Точно преди една година футболните фенове по света с нетърпение чакаха поредния ден на емоции с марка "Катар", като отборите от Световното първенство по футбол се готвеха за старта на втория кръг от груповата фаза.

Само няколко часа по-рано бразилецът Ричарлисон бе донесъл магията на Мондиала с онази задна ножица срещу Сърбия, анализаторите все още коментираха загубите на Аржентина и Германия, а сякаш далеч на заден план бе останало цялото противоречие около проекта "Катар".

Шеметният футбол и драмите на почти всеки един мач имаха именно този ефект, че захласнати по случващото се на терена, което си е същината на един подобен форум, феновете оставиха на заден план недоволството си от избора на страна като Катар за домакин.

Още повече, че невероятният финал между Аржентина и Франция спокойно може да се бори за №1 в историята, а мнозина биха заявили, при това не без основания, че Мондиалът в Катар спокойно може да бъде смята за изключителен.

Но всички знаете за скандалите, които предшестваха шампионата.

Корупция около избора именно на този домакин, робските условията на труд и загиналите работници, жегите, рестрикции за феновете, фургони вместо хотели и, общо взето всички странности, които белязаха този експеримент.

Футболът заработи в полза на ФИФА и Катар, а година по-късно виждаме, че регионът получи организацията на още един Мондиал в лицето на Саудитска Арабия през 2034-а. Очевидно спортното бъдеще на региона е добре подсигурено, но интересно е да погледнем какво точно се случва в Катар година, след като погледите на цялото земно кълбо бяха насочени към малката арабска нация.

По неофициални данни, Мондиалът струваше на Катар 220 милиарда долара, което в пъти повече от всяко първенство преди това, защото просто арабската страна трябваше да изгражда всичко от нулата. Не само стадиони, но пътища, стадиони, пристанища и цели чисто нови градове.

Естествено, че Катар никога няма да си върне тази инвестиция. Не, защото футболният Мондиал не гарантира умопомрачителни приходи, но те се разделят от ФИФА, раздават се и на участващи отбори и т.н. Сметката просто няма как да излезе, но това едва ли е най-голямото притеснение на кралското семейство.

Преди Мондиала, независимата организация за правата на човека го определи като най-смъртоносното спортно събитие в историята, а причината са десетките, може би стотиците, а според някои и хилядите загинали работници, трудейки се в нечовешки условия върху мащабни инфраструктурни проекти.

Цифрите в това отношения бяха доста различни, но в крайна сметка повечето замесени организации решиха, че става въпрос за около 6500 души. Предимно работници от Централна и Югоизточна Азия, които бяха принуждавани да работят в над 40-градусовите жеги, а проучване показа, че договорите им са сключвани при доста неблагоприятни условия - работиш без заплащане, получаваш такова само при завършването на проекта, а ако преди това решиш да се прибереш у дома, си тръгваш с празни ръце.

Гордостта на катарците - 88-хилядният "Лусаил", на който Лионел Меси вдигна световната титла, стои неизползван от онзи паметен финал.

Снимка: Getty Images

Позлатената му фасада е изгубила от блясъка си, изложена цяла година на пясък, прах и слънце, а единственото, което подсказва за скорошното му величие е надписът "World Cup 2022 Final", който все още стои пред главния вход, показва посветения на случващото се в Катар репортаж на ESPN.

Първият мач след онзи финал ще бъде Катар - Ливан, откриване на Купата на Азия през януари, което обаче едва ли ще привлече брой зрители, дори и близък до онзи от финала. Да не забравяме, че този стадион бе построен насред пустинята, далеч от всеки град.

Чисто новият път, който бе изграден от столицата Доха до стадиона напомня на призрачна картина, защото е напълно празен и неизползваем, а временните шатри и павилиончета край него, които кипяха от търговска дейност по време на Мондиала, все още не са премахнати. И засилват усещането за нещо занемарено.

