Годината на Григор: Една различна психология и край на (не)очакваните загуби
Прогресът на най-добрия ни тенисист не е случаен, но трудното тепърва предстои
Григор Димитров вчера изигра последния си мач за сезона и вече му е време за заслужена почивка преди началото на следващия.
Най-добрият български тенисист постигна 41 победи в рамките на тази година, а това си е число, което изглежда немислимо след поредицата му неубедителни сезони.
След страхотната 2017-а, в която той достигна до №3 в световната ранглиста и спечели финалния Мастърс, идваха разочароващи кампании с множество тежки загуби и тук-там достигнат някой полуфинал.
От 2018-а до 2022-а той постигаше съответно по 25, 22, 18, 24 и 26 победи, което е сериозна разлика с тазгодишните 41. Рекордът му остава от 2014 година с 50-те успеха, а постижението през тази година се нарежда на трето място в сезоните му като професионалист.
Сухата статистика обаче никога не трябва да се счита за най-меродавния фактор, с който да се изчислява прогреса на един спортист. Българите, които имаме удоволствието да гледаме почти всеки мач на най-добрия ни тенисист, знаем, че зад чистия брой победи стои много повече.
Играта на Григор Димитров най-вече през втората половина на този сезон бележи значителен подем в много отношения. Той се изразява най-вече в способността му да показва хладен ум в напрегнатите моменти, а това е качество, което могат да прилагат само най-големите тенисисти. Естествено, в момента само Новак Джокович е напълно непоклатим в това отношение.
В последните турнири Димитров показа, че може да е постоянен, да вярва в играта си, а това личи както от прогреса му в световната ранглиста, така и във все по-малкото загуби от тенисисти, срещу които е в ролята на фаворит.
В последните шест години се нагледаме на шокиращи загуби от непретенциозни играчи и то на най-големите турнири. Например през 2019-а Гришо претърпя поражение от световния №405 тогава Кевин Кинг от САЩ в Атланта, а година по-късно загуби два поредни мача от Мартон Фучович на Мастърса в Синсинати и на US Open. Помним и болезнената загуба от световния №114 Аслан Карацев на Australian Open през 2021-а, макар и тогава след контузия. Капакът на разочарованията бе сложен през миналата година с поражението от анонимника Стефан Козлов в Акапулко и от Иля Ивашка на старта на Sofia Open пред родна публика.
Разликата през тази година е, че Григор редовно преодолява такива съперници и то най-често с лекота. Единствените му две поражения срещу играчи извън световния топ 50 си имаха своето логично обяснение. Първото дойде срещу Джейсън Кублер на старта на Мастърса в Индиън Уелс заради контузия, а второто на финала в Женева срещу чилиеца Николас Джари, който просто е по-добрият играч на червени кортове.
Точно това достигане до мача за титлата в Женева, макар и в категория ATP250, беше важният психологически момент за Григор през сезона. Той беше влязъл в серия от 11 поредни загубени полуфинала през последните години, което би бил ужасен товар за всеки един тенисист. На полуфиналите в Женева българинът победи силния Тейлър Фриц с тайбрек в третия сет и оттам нататък нещата просто потръгнаха. Както психологически, така и като резултати.
До края на сезона той отпадаше само от силни тенисисти, като на цели четири пъти черната котка се оказваше Александър Зверев. Другите бяха Карлос Алкарас, Холгер Руне, Даниел Еванс, Яник Синер, Андрей Рубльов, Даниил Медведев и Новак Джокович.
В този период българинът показа, че може да бие някои от най-големите, като от 1 октомври досега сломи Руне, Алкарас, Медведев, Хуркач и Циципас. Все играчи в световния топ 10 с изключение на поляка, който бе №11. Ако някой бе казал, че за месец Григор ще победи всички тези тенисисти, щяха да му се изсмеят. И вероятно с нужното основание.
Освен всичко, през тази година Димитров постигна своята победа №400 в ATP тура, а това е показател, с който малцина могат да се похвалят. Нито един играч от родените след 1990 година няма толкова спечелени мачове. Григор продължава и серията си от поредни участия на турнирите от Големия шлем, като е абсолютен рекордьор сред активните играчи. Появата му на тазгодишния US Open беше 51-и пореден турнир, а това е признак за страхотна физическа подготовка и здраво тяло.
За тези негови качества говори и треньорът му Джейми Делгадо, който е основният виновник за прогреса в края на сезона. Той изтъкна добавянето на 5 килограма чиста мускулна маса и промяната в психологическата настройка на клиента му.
"Когато започнахме да работим миналия декември, увереността му бе на ниско ниво, а ранкингът падаше. Опитахме да повишим мотивацията и да изясним кое работи добре в играта му. Той работеше здраво през цялото време и това дава резултат.
Сега в големите моменти той е по-смел. В началото на годината срещу най-добрите бе пасивен и не вярваше, че може да печели. Сега, независимо от развоя, се вижда, че вярва в играта си", сподели Делгадо.
Сега обаче идва най-трудното. Григор Димитров трябва да запази това състояние на духа и за началото на следващия сезон, а това си е трудна задача след два месеца пауза. И в миналото българинът е имал силни периоди, особено с достиганията си до полуфинали в Големия шлем, но след това неизменно идваше спад. Разликата сега на идва от някакво стечение на обстоятелствата или по-ниска класа на съперниците, а само и единствено от неговото поле. Точно тази различна психология трябва да се запази на всяка цена. А съмнение няма, че следващата най-важна психологическа стъпка е спечелването на първа титла от 2017 година.
Двата тазгодишни финала показват, че голямата радост е близо.