Почти като България: Как се прави Европейско по футбол на една буренясала поляна?
Една история от Северна Ирландия за много политика, малко спорт и лоша организация
Преди няколко години всички повдигахме учудено вежди, когато президентът на БФС Борислав Михайлов обясняваше, че ще се включим в съвместна кандидатура за домакинство на Евро 2028. Даже официално сключихме споразумение и влязохме в коалицията от Сърбия, Гърция и Румъния. Нашите стадиони трябваше да са в София, Пловдив, Бургас и Варна.
Тези документи ги имаше съвсем неотдавна - през 2019-а, а през тази година, когато УЕФА избра домакина на въпросното първенство, трябваше вече арените да са поне на етап строеж. Ние нямаме нито една, която да става за европейско, но това е друга тема. Влязохме в онзи пакт "на зелено", а естествено, той нямаше никакъв шанс дори да стигне до избори пред централата на европейския футбол.
Спечели обединена кандидатура на Великобритания и Ирландия, като тя всъщност се оказа и единствена. И след по-малко от пет години, през лятото на 2028-ма, футболът от континента ще иде в Лондон, Манчестър, Глазгоу, Кардиф, Дъблин и Белфаст. Няма да дойде на Балканите. Не само, защото нямаме стадиони.
Една история от Северна Ирландия обаче показва, че не сме само ние на този хал - да хвърляме във въздуха проекти, които остават само на хартия. Да изоставаме, да се забавяме или да се проваляме в инфраструктурни подобрения в спорта - не, не сме само ние.
В Белфаст ще има мачове от Евро 2028, при това цели пет. Но еуфория в страната от този факт няма.
Първо, защото се оказа, че няма как УЕФА да даде пет квоти за директно класиране на петте домакини - Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия и Ейре. Само два ще получат такива, според представянето си в двата цикъла от квалификации за Евро 2024 и Мондиал 2026. Няма изгледи Северна Ирландия да е сред тях.
По-лошото е, че май предстои сериозен провал и излагация пред цяла Европа, след като Футболната асоциация в страната изненадващо обяви и вписа като стадион-домакин в Белфаст не "Уиндзор Парк", а една поляна. Именно това представлява "Кейсмант Парк", който сега седи като име до феноменалните арени на Евро 2028 - "Уембли", "Хемпдън Парк", "Тотнъм Хотспър Стейдиъм", "Етихад" и "Мюнисипалити" в Кардиф. А това си е поляна. При това - буренясала поляна.
Странен избор. В страната въпросът стана политически. Защо не националната арена и гордост "Уиндзор" - 20-хиляден стадион, изцяло реновиран съвсем наскоро и отговарящ на изискванията във всичко, освен капацитет. При това - дом на футбола в Белфаст от сто години.
И не на последно място - все пак напълно готов, построен и реално съществуващ. За разлика от този, който е избран.
Наскоро в мач на северноирландците срещу Сан Марино от евроквалификациите, трибуните на "Уиндзор" пееха: "Можете да си заврете "Кейсмант" отзад". Казано буквално и с извинение за грубия израз. Но защо страната рискува с един проект, който цикли и още е "на зелено", който като нищо може да не се реализира за Евро 2028?
Официално причината е, че "Уиндзор" не стига като капацитет до исканите от УЕФА поне 34 хиляди места. Местни политици обаче обявиха, че това може да се промени за около година с реконструкция, която няма да е и много скъпа. Мястото го има, планът - също.
Стори се нерентабилно на Футболната асоциация. По-добре било да се построи изцяло нов 35-хиляден стадион. Не е обаче толкова просто.
Стадионът - или това, което виждате на снимките и следва да стане отново стадион до турнира, е построен преди 70 години в Андерсонстаун, в западната част на Белфаст. Създаден е на него да се играе основно галски футбол, а не този, който ще се практикува след 5 години на европейското
Затворен е от 2013-а, а година по-късно трябваше да започне строежът на новата арена. Плановете бяха отхвърлени от градските власти, а чак след присъединяването на Северна Ирландия към съвместната кандидатура, отново са задвижени.