Именно фактът, че Мондиал се провежда в страна без футболни традиции бе пораждаше това притеснение, за "мъртвите" и неизползвани спортни съоръжения.

Само един от осемте чисто нови стадиони за Мондиала се използва на клубно ниво. Това е 45-хилядният "Ахман бин Али", който посреща мачовете на Ал Раян, който генерира средна посещаемост от 3200 души.

През 2023-а националният тим на Катар имаше само три мача на родна земя. Контроли срещу Кения и Русия, които събраха 10-ина хиляди на стадиони за над 40 хиляди, а последния мач, който бе домакинство от световните квалификации срещу Афганистан преди седмица, събра 19 370 души на 45-хилядния "Калифа Стейдиъм".

Всеки от останалите стадиони стои пуст и неподдържан, очакващ Купата на Азия през януари. Но и този турнир ще отмине, а стадионите ще продължат да се издигат край пясъка без никакъв живот в тях.

Снимка: Getty Images

Самите клубове предпочитат да играят на по-малките арени, защото трудно събират повече от 3-4 хиляди зрители на своите мачове, макар в катарския шампионат да има някои популярни европейски играчи. Разбира се, доста далеч от блясъка на това, което правят колегите им в Саудитска Арабия.

Стигаме до прочутият стадион "974", който бе построен от точно тази бройка контейнери. Уникално и колоритно съоръжение, което също така доби популярност с това, че веднага след осминафинала между Бразилия и Южна Корея, трябваше да бъде разглобено и преместно под формата на дарение на африканска страна.

Едва ли ще ви изненадаме, но пратениците на ЕSPN свариха стадион "974" на същото място, само с няколко липсващи контейнера.

Те церемониално бяха премахнати в деня след Бразилия - Южна Корея, за да види светът демонтажа на арената. Демонтаж, който обаче все още не се е състоял наистина.

Официалната версия на правителството е, че има доста оферти и все още не е решено къде да бъде пратен стадионът. Това се случва на фона на точно 20 африкански страни, които домакинстват в световните си квалификации далеч от дома... заради липсата на стадион, който да отговаря дори на африканските изисквания за международен футбол.

Снимка: Getty Images

Мондиалът наложи построяването на доста хотели и увеличаването на леговата база с над 50%, а данните за календарната година показват, че заетостта на тези хотели е била 40%.

Това са официалните данни, предоставени от Катар, като някои агенции ги оспорват и обявяват тревожните 20% заетост на цялата легова база в страната.

Отговорът на Катар за цялата критика е, че голямата картинка предвижда изцяло нов облик на страната през 2030-а, като Мондиалът е бил едва първата крачка и тепърва предстои инфраструктурните проекти да влязат в действие.

Връщаме се към най-болната тема на Катар - работниците и правата на човека, за които Джани Инфантино само каза: "Европейците трябва да поднасяме извинения в продължение на 3000 години за неща, които сме вършили на човечеството. Не бива да даваме морални уроци на когото и да е".

По официални данни на Катар, между 2010-а и 2019-а, 15 021 чуждестранни работници са починали в страната. Разбира се, посочените причини при повечето от тях са коренно различни от трудови злополуки, свързани с Мондиала.

Проучванията показаха, че около 6500 от тези смъртни случаи са свързани и със световното, като въпреки гаранциите за компенсация на близките от страна на катарските власти, година по-късно развитие по този въпрос няма.

Твърденията са, че към момента условията за работниците по най-различни проекти продължава да са същите, а официално разследване срещу Катар и организаторите на Мондиала няма.

Сякаш с вдигането на световната титла от страна на Лионел Меси, всеки проблем около Катар отшумя, а по-малко от година по-късно, ФИФА връчи Мондиал и на Саудитска Арабия.

Противоречията си останаха в миналото, блясъкът на стадионите и пълните им трибуни също. А Катар бленува за своя проект 2030, когато страната ще е претъпкана от хора и живот.

Кой знае - може би златната фасада на "Лусаил" отново ще заблести.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos