Перуджа е един от онези италиански клубове, които имат над вековна история, като тя е изпълнена с не едно или две премеждия. “Грифоните” от Умбрия са клуб, създаден през 1905 година, но имат едва 13 участия в Серия “А”, както и три рестарта - един около средата на миналия век и още два през новия, съответно през 2005 и 2010 година. 

За вече над 115 години на футболната карта, Перуджа има някои запомнящи се сезони в елита, но за съжаление нито един от тях не е свързан с голям успех за отбора от Централна Италия. Най-пресният такъв е от 2000 година, когато победа в последния кръг срещу Ювентус прати титлата в ръцете на Лацио.  

Най-интересният обаче датира от 70-те години. След дълго лутане между Серия С и регионалните дивизии, Перуджа най-сетне стига до първа дивизия - това се случва през 1975 година. Възходът е свързан до голяма степен с Франко Д’Атома - предприемач, който се заема с издръжката на клуба и назначава за спортен директор Силвано Рамачони - фигура, която през 80-те години е с главна роля за силното представяне на Милан.

Именно с тези две фигури е свързан най-интригуващият сезон в историята на Перуджа - 1978/1979. В който тимът завършва първенството без нито една загуба. Но въпреки това непобедимите не стигат до титлата, която е спечелена от гранда Милан.

Да се върнем към Д’Атома, който е същински революционер в италианския футбол, особено що се касае до комерсиализацията му. Шефът на умбрийците е първият президент, който поставя спонсорско лого на екипите на своя тим.

“Ил Президентисимо”, както е известен сред феновете, ловко заобикаля забраната на федерацията, че даден тим не може да има друго лого на екипите, освен това на техническия спонсор - компанията, която доставя екипировката. Находчивият ръководител регистрира като фабрика за дрехи марката си за паста и други тестени изделия, която на практика е спонсор на клуба и се появява на “червено-белите”.

Партньорството между Д’Атома и Рамачони е допълнено от Иларио Кастанер, който е назначен за треньор. Талантливият млад специалист е вдъхновен от тоталния футбол на Аякс и се опитва да го пренесе в редиците на своя тим.

След влизането си в елита Перуджа завъшрва съответно на осмо, шесто и седмо място, като тифозите си позволяват тайничко да мечтаят за нещо повече, което и получават през 1978/1979. Още в четвъртия кръг Перуджа печели с 2:1 срещу Ювентус в Торино, а след шестия вече е начело на класирането. 

До средата на сезона “грифоните” нямат загуба и са допуснали само 6 гола във вратата си!  В седемнадесетия кръг гостуването на Интер се превръща в катастрофа след изоставане от 0:2, но Перуджа съумява да стигне до хикс в самия край. Отборът обаче губи основния си плеймейкър Франко Ванини, който получава двойна фрактура на подбедрицата, а това се оказва и последната среща в кариерата му… Директната битка с Милан в двадесет и петия кръг завършв 1:1, а до двадесет и деветия сензацията на сезона все още има шансвое за Скудетото.

В крайна сметка обаче титлата е за “росонерите”, които стават шампиони за десети път в историята си.

Миланският гранд завършва със 17 победи, 10 равенства и 3 загуби в 30 мача. И общо 44 точки. Непобедимите от Перуджа пък са с 11 победи и цели 19 равенства в също толкова мачове. И макар да нямат нито една загуба, остават втори, на три точки от първенците в ера, в която за победа се дават по две точки. 

Малката утеха е тази, че Иларио Кастанер е избран за най-добър треньор на сезона. Салваторе Бани пък премианва в Интер, а по-късно и в наполи, като през 1986 година става единственият член на “Прекрасната Перуджа”, който стига и до националния отбор на Италия, участвайки на Световното в Мексико.

През 1981 година Перуджа се сбогува със Серия “А” и чака цели 15 години, за да се върне в елита.

Но историята за онзи сезон с паста и тотален футбол и до днес топли сърцата на феновете им.