Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Българският национален отбор по футбол за поредна година се оказа в изходна позиция, въртейки се в един и същ кръговрат от идентични грешки.

Отново е есен и отново си повтаряме какво дъно удря националния тим, също така отново ще има нов селекционер. Родният тим падна за първи път в историята си от Люксембург - 1:2 в Пловдив, а снощи отново на "Колежа" направи безлично 0:0 с Естония.

И така само няколко дни, след като стартирахме поредният нов цикъл, при това с амбиции за първо място с оглед групата ни, всичко изглежда провалено и отново търсим новото начало.

Само преди година Александър Димитров се появи на поста в доста сходна ситуация. Илиан Илиев стартира с две тежки загуби световните квалификации - 0:3 от Испания у дома и 0:3 от Грузия навън.

Квалификациите очевидно претърпяха твърде бързо очаквания си провал, а БФС търсеше човек, който просто да ги довърши и да закрепи положението.

Централата гласува доверие на младежкия селекционер Александър Димитров, който в дебютните си два мача падна от Турция и Испания с общ резултат 1:10, а в самия край на квалификациите една победа над Грузия в безсмислен мач някак накара БФС да му гласува доверие и за настоящата година.

В нея не може да кажем, че националния отбор впечатли, защото през март бяхме част от едно изключително спорно и екзотично турне в Индонезия, където колкото и да ни обясняваха за силата на домакините, то победи над индонезийците и Соломоновите острови не са точно мачовете, с които да вървим напред.

През юни се изиграха нови две безлични и сякаш безсмислени контроли - 0:1 с Черна гора в Пловдив и 2:2 с Молдова в Кишинев, за да дойде и настоящият провал. Ако кажем, че той е сензационен вероятно ще излъжем.

Така родният национален тим просто изгуби поредната си година, а нещата стават все по-тежки и по-тежки.

Снимка: БТА

Ако върнем лентата към последните треньорски смени, всички те са до болка идентични и идват в доста сходни ситуации.

През 2020-а Георги Дерменджиев се провали в баража за Европейското срещу Унгария, но все пак остана за турнира Лига на нациите, където записа последно място в групата и България изпадна в по-долна дивизия.

Той бе заменен от Ясен Петров, който претърпя очакван провал в световните квалификации, а Лигата на нациите за него започнаха със срамно 2:5 от Грузия в Разгад, което бе краят на неговата селекционерска авантюра, отново в средата на цикъл, в който България реално имаше за какво да се бори.

След това се заложи на чужденец в лицето на Младен Кръстаич, който успя да ни класира на последно място в може би най-скромната квалификационна група в историята ни, съставена от Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва.

Въпреки ранните сигнали за задаваща се провал, смяната му дойде едва преди последните два мача от квалификациите, които бяха и най-силните ни двубои. Не загубихме от Унгария и Сърбия, а това бе лъча надежда с Илиан Илиев начело.

Треньорът на Черно море обаче не спечели групата си в Лигата на нациите, бе подлаган на основателни критики за съвместяването на две длъжности, а ранният провал в световните квалификации доведоха и до неговата смяна с Александър Димитров.

Година по-късно се намираме в същата изходна позиция - търсим новия подходящ човек за поста, а резултатите и представянето на националния тим е все по-трагично.

Снимка: БТА

Жалкото е, че именно Лигата на нациите е нашият турнир, защото тук първо място в компанията на Исландия, Люксембург и Естония може да ни прати на бараж за Евро 2028, докато чрез квалификациите това ще изглежда почти невъзможно. Там ние ще сме най-слабият тим в групата и като име, не само като игра.

Но и този цикъл изглежда провален. БФС тепърва ще започва да търси новия спасител за националния тим, а тъжното е, че гледайки към родния футбол, то реалистичните и адекватни варианти за селекционер всъщност не са много.

Интересно е дали БФС ще погледне към чужбина, макар и там да говорим за предимно рисковани назначения, защото колко треньори с опит и солидна визитка всъщност ще се заемат със задачата. А и този профил треньори струват пари.

Мнозина биха казали, че с тези играчи толкова, но и това не е точно така.

Да, България няма футболистите да преследва класиране на голям форум на този етап и това е тъжната истина, но и няма как някой да ни убеди, че България има по-слаби футболисти от Люксембург и Естония.

Няма как никой да ни убеди, че родният национален тим е нормално да изглежда по този начин в домакинствата си на тези два отбора и поне в това отношение подобрение може и трябва да има.

Вече изникват въпросите дали в БФС имат ясен отговор на въпроса как да се подобри това представяне.

Има ли концепция какъв трябва да е новият слекеционер? Какъв да е профилът му, стилът на игра, подходът към играчите?

Има ли БФС списък с готови кандидати, с които да разговаря, или тепърва ще се започва търсенето?

Ще направи ли всичко възможно БФС да привлече кандидат, който смята за най-подходящ или отново ще се прави компромис с поста, за де се озовем в същата ситуация догодина?

Защото сега трябва да дойде човек с ясната мисъл, че Лигата на нациите е провален турнир, а тепърва в световните квалификации нещата няма да става по-лесни и по-приятни.

Очевидно трябва дългосрочно решение за поста. Човек, който да работи с хоризонт от 4 или 6 години, както го правят в останалите футболни нации, защото при нас е ежегодно изброяване на грешките и проблемите, а след това ежегодното им повтаряне.

Българският национален отбор по футбол изгуби много години в повтарянето на тези грешки а резултатът го видяхме вчера. 0:0 с Естония не е краят на света, този резултат го направиха Бербатов и компания преди 22 години, но проблемът е играта и тоталната апатия, която само около 900 човека в Пловдив видяха на живо.

Снимка: БТА

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google