Но има много силни протести и спънки пред превръщането на това буренясало място в стадион, годен за мач от Евро 2028.
Въпросът е и политически, и културен, и съвсем конкретно - финансов. В страната има сериозно поскъпване на материали и строителният бизнес като цяло е в застой. Така проектът се оскъпи и вече ще струва 62 милиона лири, почти с 20 процента повече от първите сметки.
Има и друго - "Кейсмант Парк" е кръстен на ирландския националист и революционер Роджър Кейсмант, а локацията му е в сърцето на една от най-монолитните католически, проирландски и антибритански общности в региона. В града Белфаст, разделен на про-короната и про-ирландци, на протестанти и католици, това не е никак незначителен детайл.
Онези хиляди на "Уиндзор" скандираха, защото не искат да бъде пренебрегнат стария и традиционен стадион, за да се представи градът пред света с "онази дупка" от католическите махали. Казано съвсем образно.
Съвсем отделно от това - не изглежда никак невероятно просто времето да не стигне да се построи стадион. Гледката през октомври 2023-а (която виждате на снимките) не е никак обнадеждаваща. В парламента на Северна Ирландия въпросът предизвика дебати и дълги речи, но самите работи се бавят.
УЕФА ще чака до октомври 2027-ма окончателно готов стадион, иначе ще премести мачовете. И тук идва още един любопитен детайл - няма да ги измести на "Уиндзор", в същия град, а в Дъблин. На "Кроук Парк", един огромен стадион за местния традиционен ирландски спорт хърлинг, който да стане втората арена в столицата на Република Ирландия, която приема мачове. Първата е ясна - "Авива", където играе футболният тим на Ейре.
И се оказва, че онези, които подкрепят номинацията на "Кейсмант" - анти-короната, католиците, най-общо казано, нямат нищо против такъв вариант. Защото и "Кроук", както и тази буренясала поляна, но някога - активен стадион, са символ на ирландската традиция. Там се е играл и играе основно хърлинг - едната от разновидностите на галския футбол.
Намеси се и GAA - това е асоциацията по галски футбол, която се съгласи да помогне с пари и да направи възможен строежът на новия "Кейсмант".
С едно условие - стадионът си остава нейна собственост след европейското и на него НЕ СЕ ИГРАЕ ДРУГ СПОРТ, ОСВЕН ХЪРЛИНГ. Така че местните имат още едно основание за протест - какво, по дяволите, е значението за футбола в града и страната, ако правим стадион само за пет мача? И после той пак си е предназначен за съвсем друго?
Нали идеята да не е "Уиндзор", бе именно да се построи нов футболен дом на Белфаст? Сега се оказва, че той ще бъде показан пред света за едно лято, а после там пак ще е непристъпна територия за играта. Няма голям смисъл.
Протестите са големи, полемиките в парламента, из медиите и къде ли не продължават. И забавят работата, а времето си тече. Като нищо Северна Ирландия може да отпадне "от афиша" на Евро 2028, ако нещата не бъдат забързани драстично.
УЕФА дава картбланш на ирландците, но те получиха и предупреждение. Защото делегати на централата бяха в Белфаст около мача с Дания тази седмица. Но не заради самата среща на "Уиндзор Парк". А да видят какво става с другия стадион. Отговорът е - почти нищо. Няма никаква работа по "Кейсмант", а хората от УЕФА може и да са забелязали, че улиците край старата и изоставена арена са пълни с графити против британската корона. И над почти всеки пъб се веят два флага - ирландски (на Републиката) и палестински.
В този град изразът "без политика в спорта" не играе. Тук всичко е политика и религия. И голямо разделение. Затова и буренясалата поляна може да си остане такава, а Северна Ирландия да не гледа на живо мачове от Евро 2028.
Познат хаос. Почти като нашата кандидатура.