Ако се разходите по улиците на Неапол, то със сигурност ще го усетите. И видите, и чуете. Целият град тръпне в очакване на най-голямото събитие от 1990 година насам. Наполи, футболната гордост на града, кара жителите да лягат, стават, съпреживяват и живеят ежедневно със случващото се с отбора.

А сега южняците са на прага на това да сложат точка на 33-годишно чакане. Няколко поколения местни фенове израснаха и станаха големи хора, единствено слушайки истории за големите успехи от времената на Диего Армандо Марадона.

Но сега идва и тяхното време да изживеят този триумф, който в Кампания търпеливо очакват вече повече от три десетилетия. И по улиците на града буквално броят дните до този жадуван миг.

Буквално всичко е въпрос на време и макар преследвачите все още да имат шанс чисто математически да догонят южняците, това би се случило единствено при някакъв колосален крах в състава на Лучано Спалети. Днес Наполи приема Верона и при победа ще води с 16 точки пред втория Лацио при само 8 оставащи мача. Това ще означава, че в осем кръга трябват 8 точки за титлата. Да не ги вземе небесносиният тим ще е чудо.

Снимка: Getty Images

Да, чудеса се случват, но на юг вярват, че тяхното собствено и дългоочаквано чудо ще стане факт съвсем скоро. А и също така са убедени, че имат подкрепа свише, защото от небето ги гледа и пази Диего Армандо Марадона. Повече от 30 години след раздялата си с отбора и вече две години след кончината си, аржентинецът продължава да е със статута на абсолютно божество в града. Хилядите изображения на Дон Диего навсякъде из Неапол потвърждават това.

Как да е иначе?

Дон Диего събуди града за футболна слава през 80-те с появата си, привлечен от Барселона. Донесе две титли през 1987-ма и 1990-а в най-силната Серия А в историята, като неаполитанските "бедняци" от Юга изпревариха Интер, Милан, Ювентус и двата римски отбора, пълни със звезди.

Марадона и компания взеха две Купи на Италия и Купата на УЕФА в този славен период. Никога преди и след това Наполи не е бил шампион.

Сезонът в Италия приключва на 4 юни и тогава със сигурност ще има невероятен купон, но всички вярват, че 33-годишната суша ще приключи много по-скоро от това.

И тогава Неапол няма да спи дни наред.

Снимка: Getty Images

По малките балкончета вече се появяват все повече и повече екипи и знамена в клубните цветове. Така или иначе те са прекалено много, но сега са дори още повече.

"През 1990 година съм бил едва на шест месеца, когато печелим титлата. Но като дете съм гледал Марадона на видеокасети постоянно. А това Скудето връща всички ни към онези времена", разказва Винченцо Кредендино, местен футболен журналист.

Отдадеността и любовта на Неапол към футбола е толкова голяма, че когато през 1987-а Диего извежда отбора до първа титла в историята, пред най-голямото гробище в града е поставен транспарант, гласящ следното - "Не знаете какво изпуснахте".

"Марадона е Господ тук. Той даде надежда на хората. Всички неаполитанци виждат себе си в Диего", разказва Мария Роберта Де лесу, която е на 23 и също не е виждала любимците си на върха.

Снимка: Getty Images

В бар "Нило" и до днес може да видите косъм от главата на Диего, който продължава да бъде изложен като невероятно ценен експонат.

Задаващата се титла ще бъде както за всички в града, така и за Марадона. Пътешествието до върха е още по-специално, защото през сезон 2004/2005 южняците бяха в Серия "С", третото ниво на италианския футбол, а на един от мачовете им след банкрута присъстваха над 50 000 души.

Достатъчно добър пример за това колко точно обичат отбора си. А и както казват местните - те са първо неаполитанци, а чак след това италианци...

Архитектът на задаващия се триумф, Лучано Спалети, не е местен, но споделя страстта на всички в Неапол. След уволнението си от Интер прекарва две години във фермата си в Тоскана, преди да се заеме със сегашната си работа. Която върши доста, доста добре. Тимът му е на четвъртфинал в Шампионската лига, където загуби от Милан, но преди реванша има само гол пасив и ще се опита да обърне всичко в своя полза на стадион "Диего Марадона".

Снимка: Getty Images

Спортният директор Кристиано Джунтоли пък е отговорен за прекрояването на състава и появата на новите звезди - Квича Кварацхелия, Виктор Осимен, Ким Мин-че... Рискува с продажбата на вече утвърдените, но по-възрастни Калиду Кулибали, Лоренцо Инсиние и Дрис Мертенс. И рискът се оправдава към момента.

Квича и Осимен са две от най-актуалните имена във футболна Европа и дърпат своя тим към върха, а отборът играе просто феноменално.

Съвсем скоро Наполи и всички в града ще празнуват първата титла от 33 години насам. Местните се молеха години наред на Сан Дженаро, който покровителства града, молеха са на духа на Марадона. И молитвите им ще бъдат чути съвсем скоро.

Когато небето ще падне, а Диего ще се гордее и усмихва от там горе.