в мачовете в първенството, но в евробитките е съвсем различно. Това си проличава и на финала срещу Бенфика в Щутгарт. Там солидното му представяне носи нова чиста мрежа и равенство 0:0. При дузпите Куман реализира първата за победата с 6:5 и е шампион. Постигнат е златен требъл, като бранителят отбелязва общо 26 гола през сезона.

Следващата цел пред Куман бе успех с националния отбор на Евро 1988. По това време нацията разчита на играч №1 в света Рууд Гулит и звездната селекция на ПСВ - клубният шампион на Европа. След загуба срещу СССР Ван Бастен реализира хеттрик срещу Англия преди да бъде победена и Ирландия с гол на Вим Кифт. Куман после отбелязва дузпа на полуфинала срещу Германия (2:1), а след мача избърса задника си фланелката на Олаф Тон по време на празненствата. На финала срещу СССР Гулит и Бастен носят първия и единствен до момента голям трофей на "лалетата". Така в рамките на един сезон Куман постига почти всичко, за което може да си мечтае един огромен футболист.

Той остава в ПСВ за още една година, завоювайки трета поредна титла и втора поредна Купа на страната. Това е перфектен последен сезон преди треньорът на Барселона Йохан Кройф да го придърпа на "Камп Ноу". Онзи велик отбор на каталунците се изграждаше бавно, но сигурно. В първия си сезон Куман печели Купата на Краля, но желанието е за много повече. Кройф може да използва само по трима чуждестранни играчи и той решава да освободи бразилския защитник Алойзио и да вземе българския нападател Христо Стоичков. Всички знаем каква повратна точка в историята на Барселона бе този ход от нидерландеца.

Още в следващия сезон каталунците прекъснаха 5-годишна серия без титла, а "тоталният футбол" на Кройф в схема 3-4-3 прави ролята на Куман още по-важна. Роналд е в сърцето на защитата, като има свободата да се придвижва напред и това му носи много голове от далечна дистанция. Двамата с Хосеп Гуардиола работят в пълен синхрон и са най-важните имена в селекцията на Кройф.

А най-важният момент в кариерата на Куман идва на финала на КЕШ през 1992 година срещу Сампдория. И по-конкретно 112-ата минута. Тогава Сакристан е фаулиран пред границата на наказателното поле, а по традиция русият нидерландец застава зад топката. Поредното му блестящо изпълнение в кариерата носи попадението и европейската купа за Барселона. Онзи триумф произведе и целувката му уста в уста със Стоичков. 

След онази специална нощ на "Уембли" Куман остава за още три сезона при каталунците, но нищо не може да доближи онази радост. Нидерландецът печели още две титли в Ла Лига преди да е разочарован на финала на Шампионска лига през 1994-а срещу Милан. И въпреки това в онзи сезон Куман като защитник става голмайстор №1 на турнира.

Снимка: Getty Images

Успехите на Роналд Куман:

Шампион на Нидерландия, 4 пъти - 1984/85 (с Аякс), 1986/87, 1987/88, 1988/89 (с ПСВ)

Носител на Купата на Ниделрнадия, 3 пъти - 1985/86 (с Аякс), 1987/88, 1988/89 (с ПСВ)

Шампион на Испания, 4 пъти - 1990/91, 1991/92, 1992/93, 1993/94

Носител на Купата на Испания - 1989/90

Европейски шампион с Барселона - 1991/92

Европейски шампион с Нидерландия - 1988

Футболист на годината на Нидерландия - 1987, 1988

Голмайстор №1 на Шампионска лига - 1993/94