И Фарьорските острови няма да играят на Мондиал. Но ще е глупаво да не видим примера им
Не е нужно да имаш звезден състав, за да си поне конкурентен. Това са празни думи и оправдания
Фарьорските острови са тема, която от дни вълнува европейските спортни медии. А от неделя можем да кажем, че този отбор е "бомбата" в световните квалификации, след като с победа над Чехия събра 12 точки в класирането на група L.
Този актив дойде след две победи над Гибралтар, както и успехите у дома над Черна гора (4:0) и чехите (2:1), постигнати само за четири дни.
Останалите три резултата ли? Фарьорите загубиха с 1:2 в Прага с гол на Патрик Шик в 85-ата минута. И там не бяха далеч от точка. Паднаха с попадение в 96-ата минута като гост на Черна гора с 0:1. Изпусната точка. И отстъпиха с 0:1 на третите в света хървати на свой терен, като отново по никакъв начин не бяха разпиляни, разбити и унижени.
И още, докато се питате дали чудото няма да се случи и този отбор да се класира на световното, трябва бързо да отговорим. Няма да стане.
Хърватия с 16 точки е практически сигурен финалист и приема Фарьорските острови на 14 ноември. Вторият Чехия е с 13, една повече от момчетата от Севера, но три дни по-късно е домакин на Гибралтар. За да стане чудо и Фарьорите да идат на бараж, те трябва задължително да бият в Загреб (само по себе си ще е подвиг), а чехите да не победят най-слабия тим в групата, който още няма точка.
Иначе казано - и смелчаците от Фарьорските острови няма да играят на Мондиал. Също както няма да е там и България. Но е глупаво да не виждаме знаците и примерите, които ни дават.
Да започнем от там, че за разлика от нашата страна, в която футбол се играе организирано повече от век и структурата с две изцяло професионални лиги е дългогодишна практика, на Фарьорските острови имат една такава само от десетилетие.
Общо 48 клуба има в страната, разделени на четири дивизии, като регистрираните футболисти са 5694. За страна с население от 55 000 души, това си е направо впечатляващо. Разбира се, съвсем малък брой от тези играчи са професионални.
Гледаш състава срещу Чехия в неделя при победата с 2:1, и в главата ти кънтят серията интервюта след 1:6 на България срещу Турция ден по-рано.
"Не се върши добра работа в клубовете", "Играчите ни не играят в топ отбори от петте най-добри първенства", "Системата е сбъркана" - това чуваме вече години наред.
Интересно как ли се работи в клубчетата на Фарьорите? Лесно можем да проверим къде играят техните национали, но въпрос №1 е как така системата им явно не е сбъркана.
Головете срещу Чехия вкараха Ханус Сьоренсен и Мартин Агнарсон. Първият премина това лято от втородизионния словенски Триглав в първодивизионния словенски клуб Целье. Вторият е във втородивизионния датски Орхус.
На терена бяха като титуляри трима от местния отбор Клаксвик, един от конкурента във фарьорската лига Рунавик, както и капитанът Давидсен (на основната снимка горе) от гранда Торшавн - най-титулувания клуб на страната.
В добавка - легионерите: Давид Тури от четвъртодивизионния английски Гримзби, Едмундсон от исландския Акурейри и Ватамар от Викингур, също в Исландия. Плюс още един Едмундсон от новака в елита на полския футбол Висла Плоцк и вратарят Ламауге от датския Фредериция, който също е новак в първото ниво на футбола там.
Ето къде играят момчетата, които биха Черна гора и Чехия за четири дни. И имат 12 точки в квалификационна група, в която нито третите в света ги разгромиха, нито пък рухнаха и отнесоха много голове в Прага.
Да върнем лентата в последното десетилетие. На тях само веднъж им вкараха 6 гола за този период - Португалия с Роналдо го направи преди 9 години (1:6).
