В наши дни американските играчи в европейския баскетбол са нещо съвсем нормално. И стават все повече и повече. Но ако превъртим стрелките на часовника назад и се върнем към 60-те години на ХХ век, то тогава не просто американците, а чужденците като цяло са били нещо почти немислимо за което и да е първенство на Стария континент.
Разбира се, с изключения. Едно от които е Бил Брадли, който е всичко друго, но не и обикновен.
Роден преди 78 години в Кристал Сити в щата Мисури, днес категорично можем да се подпишем под твърдението, че Уилям Уорън Брадли е най-известният човек, произлизащ от градчето с население от по-малко от 5000 души.
Какво му е толкова необикновеното на един почти 80-годишен американец, ще попитате? Всичко - като започнем от това, че играе баскетбол на най-високо ниво първо в колежа, после в Европа, а след това и в НБА и стигнем до това, че близо 20 години е сенатор от щата Ню Джърси и също така е кандидат за президент на Демократическата партия. Достатъчно доводи, нали?
Още преди да се запали по играта и много, много преди да помисли за политическа кариера, разговорите за политика и участниците в нея са редовна част от вечерите на семейство Брадли. Нещо, което изглежда оставя отпечатък върху Бил, който за първи път се среща с баскетболната магия на 9-годишна възраст.
И е омагьосан за цял живот. Талантът му е налице. Израства до от 175 до 196 сантиметра в рамките на само две години, като играе като атакуващ гард и леко крило, в гимназията два пъти е избиран сред най-добрите в цялата страна и получава впечатляващите 75 предложения за стипендия от различни колежи!
Спира се на това на Дюк - един от най-реномираните университети, що се касае до баскетбол, но кариерата му там приключва още преди да е започнала, след като в лятото преди първи курс чупи крака си при игра на бейзбол. И както сам признава по-късно - поглежда към бъдещето си отвъд играта и поради тов решава да отиде в Принстън. Учебно заведение, известно повече с академичните си постижения, отколкото със спортните си.
И което се оказва убийствено добър избор за Бил от Мисури, който играе успоредно в два спортни отбора - бейзболния и баскетболния. Постепенно се превръща в звездата на баскетбола в Принстън, особено в последните си два сезона там, в които печели множество различни награди за “Играч на годината” в колежанския баскетбол, а във Финалната четворка е избран за “Най-впечатляващ играч”, макар “тигрите” да отпадат на полуфинал. Като утеха Брадли забива 58 точки в мача за третото място през 1965 година, която е и последната му като студент.
В общо 83 мача при колежаните има средно по 30.2 точки и 12.1 борби при 51.3% успеваемост в стрелбата.
Невероятната му игра при колежаните му отваря вратите към националния отбор на Щатите през 1964 година и преди да започне последния си сезон в Принстън, печели златен олимпийски медал в Токио, където янките побеждават СССР във финала. Година по-късно стига до злато и на световните университетски игри.
Логично изявите му не остават незабелязани и Ню Йорк го избира в Драфта на НБА, където по-късно през годините ще играе за тях. Но не и в онзи момент. Защото печели престижната стипендия “Роудс”, която му осигурява две години в университета Оксфорд!
Брадли решава, че академичното му бъдеще е по-важно от кариера в НБА, но и в Европа не се оплаква от внимание. Олимпия (Милано) го привлича с любопитно условие - играе единствено в мачовете на тима. Ако има късмет, понякога тренира със съотборниците си в сутрините преди двубоите.
“Идвах от Оксфорд, където нямаше нормално баскетболно игрище”, спомня си бъдещият сенатор. Но въпреки това помага на италианците да прекъснат доминацията на съветските отбори и Реал (Мадрид) в Евролигата. Олимпия излиза именно от група с Реал, а след това бие ЦСКА (Москва) в полуфиналите, за да ликува срещу Славия (Прага) в спор за трофея - първи за италианския баскетбол.
В онзи въпросен сезон общо 20 отбора са сред най-добрите в Европа, а в Топ 8 има и български представител - ЦСКА Червено знаме, който обаче отпада на прага на полуфиналите с еднакъв актив с втория в групата си (гръцкия АЕК).
Няколко месеца по-късно Брадли се присъединява към армията на родната си страна, като получава специално разрешение от Оксфорд да вземе изпитите си по-късно заради военната служба.
Никога повече не играе в Евролигата, но след като завършва политика, философия и икономика в Оксфорд и прекарва шест месеца в армията, преминава в Ню Йорк Никс. Подписва четиригодишен договор на стойност $500 000 - много пари за онова време.
Задържа се в легендарния отбор почти десетилетие и печели две титли - през 1970 и 1973 година, редом до Фил Джексън, който години по-късно ще се превърне в може би най-голямата треньорска фигура в историята на НБА начело на Чикаго Булс и Лос Анджелис Лейкърс.
Отказва се през 1977 година след общо 742 мача в НБА, а година по-късно дава началото на активната си политическа кариера.
Нещо, което не е изненада, предвид това, че от малък слуша разговори на поитическа тематика ежедневено у дома, по-късно се дипломира с подобна специалност от Оксфорд, а в Принстън завършва история и има всички предпоставки да се занимава точно с това.
Колежанският му треньор и много от съотборниците му правят смела прогноза, че до 40-годишна възраст Бил Брадли ще бъде губернатор на Мисури. Или президент на Съединените американски щати.
Е, оказват се почти прави и макар да не става нито едно от двете, оставя своята следа в политиката на родната си страна.
Като междувременно е избран в баскетболната Зала на славата през 1983 година. А през 1984 година Никс вадят от употреба №24 в негова чест - тогава той е едва четвъртият играч в клубната история, удостоен с подобна чест. Останалите трима са Уилис Рийд, Уолт Фрейзър и Дейв ДеБюшер.
И до днес Брадли е първият играч, който може да се похвали с титла в Евролигата, НБА и олимпийско злато. Повече от 30 години по-късно клубът става с двама члена, след като аржентинската легенда Ману Джинобили постига същото.
Изкарва три шестгодишни мандата в американския сенат като представител на Ню Джърси, а през 1999 година влиза в спор за президентската кандидатура на демократите с Ал Гор, който два мандата е вицепрезидент на Бил Клинтън.
В крайна сметка Брадли не успява да стигне до същинската надпревара, която Гор губи от Джордж Уокър Буш.
Един от хората, които го подкрепят в президентската мечта, носи името Майкъл Джордан. Най-великият в историята и вече бивш състезател на съотборника на Брадли от Никс - Фил Джексън. Друг него поддръжник е старият му съперник и друга легенда - Карийм Абдул-Джабар.
След неуспеха в това свое начинание се оттегля от политиката и макар да не сбъдва прогнозите на колежанските си съотборници, оставя зад гърба си повече от впечатляваща кариера.
Легенда в баскетбола. Олимпийски шампион. Успешен политик. И кандидат за президент.
Доста добри постижения за момче от мъничко градче в Средния Запад.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}