Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

"Идиот. Идиот. Идиот. Идиот. Всички те са идиоти".

Думите са на големия футболист Ерик Кантона, след като получава едномесечно наказание, тъй като хвърля топката по съдията, несъгласен с негово решение. Французинът също така не е съгласен със санкцията.

Наказанието бива увеличено на два месеца. Кантона, който година по-рано печели френското първенство с Марсилия, в знак на протест обявява, че се отказва на футбола на 25. Такъв беше той като играч.

Днес легендата на Манчестър Юнайтед навършва 60-годишна възраст и все още бива запомнен като футболист от една различна порода. От тези, които имаха харизма отвъд играта. През годините тя се открояваше и в редките му публични изяви.

Кантона се озовава в Англия в края на 1991 година, след като отива на проби в Шефийлд Уензди. Мениджърът на клуба Тревър Франсис го взима, правейки услуга на своя добър приятел Мишел Платини, чието протеже е Кантона. В рамките на два дни футболистът обаче е трябвало да бъде изпробван на закрито заради лошото фреме в Шефийлд. Франсис предлага да се изчака още един ден, но екипът на Кантона счита това за несериозно.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Така френският нападател попада в Лийдс Юнайтед срещу трансферната сума от 900 хиляди паунда. В първия си сезон там Кантона бележи три попадения и печели титлата на Първа дивизия с четири точки преднина пред Манчестър Юнайтед.  Това се случва в последния сезон преди да бъде създадена Висшата лига. Във втория си сезон добавя нови 11 гола във всички турнири.

Новината за трансфера му в големия враг Юнайтед не се приема добре от феновете на Лийдс, но се счита за добра сдека, като сумата е 1 милион паунда. Магнетичната фигура на Кантона веднага бива забелязана от играчите на "червените дяволи". Съотборникът му Пол Инс отбелязва, че фигурата на французина сякаш е крещяла "аз съм Ерик Кантона и идвам да ви спечеля титлата".

По онова време през 1992-ра Юнайтед се затруднява с головете, но новият нападател започва ударно. Негови девет гола в първенството помагат за спечелването на първа титла от 1967 година. Той бързо се превръща в героя на Манчестър, но и в злодея на Висшата лига.

Първата му издънка идва в мач срещу Лийдс, в който наплюва противников фен и получава глоба от 100 паунда. 

Снимка: GettyImages

Енигмата му обаче остава невероятна. Тогава той изгражда марковото си празнуване на гол, в което застава на едно място, вдига яката на фланелката, изпъчва гърдите си и поглежда арогантно. Тогава се ражда и култовият лаф от една реклама на "Найк": "1966 година беше страхотна за английския футбол. Роди се Ерик". Не закъснява и прозвището Крал.

Във втория си сезон също става шампион, като вкарва 18 гола в първенството и общо 25 във всички турнири. Със същата харизма, магнетичност и арогантност.

Третият му сезон обаче никога няма да бъде запомнен с нещо футболно. На 25 януари 1995 година по време на гостуване на Кристъл Палас той прави "кунг фу ритник" на един от домакинските фенове, който отправя нецензурни реплики към него след получен червен картон.

Точните думи на привърженика на име Матю Симпсън: "Майната ти, връщай се във Франция, френско ко*еле!". Кантона губи разсъдъка си и скандализира английския футбол. Стореното води до 8-месечно изхвърляне от футбола, глоба от 20 хиляди паунда и обществено полезен труд. Въпреки това до последно неговият треньор Сър Алекс Фъргюсън го защитава. Двамата и до днес са истински приятели.

Снимка: GettyImages

Още в следващия сезон Кантона като капитан извежда Манчестър Юнайтед до още една титла във Висшата лига с 14 вкарани попадения. В последния му сезон пък "червените дяволи" постигат дубъл след него гол на финала за Купата на ФА срещу Ливърпул.

И когато е на върха на футболната пирамида, едва на 30-годишна възраст той обявява, че спира с професионалния футбол. Акт, който перфектно описва непредвидимостта и магнетизма на една футболна икона.

Най-значимите Постижения на Кантона:

Шампион на Англия с Лийдс (1992)

Четири пъти шампион на Англия с Манчестър Юнайтед (1993, 1994, 1996 и 1997)

Двукратен носител на Купата на ФА с Манчестър Юнайтед (1994 и 1996)

Европейски шампион до 21 г. с Франция (1988)

Трето място в класацията за "Златната топка"(1993)

Снимка: Getty Images

 

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google