Един от най-талантливите баскетболисти на всички времена Скоти Пипън днес празнува своя 60-и рожден ден.

Седемкратният участник в Мача на звездите беше жизненоважен компонент за шестте шампионски титли на Чикаго Булс през 90-те години на миналия век и притежаваше качества, подходящи за всяка една позиция по паркета.

В 17-те си сезона Пипън пропуска плейофите само в последния, което му позволява да е вторият играч с най-много участия в плейофи (208) към момента на пенсионирането си. Единствено тогавашния лидер Карим Абдул-Джабар (237) е пред него. Неговата универсална игра се превръща в прототип за следващото поколение играчи на позицията леко крило.

Определян е като вторият най-добър в шампионските отбори на Булс след Майкъл Джордан. Точно заради великана с №23 може би Пипън така и не получи заслуженото признание, оставайки в сянката на съотборника си. Както и при загадката с кокошката и яйцето, въпросът винаги ще бъде доколко успехът на Пипън е резултат от работата на Джордан. И обратното.

Едно от най-великите постижения на Пипън е, че той печели титлата в НБА и Олимпиадата в една година и то два пъти. Прави го през 1992 и 1996 година, а единственият друг, който може да се похвали с подобно постижение е Джру Холидей. Участва общо седем пъти в Мача на звездите, като през 1994 година в него печели наградата за MVP.

Снимка: Getty Images

Велика мистерия в кариерата на №33 е как изобщо достига до такива висоти. Той e едно от общо 12 деца в семейство, израснало в малкия град Хамбург в щата Арканзас. Като първокурсник в университета той не получава стипендия и бележи само по 4,3 точки на мача, като не приковава особено внимание от баскетболните скаути. През 1987 година обаче Чикаго Булс го избира като пети в драфта след трейд със Сиатъл СуперСоникс.

В първия си сезон е в ролята на резерва, но постига среден резултат от 7,9 точки, 3,8 борби и 46,3% точност при стрелбата. Големият пробив прави в мач №5 от първия кръг на плейофите срещу Кливланд Кавалиърс, когато се налага да започне като титуляр и доставя 24 точки, 6 борби и 3 откраднати топки за победата със 107:101.

През втория си сезон вече показва, че има потенциала да е бъдеща суперзвезда със средно 14,4 точки на мач. В сблъсък срещу Лос Анджелис Клипърс той постига първия от общо 20 трипъл-дабъла в своята кариера.

След това Булс вече са с нов треньор в лицето на Фил Джаксън, а той създава един от най-вълнуващите отбори за гледане в историята, като всички пет играчи на игрището творят магия. През въпросната 1990 година Пипън вече е и участник в Мача на звездите. Прави фурор с дефанзивните си фукнции, като постига резултат от 2,57 откраднати топки средно на мач. В плейофите играе фантастично и бележи 19,3 точки средно и взима по 7,2 борби.

Снимка: Getty Images

Макар Майкъл Джордан да носи отбора при историческата първа шампионска титла през 1991-а, Пипън също е незаменим в онзи състав, като вече покачва средните си показатели на 21,6 точки, 8,9 борби и 5,8 асистенции. Във финалите срещу Лейкърс той има важната роля да се справи с Меджик Джонсън и го прави по безапелационен начин, за да може Булс да затворят серията с 4:1 победи.

Популярността му се разраства през следващите два сезона, когато също има фундаментална роля за спечелването на втората и третата поредна титла за Чикаго - нещо, което не е постигано в продължение на близо 30 години. Не случайно в гласуването за Мача на звездите Пипън остава само зад съотборника си Джордан.

След оттеглянето на Великия преди началото на сезон 1993/94 се налага Пипън да излезе от неговата сянка и блестейки да поведе Чикаго. Това му помага да постигне рекорден среден резултат от 22 точки на мач и точно в онзи сезон печели наградата MVP в Мача на звездите. Играе чудесно и в плейофите, но липсата на Джордан се усеща и тимът губи от Ню Йорк Никс на полуфиналите на конференцията. В онази серия идва и най-срамният момент в кариерата на Скоти. В края на мач №3 той отказва да влезе на игрището след спор с треньора, който избира Тони Кукоч да направи финалната стрелба при равен резултат. Пипън обаче от трибуните вижда как хърватинът носи победата.

Снимка: Getty Images

Макар и след завръщането на Джордан през сезон 1994/95, Пипън става най-резултатният в отбора в петте най-важни категории - точки, борби, асистенции, откраднати топки и блокади. Подобно нещо се случва изключително рядко в НБА, а преди играчът на Чикаго го прави Дейв Коуенс през далечната 1978 година. Всичко това показва колко завършен баскетболист е Пипън.

След като става част от шампионския олимпийски отбор на САЩ през 1996 година, Скоти приветства в Чикаго нова звезда в лицето на Денис Родман. Тогава "Биковете" стават един от титаничните отбори в историята, завършвайки редовния сезон с актив от 72 победи от 82 мача. В плейофите също са безпощадни след 15 победи и само 3 поражения. Историята се повтаря през следващия сезон. През 1997/98 година Пипън започва като контузен и пропуска първите 35 мача заради операция на левия крак. След завръщането си вкарва по 19,1 точки средно на мача и помага за общо шестата и последна шампионска титла на Булс.

Снимка: Getty Images

Всичко хубаво си има край, а този на Пипън в Чикаго идва през сезон 1998/99, когато той е трейднат в Хюстън Рокетс. Там се опитва да създаде суперзвездно трио с Хаким Оладжювон и Чарлс Баркли, но не им се получава заради загуба от Лейкърс в първия кръг на плейофите. Конфликт с Баркли след това води до трансфер в Портланд Трейл Блейзърс, където Пипън играе в продължение на четири сезона. Контузии го спират да е неизменна част от състава, макар той на три пъти да достига плейофите. Най-добрият му сезон там се оказва последният, където с лидерски качества спомага за дълга победна серия.

За съжаление в последните години Пипън влиза в заглавията най-вече заради лошите си отношения с Джордан, като двамата на няколко пъти си отправиха обвинения за неща, случвали се в най-добрите години на Чикаго. Една от причините за разгорялите се скандали е фактът, че синът на Джордан - Маркъс, си хвана за гадже бившата съпруга на Пипън - Ларса. Двете суперзвезди признават че са били страхотни съотборници, но и че никога не са били приятели. Тези обтегнати отношения се запазват и до днес.

Това обаче не отнема и частица от заслугите на Пипън в най-вълнуващия отбор за гледане в историята на НБА. И до днес мнозина го смятат за един от най-завършените играчи в историята - такъв, който може да действа великолепно на всяка позиция. Ще бъде запомнен и с уникалната си техника на забиване - с изпъната до горе дясна ръка и стойка, наподобяваща Статуята на свободата.