17-11-2017 20-11-2018

Мачовете на 2022 г.: Трон за Реал, голям финал у нас и сбъднатият сън на Аржентина

Ето ги някои от най-запомнящите се двубои през изминалата година

21:03 | 31 декември 2022 3 1568 Снимка: Getty images

В последния ден от изминаващата 2022 година е може би най-подходящият момент да си припомним знаковите мачове, които белязаха последните 12 месеца във футбола.

А те бяха по-специални, защото годината бе такава - съпътствана от Мондиал. Прибавяйки към това традиционните вълнение около клубния футбол от най-високо ниво, 2022-ра със сигурност е година, от която има какво да запомним. При това не само на международната, но и на родната сцена.

Това не са непременно най-атрактивните, но са тези мачове, които остават в съзнанието дълго заради значимостта им.

И не само, защото бе последен като хронология, но и защото бе най-важен като значение, а защо да не кажем - и най-атрактивен, няма как да не започнем с финала на Световното първенство в Катар.

Мечтата на Меси във финал за историята

Снимка: Getty images

На 18 декември почти половината световно население видя на живо как голямата мечта на може би най-великия футболист и на цяла една обичаща до болка футбола нация, става факт. Аржентина спечели Мондиала след 36 години чакане, а това се случи по един луд и спиращ дъха сценарий.

Виж още Мечтата е факт след финал за историята: Меси и Аржентина са на световния връх

В големия финал, определен от мнозина за най-велик в историята на Мондиали, Аржентина и Франция направиха равенство 3:3 след 120 минути игра, за да решат всичко помежду си с дузпи, спечелени от "гаучосите" с 4:2.

И докато до 80-ата минута Аржентина имаше аванс от два гола и цялото игрово предимство на света, а вероятно в Буенос Айрес вече празненствата за титлата са започвали, дойде светкавичното и неочаквано изравняване. Два гола за 97 секунди от Килиан Мбапе и финалът отиде в продължения.

Там Меси пак изведе своите напред, преди отново Мбапе да изравни с първия хеттрик на световен финал от 56 години насам. А всичко можеше да е различно, когато в 123-ата минута Коло Муани се оказа сам срещу аржентинския вратар и стреля, но Емилиано Мартинес направи спасяването на своя живот.

То докара нещата до дузпи, където Аржентина спечели трофея. А след последния шут на Гонсало Монтиел, в Буенос Айрес стартираха многомилионния празненства, каквито едва ли някога ще видим пак. Сякаш няма друго място, където световната титла да бъде отпразнувана по-добре.

Иначе Мондиалът в Катар ни преложи страхотни мачове и като цяло един незабравим месец. Ще запомним епичния четвъртфинал между Аржентина и Нидерландия, ще запомним и пътят до полуфиналите на Мароко, но пред финала сякаш всичко бледнее. Двубоят за титлата бе от онези моменти, които никой футболен фен не би забравил никога.

Разбира се, далеч от блясъка на Мондиала, паметни мачове имаше и в родния футбол. А тъй като не ги подреждаме стриктно по глобалната им значимост, ще ви покажем срещите, които се откроиха у нас.

Среда тях има един клубен мач на домашната сцена, един на международната и един на националния ни тим.

Дългоочакваният финал и дългоочакваният трофей

Българският футбол чакаше доста дълги 17 години да види директен сблъсък за трофея между двата си най-големи клуба, а това стана факт на 15 май, когато във финала за Купата на страната един срещу друг се изправиха ЦСКА и Левски.

Националният стадион "Васил Левски" се напълни в позабравен от много години вид, еуфорията в "синьо" и "червено" бе огромна, феновете изкупиха билетите за часове и чакаха мача с нетърпение. Атмосфера, която подобаваше на първия финал между двата ни гранда от 2005-а.

Може би логично като за финал с такъв залог, чисто футболното зрелище не бе зашеметяващо, но един рикошет в 57-ата минута доведе до гол за Левски.

1:0 за "сините", което те суъмяха да удържат до края, за да спечелят първия си трофей от 13 мъчителни години. В този период видяхме какви ли не издънки и разочаровния, но 15 май бе денят, в които феновете на Левски вече можеха да празнуват.

Лудогорец повали "вълците" на Моуриньо

След няколко сезона на тотални разочарования в груповата фаза на европейските турнири, Лудогорец изпрати силна есенна кампания, която ще продължи и през пролетта.

Най-запомнящият се миг от нея обаче дойде на 8 септември, когато родният шампион удари Рома, воден от Жозе Моуриньо, с 2:1. Това бе първият европейски мач за "вълците" от спечелената Лига на конференциите месеци по-рано, а макар Специалния да пусна основния си състав, той си тръгна с празни ръце от Разград.

