Принципът, че участието е по-важно от класирането, отдавна е изгубил тежестта си, особено с развитието и модернизирането на спорта. Но пък за сметка на това друго олимпийско мото - “По-бързо, по-високо, по-силно”, днес сякаш е по-актуално от когато и да е било досега.

Особено щом става дума за Оуен Райт.

Всъщност, малко или много този слоган може да бъде използван като олицетворение на това кой всъщност е той.

31-годишен австралиец, който се готви да дебютира на Олимпиадата в Токио. Точно както и любимият му спорт ще се покаже за първи път като част олимпийското семейство. Сърфът за първи път е част от програмата на Игрите, а Райт ще бъде един от хората, които ще влязат в историята като първите сърфисти, участвали на най-големия спортен форум в света.

Оуен е сред най-добрите в света и участието му в Токио не е изненада. Но всъщност историята на Райт не е толкова обикновена. Да, успешна е и със сигурност е вдъхновяваща, но в нея има и много болка, усилия и обстоятелства, при които много хора биха се отказали.

Оуен Райт не трябваше да е в Токио. Всъщност Оуен Райт не би трябвало въобще да кара сърф в момента. Защото подобно на всеки екстремен спорт, когато гониш огромни вълни, опасността също е доста сериозна.

Природата не прощава, колкото и да си добър.

И през 2015 година австралийският сърфист се убеждава в първо лице от това. Сезонът му се развива фантастично, по онова време е пети в световната ранглиста и се бори за титлата №1 в света. Както сам признава - “може би е в най-добрата форма в живота си”

Снимка: Getty Images

Но по време на тренировка преди финалното събитие за годината, провеждащо се в Хаваи, всичко отива по дяволите за Райт. Близо петметрова вълна го помита, а това сякаш е последната капка, след като преди това отново след инциденти във водата сърфистът е преживял няколко сравнително леки мозъчни сътресения. Последиците тогава обаче са ужасяващи - има кървене и мозъчен оток, или иначе казано сериозна мозъчна травма.

“Трябваше да се науча да ходя отново и да карам сърф отново. Детайлите ми убягват, все още всичко продължава да е малко замъглено. Вълната ме удари в главата и ме разтърси толкова силно, че сякаш загубих всичките си усещания. Пътят оттогава досега бе дълъг”, казва самият той сега, когато отново прави това, което му носи най-много радост в живота.

Сърфът е нещо като семеен бизнес за Оуен. Той е едно от петте деца във фамилията, които карат сърф - брат му Майки също е част от мъжкия елит, а сестра му Тайлър е двукратна световна шампионка при жените. 

“Баща ми има следната философия - ако можеш да научиш едно дете да кара сърф, то след това да бъдеш родител е значително по-лесно. Всъщност точно сплотеността и подкрепата на семейството се оказва ключова за Райт по пътя обратно към “нормалния” живот и това отново да стъпи на сърфа. Защото след инцидента той се държи все едно нищо не е станало. И на практика нараняванията му не са видими - няма рани, порязвания или каквото и да е било. Не е с гипс или патерици. 

“Ако питате семейството и приятелите ми - исках да карам сърф постоянно. Нищо, че не можех да измина на ходом дължината на една стая в къщата”, разказва още той и добавя, че се е стигнало дотам, че роднините му са скрили всички сърфове.

Месеци по-късно, когато все пак получава зелена светлина, завръщането е различно от очакваното.

“Не можех да се изправя на краката си. Емоциите ми бяха смесени. Не знаех как да се изправя, камо ли да застана на сърфа”, връща се той към март 2016 година.

А една година по-късно, през март 2017, той печели първото си състезание след травмата. При това във финал, в който побеждава най-добрия си приятел. Мат Уилкинсън. Един от хората, които са били неотлъчно до него по дългия път обратно. 

Сега Райт продължава напред, но с променен мироглед. Рядко може да видите професионален сърфист с каска. А ако това действително се случи, това вероятно е Оуен.

Снимка: Getty Images

“Много от сърфистите не знаят колко голям всъщност е рискът за главата и мозъка. Когато контузиш мозъка си, нищо друго не работи. А решението е простичко - каска. Искам да се превърне в част от спорта и културата”, разсъждава австралиецът, който се класира за Токио 2020 като най-добър в страната си.

След като световната титла му се изплъзва заради контузията, сега Оуен вярва, че може да постигне нещо значимо на Олимпиадата. 

Макар че вече е спечелил най-голямата си победа, завръщайки се в елита на любимия си спорт от ситуация, от която малко хора биха се възстановили.

И сега на дневен ред за него е олимпийското мото - “По-бързо, по-високо, по-силно”.

Разбира се, с каска.