Как енигмата Боби Фишер разтърси шахмата и стана оръжие в Студената война. А после изчезна

Снимка: Getty Images

Как енигмата Боби Фишер разтърси шахмата и стана оръжие в Студената война. А после изчезна

На 31 август преди 52 г. американският луд гений спечели Мача на века, който беше много повече от мач

15:46 | 31 август 2024 | Автор : Динко Гоцев 34 8141 Снимка: Getty Images

1972 година е богата на събития, като спортът е важна част от световния ред. А той е диктуван от Студената война, разделила с Желязна завеса Изтока и Запада. Рейкявик едва ли е точното място, откъдето да започнем евентуална историческа сводка за въпросната година, но не това е и целта. На днешния ден - 31 август, преди 52 години, един шахматен дуел завърши и промени завинаги не само спорта. Нарекоха го Мача на века.

Ретро

През същата 1972-ра САЩ и СССР (Никсън и Брежнев, разбирай) подписват важен договор по стъпките на "разведряването" - с него трябва да се ограничат ядрените арсенали на двете страни. Във Вашингтон през пролетта и особено през лятото нещата са бурни - гори скандалът "Уотъргейт". Същата есен е и Олимпиадата в Мюнхен, а светът е разтърсен от събитията, когато терористи взимат за заложници 11 израелски спортисти и членове на делегацията. 17 жертви бележат края на кървавата драма в олимпийското село. Но до него има време, когато в Рейкявик завършва Мача на века. "Мюнхенското клане" иззема заглавията на 5 септември.

Има и европейско по футбол, а Западна Германия бие с 3:0 на финала СССР. И това не е незначително спортно събитие. Но остава в миманса, защото в Исландия е мачът за световната титла по шахмат между Борис Спаски и Боби Фишер. Борис от СССР и Боби от САЩ. Студената война. Желязната завеса - ясно ви е. Аналогиите са лесни и очевидни.

Предисторията е, че в годините след Втората световна война короната в шахмата е запазена за СССР.

Ботвиник я притежава от 1948-ма до 1957 г., след това за година на върха е Васили Смислов, после пак Ботвиник, следван от Михаил Тал, трети период на Ботвиник, Тигран Петросян (6 години, 1963-69), за да дойде времето на Спаски от 1969-а. Това е смазваща доминация. И тя продължава да е такава чак до 2000 г., когато за първи път шахматист извън СССР или Русия печели титлата - Вишванатан Ананд (на снимката долу).

Снимка: Getty Images

В тези 52 дълги години има само един период, в който шахматният крал не е от Съюза или руснак. И той слага короната точно в Мача на века.

В онази 1972-ра Фишер - абсолютна енигма, вече популярен и звезда в Щатите, а за света - признат гений, се появява в Рейкявик, за да отнеме титлата от Спаски. Той е само на 29 години. Спаски е на 35, като е шампион от 1969-а, когато бие Тигран Петросян. И след това трябва да брани титлата в индивидуални мачове срещу претендентите.

Идва ред на Боби - лудия гений от Щатите, който - меко казано, е странен. И го доказва с пълна сила в Рейкявик.

В 17 часа на 11 юли 1972 г. трябва да е първата партия в "Лаугардалсхол" - спортна зала с пет хиляди места в столицата на Исландия. Отвън лудницата е огромна, тълпи от фотографи, репортери, фенове, местни, които все пак са научили какво събитие ще се проведе в страната им.

Невероятно е, но северната държава проявява интерес към шахмата, а той я поставя на картата като основна новина в следващите почти два месеца. Световният интерес към мача е нечуван до този момент в шахмата. Нещо повече. Сравняват интензитета на новини, тяхното пласиране сред водещите в дните, в които тече срещата, с отразяването на световно първенство по футбол. Поне в Щатите, в СССР и големите европейски държави това вероятно не е пресилено.

Фишер пред залата в Рейкявик на 17 юли 1972 г., насред тълпа от стотици хора и истерия с камери и медии

Снимка: Getty Images

Още от старта нещата са драматични. Фишер и Спаски закъсняват за началото на първата партия. И все пак влизат в залата минути след уречения час, раздразнени от хаоса отвън. Ръкостискане - доста хладно, след което мачът започва.

Във фоайетата на залата се продават храни и напитки за зрителите. Истерията е огромна, а телевизията предава на живо в няколко страни. Пълна лудница. Разбира се, Фишер е нервен, става и се разхожда между ходовете. Държи се рязко, като практически предприема стратегията "сам срещу целия свят". А може да се спори дали всъщност няма огромна подкрепа от голяма част от този свят в онези моменти. Но когато си капсулиран в залата, фокусиран върху дъската с черни и бели фитури, а и когато си Боби Фишер, нещата не са толкова прости.