За тази декада още три загуби в официални мачове, които могат да минат за тежки - 0:4 от Испания, 1:4 от Турция, 0:4 от Израел. За сравнение, на нашите шестицата им писаха за втори път само за 6 години (след Англия с 0:6 през 2019-а).
А за десетелието назад кой ли не ни би с 3, 4, 5...
Толкова за "работата в клубовете". Толкова за "къде играят нашите, къде играят съперниците". Как ли се работи в Торшавн, Рунавик и Клаксвик? И колко силни са Висла Плоцк и Фредериция?
На оправдания сме царе, но реалностите са, че ни липсва нещо много важно. Появява се за кратко като импулс - както бе в първото полувреме в събота или в първите 4-5 мача с предишния селекционер Илиан Илиев. И после се стопява и изчезва в летаргичната среда на един отбор, който сякаш е загубил цел, фокус и всякаква мотивация.
Ясно е, че при националните отбори трудно можеш да налагаш стил или да си напълно изряден тактически. Няма как при положение, че работиш с тима си за 5-6 дни през месец, подготвяйки го за два мача в много кратки срокове и с няколко тренировки. А и често играчите се променят за всеки следващ лагер заради травми, спад във формата и други фактори.
На терена, когато става дума за национали, основните аргументи са:
- желание
- добра организация и ясен план за мача
- отлично познаване на съперника
- използване на всяка възможност да вземеш и най-малкото предимство, когато се срещаш с тим, който видимо е по-класен като индивидуалности.
Най-доброто доказателство са именно Фарьорските острови.
Момчетата от споменатите клубни отбори, които нямат почти никакъв опит в европейски турнири на високо ниво, се противопоставят отлично на големи отбори като Хърватия и Чехия. Защо?
Защото бяха отлично организирани в отбрана, без обаче да играят ултрадефанзивно. Защото тичаха много и на моменти ниският им блок бе направо непробиваем. След като изостанаха в резултата с 0:1, чехите натиснаха, но в наказателното поле пространство просто нямаше. Концентрация, взаимопомощ, пълно себераздаване.
Да припомним ли турските голове в българската врата в събота? Три от тях - след слаломи и пасчета из наказателното поле, където уж има 8-9 бели фланелки, а топката минава безпроблемно. И един след корнер на първа греда, където не се знае кой не тръгна да си пази човека и го остави да вкара като на тренировка.
Фарьорите ни показаха не само какво е концентрация и пълна мобилизация. А и какво е използване на домакинското предимство. И нямаме предвид някаква гореща публика - та срещу Чехия имаше малко под 3000 зрители по трибуните.
Но на изкуствения терен момчетата от Севера се чувстваха идеално. Чехите се адаптираха известно време. А докато го направиха, фарьорските невъзмутими типове вече бяха набрали достатъчна увереност, за да нехаят кой е срещу тях.
Впечатляващи бяха действията им при първия гол - атака с бързи и директни пасове, асистенция "с едно докосване" и завършек също без обработване на топката. Преди това - "крачолче" на съперник в центъра на терена. Да, да - точно така. Един от фарьорските юнаци прокара топката нахално през краката на чешки ас в полузащитата.
Увереност. Никакво притеснение от имената отсреща. Смелост, тичане, себераздаване и отборен дух.
И това е рецептата. На всякакво ниво и във всеки спорт, ако "много го искаш", можеш да заличиш поне донякъде разликата в класата със съперника. Да, невинаги ще е достатъчно, но поне няма да те унижават. И ще излезеш от терена напълно изтощен, но горд и доволен от стореното. И хората ще го оценят.
Така че - стига оправдания с неработещата ни футболна система, броя на чужденците, както и кой къде играел от нашите. Когато става дума за генерален анализ - да, това са теми, които можем да дискутираме. Но като говорим за мачове на национални отбори, на българския отбор липсват съвсем други, базови и основни неща.
Да се стегнем малко на игрището и да вземем пример от отбори, които са с далеч по-ограничен ресурс от футболисти, които се подвизават на доста по-ниско ниво от нашите. А на терена не изглеждат като България.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}