Модерният футбол създаде нездравословна традиция млади играчи да бъдат възхвалявани прекалено рано и сочени за наследници на вече изградени фигури, макар още да не са постигнали нищо в кариерата си. През годините сме се нагледали на таланти, определяни като новите Меси и Роналдо, но които в крайна сметка остават единствено със сравненията с легендарните играчи и нищо повече.

Огромна част от тях приключват кариерите си още преди да са ги започнали, като до голяма степен за това роля играят и подобни сравнения.

По този начин 24-годишният Златан Ибрахимович, току що преминал в Интер през 2006 година разбра, че всъщност е “старият Ибра”. А в редиците на “нерадзурите” е преминал и новият такъв - Горан Славковски. 

И ако трябва да направим аналог за нови и стари - е, старият Златан в момента е на 40 и продължава да бележи в Серия “А”. Като май няма никакви намерения да спира скоро. А какво се случи с новият - иначе явно талантливият македонец Горан? 

Ще разберем сега.

Снимка: Getty images/ Guliver photos

Ако погледнем по-детайлно, сходствата между двамата не са едно или две. И двамата са родени в Малмьо, а родителите им са бежанци от Балканите. И двамата започват кариерите си в местния имигрантски отбор ФБК Балкан, след което отиват в големия тим на града - Малмьо. И двамата са високи над 190 сантиметра тарани. И двамата стигат до италианския гранд Интер. И там нещата приключват. 

За дългучът Горан започва да се говори още в юношеските формации на Малмьо, където той вкарва повече голове от Ибра - 24 в 33 мача, докато на същата възраст Златан се разписва 7 пъти в 11 двубоя. 

За да продължат сравненията с пълна сила, Интер закупи Славковски през 2005 година, още преди да вземе Ибра от Юве.

Разликата обаче е в това, че Златан е канара от мускули, а младата македонско-шведска надежда все още е слабичък и макар да бележи гол след гол при юношите, на следващото ниво картинката е различна. Но все пак стигаме до сърдбовната за Горан вечер на 7 май 2006 година, когато седем минути преди края на домакинството на Сиена в последния кръг на неособено блестяща кампания за “нерадзурите”, Златан №2 се появява на терена на мястото на Обафеми Мартинс.

На 17 години и 29 дни, с което подобрява рекорда на клубната легенда Джузепе Бергоми за най-млад дебютант в Серия “А”. 

Младокът се радва на своите няколко минути слава, като това остава и единствената му шампионатна поява в игра за миланския гранд. 

След аферата “Калчополи” обаче оригиналният Ибрахимович се оказва в редиците на Интер и в един идеален свят може би двамата родени в Малмьо потомъци на балкански имигранти можеше да водят атаката на клуба, но както знаем такива неща се случват много рядко. Най-често във филмите

Славковски се оказва изцяло излишен в състава, защото Златан и Адриано са очевидните първи избори в атака, а също така Манчини разполага и с Хулио Крус, Ернан Креспо и Алваро Рекоба. 

Старите и доказани кучета са тук, а за младежта просто няма място. Буквлно. 

Талантът играе предимно за юношите в Примаверата, а в един момент развитието му просто спира. В един момент за него се бореха Швеция и Македония, като премиерът на западната ни съседка Никола Груевски лично отива да убеждава Горан и родителите му да избере неговата страна.

“Казвам се не Свенсон или Ларсон, не съм синьо-жълт. Името ми е Горан и родителите ми са от Македония. Сърцето ми е червено-жълто и ще играя за тяхната родина”, перчи се младата надежда.

През 2008 го пращат под наем в Шефийлд Юнайтед, а през същата година изиграва и трите единствени мача за националния отбор на сърцето си. При това за младежите, а не за първия тим на Македония. Представянето му бе толкова слабо, че не бе повикан отново. 

В Чемпиъншип вкара два пъти в шест мача, а връщане назад към елита няма. Пускането по пързалката вече е само надолу., след като през 2008 се разбира за петгодишен договор с Хайдук (Сплит), където да възроди кариерата си, но физическото му състояние е отчайващо и хърватите очаквано му казват “не”.

Така вместо с петгодишен договор в клуб, който дава шанс на младите, нереализираният национал на Швеция се оказва в дубъла на Бохум, където се задържа осем мача. Не записва нито мач за нискоразредния английски Барнет, шведите от АИК го режат след кошмарни проби, а през 2011, само на 22, стига до трета дивизия на Швеция.

Снимка: Getty Images

Определено не е мястото, където “новият Ибрахимович” и “наследникът на Пандев”, както бе промотиран след дебюта си за Македония, трябва да играе. 

По същото време Ибрахимович връщаше Скудетото в Милан, а Пандев, но от Струмица, а не от Малмьо, триумфира в Шампионската лига.

Последното танго на Славковски бе през 2013 година. По ирония на съдбата с отбор, носещ името Македония в шеста дивизия на Швеция.

Сега футболът на високо ниво не е на дневен ред за някогашната футболна надежда. Той намери себе си в културизма, като продължава да рита, но единствено аматьорски.

Само на 33 години. Докато “старите” Ибрахимович и Пандев продължават да играят при най-добрите.