Американецът не вярва на никого за нищо. Той е интроверт, освен това е и мнителен до болка. В дните, преди да тръгне за Рейкявик, получава обаждания дори от Белия дом. Да не говорим за ЦРУ, откъдето опитват да му обяснят, че това е много повече от шахматен мач. И трябва да внимава за всяка своя крачка в Европа. Храната, напитките, леглото - стаята може да се подслушва... Боби е раздразнен, нервен и почти не успява да спи. Параноята го е обхванала тотално.

В Москва положението не е по-различно. Ясно е - такива са годините и победа в толкова значимо и следено от целия свят събитие има стойност далеч извън спортната. Странното е, че - вероятно заради по-големия си опит и вече печелена световна титла - Спаски е далеч по-спокойният от двамата. Или поне така изглежда за външния свят при появите им в началото на двубоя в Рейкявик пред тълпите репортери.

Разлика има, и то голяма, в икономическите стойности и подхода на двамата.

Фишер, докато в Щатите го превръщат в знаме на битката срещу Изтока, не си е губил времето. Договаря си хонорар от 200 000 долара за това, че играе за световната титла. Стават автоматично 250 000, ако спечели. Политиката си е политика, но той е човекът, който трябва да осребри собствения си успех, нали?

Спаски играе за премия от около 6000 рубли, което пак е двойно над тази, която е взел три години по-рано за победата над Петросян.

"Боби е напълно побъркан, има сериозни отклонения", казва самият бивш шампион Петросян, който идва да гледа мача в Исландия като зрител. Година по-рано Тигран губи на финала на Претенденсткия турнир от американеца, като с това пропуска шанса да се изправи срещу Спаски. Още тогава нарича Фишер "повече от странен тип"

В Рейкявик енигмата Боби е в стихията си.

Той нястоява камерите да бъдат махнати незабавно, още по време на първата партия. И Спаски го подкрепя за това.

После категорично казва, че иска нови, неразпечатани бутилки с напитки (вода и сокове), защото се притеснява да не бъде отровен. Всичко това, след като в дните преди мача е пожелал да се играе на дъска и с фигури, изработени от специална фирма в Англия ("Jaques of London"). Спаски няма нищо против, но организаторите са изнервени до краен предел от тези претенции, които усложняват и забавят мача.

Първата партия не допринася за успокояване на ситуацията. Фишер пропуска момент да приеме реми, след това допуска груба грешка и след 41 хода Спаски е близо до победата. Но времето за деня изтича и партията продължава на следващия. Американецът протестира - камерите пак са в залата. Става и си излиза за 30 минути... Никой не знае дали ще се върне изобщо. Влиза, видимо вбесен. Губи на 56-ия ход и вдига скандал. Не може да играе с тези камери наоколо, с всички тези хора отвън, с цялата идиотска обстановка. Държи се като дете, на което са взели играчките.

Заплашва, че ще напусне срещата. И, което вече шокира всички, не се явява на партия №2. Така Спаски я печели служебно и повежда с 2-0.

В цялото това време шампионът остава сравнително по-спокоен и се държи дори приятелски със съперника. На което отговорът е агресия и арогантност, въпреки че години по-късно Фишер неведнъж е обяснявал, че със Спаски проблеми не е имало. Нито пък отношение лично към него. Просто е бил извън кожата си, нервен, параноичен и - на моменти - неадекватен.

Спаски (вляво) излиза от залата в Рейкявик след поредния скандал от Боби, който е спрял партия от мача им

Снимка: Getty Images

В анализи на Мача на века десетилетия по-късно пък Анатолий Карпов изтъква теза, че неявяването за партия №2 е майсторски трик на Фишер. Той може и да е напълно луд, но е изключително остър ум и комбинатор, смята Карпов. И оставя шампиона да се успокои - 2-0 е сериозен аванс.

След ден, в който няма шахмат и светът е разочарован в огромните си очаквания, Боби се връща край дъската. И печели три от следващите четири партии, за да поведе с 3.5-2.5. И тук вече напрежението е от другата страна, докато американецът е успокоен, дори видимо се забавлява.

А когато този шахматен ум е освободен от нерви и стрес, той прави чудеса. Две ремита, още две победи, и след партия №10 нещата са ясни - 6.5-3.5. Спаски успява да спечели само една игра до края, останалото са ремита и още две победи на претендента. 12.5-8.5. Разгромна победа.

