Националите извън София: След Разград дойде и Пловдив, а мачовете са общо 42
Да гледаме родния тим извън столицата не е новост
Националният отбор по футбол се завърна в Пловдив. Това бе голямата новина в четвъртък вечер, а не толкова, че представителният ни тим записа една от многото си загуби в последните години.
Родният тим падна с 0:1 от Иран, но чисто новият стадион "Христо Ботев" даде шанс на втория по големина град у нас да успее да усети тръпката на международния футбол 40 години по-късно.
Да, все пак говорим само за контрола, където зарядът е несравним с официален мач, но по трибуните на "Колежа" си личеше ентусиазъм. Проблемите с недовършеното осветление ще наложат временното завръщане на националите ни в София, което пък ще се случи след две години домакинстване в Разград.
Темата с това къде играе националният ни тим в последните години е доста актуална, а истината е, че при липсата на модерен стадион в столицата, защото "Васил Левски" в никакъв случай не е такъв, както и при все по-малкия интерес към националите, то местенето на отбора не е толкова лошо, а и нечувано за Европа решение.
Факт е, че ако не играем директен мач за класиране или у нас не гостува отбор от калибъра на Франция и Англия, празните трибуни на "Васил Левски" ще са около 40 000, докато в останалите краища на страната със сигурност има фенове, готови да се насладят на мача на националите, независимо от съперника.
Подобна практика в последните години има в почти всяка европейската страна, която избира по-малки стадиони далеч от столицата за двубоите, които не предизвикват огромен интерес.
В това, естествено, няма нищо лошо, а и България има своята история с домакинства далеч от София, макар и повечето от тях да са в контролни мачове от миналото.
Мачът срещу Иран бе общо четвърти в Пловдив, но и първи на стадион различен от рушащия се градски стадион, носил името "9 септември" в миналото.
Именно там България играе контроли срещу СССР и Чехословакия през 70-те, а за последно приемаме Съветския съюз в олимпийска квалификация през 1983-а, завършила наравно 2:2.
Георги Йорданов и Михаил Вълчев вкарва за нашия тим, а два гола за СССР забива легендарният треньор Валери Газаев, извел 20 години по-късно ЦСКА (Москва) до триумф за Купата на УЕФА.
Иначе статистиката сочи, че за 308 мача на българска земя, родният национален тим е играл 266 в София и 42 в различни градове из страната.
Огромна част от тези 42 мача обаче, цели 33 са контроли или олимпийски квалификации, а едва 9 са официални мачове по пътя към Европейско, Световно първенство или създаденият наскоро турнир Лига на нациите.
За първи път наионалният ни тим се мести далеч от София чак в 79-ия си домакински мач. Това се случва през 1965-а, когато се взима решение за контролен двубой срещу ГДР във Варна.
Срещата се изиграва на "Юрий Гагарин" в морската ни столица и завършва с наша победа с 3:2. При това - след обрат от 0:2, като два гола в началото на втората част вкарва Никола Котков, а победното попадение е дело на капитана Тодор Диев.
Освен Варна и Пловдив, мачове на България са приемали Стара Загора, Велико Търново, Плевен, Бургас, Русе, Сливен, дори и Благоевград, Дупница и Кюстендил, а най-новият град в този списък е Разград.
Със сигурност градове като Дупница, Благоевград и Кюстендил са най-странни в този списък, но и те имат своята история с мачове на националния тим, макар и неофициален.
През 70-те България и Румъния играят доста контроли помежду си извън календара на ФИФА и с предимно неофициален характер, като в рамките на седмица през февруари 1979-а правим 1:1 в Дупница и 2:1 в Благоевград със северните съседи.
Година по-късно пък олимпийският ни състав побеждава този на унгарците с 4:3 в Кюстендил. Тези олимпийски квалификации обаче не попадат в графата официални мачове, защото не са под егидата на ФИФА и УЕФА.
Първият истински официален мач извън София обаче идва на 11 октомври 1989-а, когато при вече изгубената за нас кауза относно класирането на Мондиал 1990-а в Италия, посрещаме Гърция на "Юрий Гагарин" във Варна.
В онзи предпоследен кръг България и Гърция вече нямат шанс да намерят място на Мондиала, като мачът се изиграва във Варна, където разгромяваме южните съседи с 4:0.
Трифон Иванов, Калин Банков, Божидар Искренов и Христо Стоичков вкарват головете за резултата, който три години и половина по-късно ще се повтори в един далеч по-важен двубой на другия край на света, на Мондиала в САЩ.
Минават осем години, преди България да изиграе нов официален мач далеч от София, като това се случва на новия по онова време "Лазур" в Бургас, където се изправяме срещу Люксембург в среща от квалификациите за Мондиал 1998.
Отново 4:0, което е част от серията от шест поредни победи, последната от които над Русия, пратили ни на последния до момента Мондиал.
Заради ремонта на "Васил Левски" България играе в Бургас и двубои от квалификациите по пътя към Европейското през 2000-ната година, докато през новия век едва през 2007-а идва контрола срещу Уелс в Бургас, която се явява и първият домакински мач на националния тим далеч от София за новия век.
"Драконите" ни побеждават с 1:0, а от онзи двубой изминават цели 11 години, преди през 2018-а БФС да не реши, че е ред и на новия стадион в Разград да посреща мачове на националния тим.
Първоначално това се случва само в контрола срещу Босна, загубена през 0:1, но след това и "Хювефарма Арена" се превръща в основен дом на националния тим.
До онзи ден, когато Пловдив посрещна България - Иран, а в часовете преди мача стана ясно, че отобрът се завръща временно в София и Разград вече не е опция.
Дали националите трябва да играят в София или не, е сложен въпрос без точен отговор. Но когато в столицата интересът не е достатъчен, то безспорно изпълнените трибуни в провинцията са далеч по-смисленият вариант от празни 40 хиляди седалки на "Васил Левски".