Победа, която бе донесена от новото бразилско попълнение Нонато, само минути след дебюта му. Победа, която ще остане като една от престижните не само в историята на Лудогорец, но и в тази на клубния ни футбол.

Да, в крайна сметка разградчани завръшиха зад Рома в групата, губейки решителният ответед мач на "Олимпико", но случилото се на 8 септември е повод за гордост. По сериозна победа записаха и другите ни два основни тима. ЦСКА удари с 1:0 Базел в София, но за съжаление загуби с 0:2 реванша, докато противно на всички очаквания, Левски отстрани гръцкия ПАОК с общо резултат 3:1. Но този трумф бе последван от срамно отпадане от малтийския Хамрун след дузпи.

Снимка: БТА

Младите "лъвове" и коридата в Скопие

Макар националният тим на България да изпрати поредната слаба година откъм резултати, записвайки някои от най-срамните мигове в историята ни като 2:5 от Грузия и 1:1 с Гибралтар, завършекът на 2022-а до някаква степен може да се определи като позитивен.

Новият селекционер Младен Кръстаич с размах подмлади отбора, като го направи дори и за тежкия мач срещу Северна Македония, който домакините чакаха с нетърпение няколко месеца.

Водени от политически страсти, в Скопие мечтаеха само и единствено за този успех, макар всъщност от спортно-техническа гледна точка мачът да нямаше значение за която и да е от страните.

Закани, осмиване на футбола ни и какво ли още не в дните преди мача, за да се стигне и до грозното освиркване на химна ни и обидите през всичките 90 минути. Обстановка, която едва ли много фенове у нас са очаквали да не сломи крехкия ни и млад отбор.

Той обаче изигра страхотен мач, най-вече откъм желание и себераздаване, за да смълчи озверелите трибуни - 1:0 за България.

Драматичният път до финала

Връщаме се на международната сцена, където Реал (Мадрид) за 14-и път в своята история стъпи на европейския връх.

И докато понякога достигането на финал в подобен турнир минава през лек жребий и поток, то Реал трябваше да изкове мястото си на върха по възможно най-трудния начин.

Мултимилионната звезда селекция на ПСЖ на осминафиналите, актуалният по онова време носител на трофея Челси на четвъртфиналите, англисйкият шампион Манчестър Сити на полуфиналите, както и Ливърпул на финала.

Пътят към финала бе осеян с драматични обрати. И в трите мача Реал се връщапе от ситуации, на които на практика изглеждаше със сигурност отпаднал, но нищо не може да се сравни със случилоте се срещу Мачестър Сити в полуфинала реванш.

Първият мач на "Етихад" завръши 4:3 в полза на английския първенец, а когато "гражданите" водеха с 1:0 и на "Бернабеу" при навлизането в последната минута от двубоя, изглеждаше няма какво да се обърка.

Реал се нуждаеше от два гола за продължения, а реферът вече вдигаше таблото с добавено време. И ако има тим в света, способен на подобно нещо в полуфинал от Шампионска лига, то сякаш са точно Кралете.

Два гола в рамките на секунди осъществиха обрата, пратиха мача в продължения, където още в 95-ата минута Карим Бензема покачи на 3:1 и осигури място на тима си на финал.

На големия финал в Париж, Реал се изправи срещу Ливърпул, като отново бе сочен за лек аутсайдер от букмейкърите, но Кралете спечелиха с 1:0.

Единственият гол вкара Винисиус в 59-ата минута.

Снимка: Getty images

Жозе Моуриньо и петата

Всеки европейски финал е специален. Независимо дали говорим за такъв в Шампионска лига от калибъра на Реал (Мадрид) - Ливърпул, или за такъв от третия по сила турнир, какъв от миналия сезон е Лигата на конференциите.

А как няма един финал да е специален, когато в него участва Специалния Жозе Моуриньо. Той изведе своя Рома до първия финал в историята на новия турнир, където в Тирана съперник бе нидерландският Фейенорд.

Сами знаем как "скромният" Моуриньо "мрази" да пише история. Правил го е редица пъти, направи го и сега.

Рома спечели с 1:0 и спечели международен трофей след години на разочарования, а техният предводител Жозе грабна своя пети евроепейски трофей в своя пети европейски финал.

Купата на УЕФА с Порто, Шампионска лига с Порто, Шампионска лига с Интер, Лига Европа с Манчестър Юнайтед и Лига на конференциите с Рома.

Една специална статистика за един Специален треньор.

Вероятно 2022-а ни е предложила доста по-атрактивни и вълнуващи мачове. Със сигурност и по-резултатни, но това бе селекцията на тези, които сякаш имаха най-голямо значение у нас и по света.

Сякаш това бяха мачовете, които може и да си спомним след още няколко години, сякаш са били вчера.