През годините около близо двумесечния епос, който приключва именно на днешния 31 август, изплуват още куп детайли, които повлияват на срещата. Фишер непрестанно има нови и нови изисквания към организаторите. След партия №3 иска да се премести играта в отделно помещение, което да е встрани от залата. Това е една малка стая, която понякога е използвана от съдии или като съблекалня. Всъщност, Спаски и на това се съгласява. Но после американецът иска да се върнат пак в голямата зала. Изнервя до краен предел хората от организационния комитет, които в един момент спират да слушат претенциите му. Но до тогава има време.

Първо масата за игра е сменена два пъти. Слагат нова по искане на Фишер, а после връщат старата, пак след негов протест.

Всичко това играе и по нервите на опонента, но проблемът е, че той самият опитва да се постави над нещата и приема всяко едно искане. Убеден е, че може да спечели въпреки тези странности и очевиден ексцентризъм. Няма шанс - отсреща седи гений, нищо, че изглежда като разглезено дете. Шахматният ум на Фишер е на друго ниво.

В САЩ победата е отпразнувана с невероятен патос, а новият шампион е гост на предаванията на най-известните водещи Боб Хоуп и Джони Карсън. Грейва на корицата на Sports Illustrated (долу).

Боби Фишер е новият спортен герой на Щатите, а успехът му - предвидимо, е победа срещу големия противник в Студената война.

Шахматният гений получава предложения да е рекламно лице на големи компании за милиони долари, но... тези еуфорични и триумфални седмици и месеци след победата на 31 август 1972 г. се оказват началото на края.

Нататък историята е тъжно-гротескна.

Фишер изчезва от лицето на света, защото решава, че този живот не е за него. Забравата не продължава дълго - ще има защита на титлата, разбира се. Но през 1975-а не се случва. Боби отказва да защити трона срещу Анатолий Карпов. Защо и как... Интересни въпроси:

Американецът изпраща списък с 63 (!) изисквания към ФИДЕ, за да има такъв мач. Подписва го лично.

Естествено, те не са уважени в пълния им вид, защото някои са абсурдни. Отнасят се за какво ли не - дъската, масата, пода, размер на фигурите, изработката им, стените на залата за игра, как ще се засича времето... Има наистина удивителни неща.

И, след като ФИДЕ отказва да изпълни голяма част от тях, защото е нечувано да го прави в историята, Боби не се явява на мача.

Първоначално е голяма новина и скандално. Но дългосрочният ефект е, че това реално е краят на кариерата му. В този момент Фишер е едва на 32.

В следващите 17 години играе 3-4 пъти на неособено сериозни турнири, появява се за удоволствие на малки регионални състезания в САЩ, живее в Калифорния и гостува на приятели в околни щати. Но тотално се изолира от славата и известността. Лицето му изчезва от медиите. Така го иска той.

Завръща се от нищото през юли 1992 г., точно 20 години след Рейкявик, за да играе срещу Спаски в "Реванш на Мача на века". В този момент на трона вече е Гари Каспаров и това няма как да е мач за титлата. Организират го на остров Свети Стефан до Черна гора, в Подгорица и Белград - партиите са на трите места, а "Югобанк" осигурява наградния фонд от 5 милиона долара за шоуто. Фишер прибира своите 3.35 милиона за победата (печели със 17.5-12.5) и отново изчезва от света.

Наистина странна птица. През годините на изгнание и неактивност, Боби измисля разновидности на шахмата, които днес са култови и по техните правила се организират отделни турнири.

"Боби Фишер срещу света" е популярна надпревара, която всяка година се провежда по улиците и в парковете на Ню Йорк, а в Лондон през 2 години има надпревара между някои от най-добрите гросмайстори в стила "Фишер шах".

Отиде си от света през 2008 г. именно в Рейкявик, където бе потърсил убежище, далеч от окото на медии и общество. Борис Спаски още е жив, живее във Франция от 22 години и се състезаваше за тази страна практически през целия нов век, докато все още практикуваше активно шахмат. Но никога не е говорил и не иска да говори за детайли "извън залата" на онова лято в Рейкявик, като само веднъж намекна, че не обвинява Фишер за параноята и гнева му. Американецът също само веднъж говори по темата, но дори той - лудият и различен Боби, не каза всичко. През годините детайлите тук-таме изплуват в откъслечни признания на високопоставени служители в двете мощни държави по онова време.

За какво става дума: Агенти и от САЩ, и от СССР, са идвали в стаите на Фишер и Спаски посред нощ, за да търсят подслушвателни устройства. А водата, храната, тоалетните и дори облеклото им е било проверявано всяка сутрин, преди да седнат пред дъската. И от двете страни.

Върху хора с концентрацията и вглъбяването на двамата шахматни колоси, това влияе с огромна сила.

52 години по-късно споменът за Мача на века не избледнява. С него се връщат отчасти и тези за едни други времена.

В тях спортът имаше втори план, особено на такова ниво.