Събитията в Левски продължават да са основна тема в българския футбол, а коментарът на доказаното перо Жаклин Михайлов за Corner.bg дава поглед върху събитията в и около клуба. Ето го.

Драмата в Левски през миналата седмица надмина дори броженията около съставяне на правителство. Бурята избухна в четвъртък, когато на уж рутинното Общо събрание бяха освободени от клуба две знакови фигури - членът на Надзорния съвет Петър Ганев и изпълнителният директор Ивайло Ивков. И оттам влязохме в бурята Невада с очакваното напускане на Станимир Стоилов. Самият идол на "синя" България 48 часа държа в огромно напрежение аудиторията, докато накрая излезе пред медиите и каза важното: "Не оставам". И после 100 минути обясняваше в подробности как стоят нещата организационно. Доста подробно и ясно, но май повечето не го разбраха съвсем.

Сагата свърши, новата тепърва предстои. Левски може без всеки, но Станимир Стоилов е незаменим. И понеже нещата със сигурност ще се изнервят откъм позитивни послания, вече се лансира версията за нов светъл лъч. Напомням, че последните два се оказаха блъф, или както му се казва на прост български - "партенка". Първо беше Джо Диксън, където ситуацията изглеждаше бутафорно, а после Драган Шолак, с когото перспективата изглеждаше доста примамлива.

Сега в рамките на броени дни ще се извади на показ трето име. Това е неизбежно, защото футболният клуб не може да се справи с финансовите проблеми, а без Станимир Стоилов това изглежда дори невъзможно.

Но пък имаме и реална ситуация, която възникна след случките в последните дни. Няма никакво съмнение, че помощта на спонсора ще премине във всеобхватен вариант, защото собственикът не притежава капацитет да ръководи клуба, както го правеха Тодор Батков, Спас Русев, Иво Тонев и Васил Божков. Наско Сираков е прозорлив и ще запази вербално статута си на пазител, а не на собственик. Оттук следват обаче няколко щекотливи въпроса. Ако Сираков не е собственик, кой тогава е? Спонсорът, който е набеден за такъв, се пази като дявол от тамян от това определение. И това не е случайно, защото противното означава нарушаване на една дузина закони на ФИФА и УЕФА, и тогава "синият" клуб ще си има съвсем различен вид проблеми.

Феновете вероятно си задават въпроса как всъщност ще функционира клубът оттук нататък, ако приемем, че нищо не се променя. Има дълг от 11,8 милиона лева към НАП, има и текущи плащания, които са около 700 хиляди лева на месец. А се търси източник за осигуряване на тези приходи. Спонсорът си има конкретни задължения, които изпълнява и преизпълнява, за което получава средно по три благодарствени писма на седмица. Но това не може да продължи вечно, защото мизата се вдига, а първоначалният план е бил Левски да излиза на спонсора по 2 милиона лева годишно. Което, да си признаем, е смешно малко. Сираков удвои тази сума в свое телевизионно интервю, но и тя не стига, защото разходите са поне 3 пъти повече.

И не е трудно да се досетим, че в Левски през лятото ще се прави разпродажба на играчи. Която трябваше да се състои още през януари и сега въобще нямаше да се случват тези драми в стил "Многострадалната Геновена". Ако в касата на Левски тогава бяха влезли 5 или 6 милиона лева, нещата щяха да изглеждат по-съвършено различен начин. Но тези 5-6 милиона могат все пак да влязат, защото интерес към Кордоба продължава да има, Анди Краев също е във възход, а бразилците Уелтон, Цунами и Роналдо вероятно ще бъдат извадени на сергията заедно със Сонко Сундберг. И пак благодарение на Мъри, Левски ще се види с много пари, но пък ще остане без отбор, защото и играещият под наем Филип Кръстев няма да остане със сигурност.

Разпродажбата ще е гениален ход на Сираков, а той ще облекчи изключително много спонсора. Но Левски ще остане без състав и ще се случи римейк на лятото на 2021 година. Новият треньор, който и да е той, ще привлече една дузина ниско платени некадърници и отново ще надвисне сянката на изпадането. И така ще се влезе в омагьосан кръг.

Точно поради тази причина, задължително трябва да се поддържа илюзията за предстоящи велики събития, които ще променят завинаги хода на синята история. Трябва да му се признае на Сираков, че той винаги персонифицира светлото бъдеще с конкретна фигура, която вероятно отново ще бъде чужденец. Макар, че обкръжението му работи и за фигура от българския бизнес, но мисля, че богат човек с психически отклонения трудно ще бъде намерен.

Но има един голям проблем и това са организираните фенове. Заблудените могат и да вярват, че Наско прави най-доброто, но информираните са на съвършено друго мнение. Те застават на принципната позиция, че Левски трябва да управлява по левскарски, както го иска Станимир Стоилов. И сблъсъкът е неизбежен. Снишаване няма и не може да има. Голяма заблуда за Сираков е, че той може да я кара като Батков. Това е невъзможно по един милион причини.

Хоризонтът пред Левски е война на изтощение. От едната страна феновете, от другата страна хората, които държат властови позиции в клуба. Ако наистина се появи светлият лъч, нещата приключват с примирие, както между другото щеше да стане, ако Драган Шолак бе взел клуба. Ако обаче нещата с търсенето се проточат, ескалацията ще нараства неудържимо. И накрая със сигурност Стоилов ще се върне триумфално, а някой друг ще си тръгне опозорен завинаги. Обикновено така завършват нещата, които изначално са фарс.

А както добре се знае фарсът винаги завършва с голяма трагедия. И някой се нагърбва да оправи нещата. В случая с Левски е ясно, че това може да бъде само и единствено Станимир Стоилов.

Снимка: Bulphoto