17-11-2017 20-11-2018

Най-силният мъж в света, суперсилата му и едно обещание към небето

Том Столтман е двуметрова канара, която не вижда аутизмът като препятствие

14:06 | 16 януари 2022 | Редактор : Александър Сотиров 17 8857

Том Столтман вдига и изхвърля безпроблемно 210-килограмови камъни, като това е само едно от нещата, които му се налага да прави, за да стигне до прозвището “Най-силният мъж в света”. Двуметровата шотландска канара тежи над 170 килограма, а освен въпросната част с камъните, по пътя към върха кактода победи редица други гиганти от цял свят, бута влак, който тежи 20 тона, кляка максимален брой пъти с 320 килограма, хвърля 15-килограмов кег възможно най-високо… И още, и още, и още.

Сега Том е №1 в света, като след триумфа си моментално бе прегърнат от друг вежлив гигант - брат му Люк, който завърши седми в същото състезание, проведено в Сакраменто, столицата на щата Калифорния.

Но преди години същото това срамежливо момче , Том, разбира, че има аутизъм. Това се случва, когато Том е още съвсем малък, само петгодишен.

Аутизмът е разстройство на социалното развитие, което засяга мозъка, а оттам и цялостното поведение на човек. Самите аутисти често го определят като живот в свой собствен свят.

“Когато бях дете нямах идея, че правя нещо неправилно. Цялостното ми поведение, било то у дома или навън, ми се струваше нормално. Мислех си, че нещо не е наред с останалите деца и това, което те правят”, спомня си сега световният шампион.

Tom Stoltman, bringing it home, to the Highlands pic.twitter.com/QRgv7l4VzY
— Aaron Carr (@ScaryChildren) July 12, 2021

Когато обаче влиза в тийнейджърските си години, проблемите му със социализирането стават все по-сериозни. До онзи момент, в който нещо просто “прещраква в мозъка му” и решава да сподели с най-близките си приятели. Казва им, че има аутизъм, а те го приемат по възмо най-нормалния начин - “Няма проблем, ние ще продължим да те харесвам за това, което си”.

В онзи ден сякаш тонове тежест падат от плещите му. А сега, години по-късно, той отново носи тонове на гръб, но вече напълно доброволно и целенасочено.

“Това бе денят, който промени всичко за мен. Денят, в който говорих открито за това, че имам аутизъм. И се почувствах нормално, като нормален член на обществото”, продължава разказа си Столтман.

А на малко по-късен етап започва да ходи с големия си брат Люк в местния фитнес. Батко му вече участва на различни стронгмен състезания. Том си припомня, че е бил доста кльощав и първоначално въобще, ама въобще не е хресвал тренировките.

Но пък физиката му предразполага, все пак е висок 203 сантиметра и винаги е имал сериозен апетит - нещо, което е достатъчно добро начало, за да почне да трупа мускулна маса.

“Дори когато бях ученик, носех по пет-шест сандвича в училище. И много плодове, както и сладки. И това далеч не бе всичко, което хапвах”, споделя още Том.

Сега, десет години по-късно, за да подготви тялото си за безпощадните тренировки и състезания, Столтман обикновено приема минимум по 10 000 калории на ден. А с нарастването на физическата сила, сам признава, че аутизмът е от помощ.

“Когато си аутист и тренираш, имаш нужда от някаква рутина. Стронгмен се превърна в моята такава. Всеки ден се събуждаш и имаш определена и подредена програма. Ядеш едно и също всеки ден. Правиш едно и също. И тренираш по едно и също време”, казва той.

Но има и проблеми. Понякога, ако не вдигне тежестта както трябва, мисли за това цял ден. И дори не говори с жена си. Отчита, че има както положителни, така и отрицателни аспекти на цялата ситуация.

През 2016 година майка му Шейла губи битката с рака, а преди смъртта ѝ той обещава, че ще спечели състезанието за най-силен мъж в света. И че извън спорта ще бъде мил джентълмен. Как би реагирала тя на победата му?

“Вероятно щеше да крещи от радост. Сега сигурно е крещяла от рая”, усмихва се гигантът, който минава през редица препятствия, за да стане това, което е .

Има и един съвет към всички деца и техните родители - да използват аутизмът като суперсила.