Правим го заедно, братко! Един корав ръгбист дава уроци по човечност и приятелство
Историята на Роб Бъроу и Кевин Синфийлд е страхотна и поучителна. И може да ви разплаче
Кевин Синфийлд не бързаше да финишира, въпреки че финалната линия бе само на десетина метра. Той спря спокойно, подминаван от останалите участници в маратона на град Лийдс, вдигна приятеля си от количката, която избута по целия маршрут, пренесе го през финала и не спираше да му говори.
"Правим го заедно, братко! Успяхме!". Вероятно това му е казал.
Гледката от случилото се на състезанието с благотворителна цел в Лийдс миналата седмица бе трогателна. Но и е урок за живота, освен, че премрежва очите със сълзи. Тялото на 40-годишния Роб Бъроу реално вече почти не може да се движи само, но очите му издаваха огромното вълнение.
Сърцето му е препускало със сигурност. Това е човекът, пренесен през финала от Кевин.
Самият Роб препускаше по терена с екипа на Лийдс Ринос - един от най-силните ръгби отбори в Англия (в ръгби лийг разделението) само до преди 6 години. Отказа се през 2017-а след финала на "Олд Трафорд", в който помогна за поредната титла - негова осма с отбора.
До него в онзи ден вече не се биеше коравият му съотборник Кевин Синфийлд, отказал се две години по-рано със само 7 титли с Лийдс.
Двамата приятели обаче днес са по-близки отвсякога.
Съдбата реши така, когато през 2019-а предизвика най-тежката възможна пресконференция, която някой човек може да се наложи да даде.
Бъроу обяви, че е диагностициран с остра и напреднала форма на MND (Болест на моторните неврони), която се развива с бърза скорост в организма му. Само за две години той загуби повече от половината си лично тегло, а двигателните му възможности са лимитирани практически до нула. Семейството му опитва всичко, за да е близо до събития, свързани със спорта, който му носи радост и днес.
А Кевин направи дори повече.
Шокиран от новината, Синфийлд (днес е на 42 г.), вече треньор в ръгби, се заема с кауза, която има две основни цели. Приятелството му с Роб е толкова здраво, че той всячески иска да помогне - медицински това е невъзможно за него, но най-малкото, което може да направи е, да не остави приятел.
Свързва се със съпругата на Роб и предлага - започвам серия ултрамаратони, които ще наберат средства за борещите се с тази болест. А я е много разпространена, особено за мъже над 40 години. И за немалко бивши спортисти.
Линдзи Бъроу основана фондацията, а Кевин съобщава на своята съпруга и на сина му Джак - ръгбист, който вече играе за Лийдс, разбира се, че в следващите месеци може да не се виждат често.
През 2022-ра Синфийлд бяга 7 поредни ултрамаратона, финиширайки на "Олд Трафорд" по време на финала на сезона в ръгби лигата. Инициативата набира над 7 милиона лири за каузата, а днес, година по-късно, са вече над 8 милиона.
На маратона в Лийдс миналата седмица, когато Кевин вдигна Роб и символично го пренесе през финалната линия, участваха над 12 000 души. Всичко това набира нови и нови средства за фондацията.
Покойната кралица Елизабет II включи Синфийлд в списъка за получаване на титла в края на 2021-ва, като ръгбистът стана Рицар на империята. Това е едно ниво под "сър", но в ръгби средите, а вече и за цялата страна, той е известен като "Сър Кевин" - титлата дойде натурално, от хората. Заради това, което прави.
А то е просто феноменално. Само добавяме, че докато организира и участва в ултрамаратони вече 2 години, Кевин Синфийлд е и треньор в щаба на английския национален отбор (в ръгби юниън) и ще бъде с него на световното първенство във Франция тази есен.
Ангажиментите му там са практически ежедневни, но въпреки това каузата не е изоставена също нито за ден.
"Знаех, че няма да виждам често жена ми - каза след маратона в Лийдс Кевин. Тя бе там, на метри от него, усмихвайки се гордо. - Но трябва да го правя. Не мога да изоставя приятел.
Днес тичахме тук с приятели заради приятелството, това е. Нищо повече.
Това, че се събраха и пари за една добра кауза, ме прави още по-щастлив."
Целият отбор на Лийдс от средата на миналото десетилетие бе на маратона и тича за каузата. Всички бяха с номер 7 на екипировката, с който играше Роб в състава. Именно заради това бе предвидено в маратона да бъдат записани точно 7777 участници.
Но желаещите бяха повече, та това бе загърбено и се включиха над 12 хиляди...
Символично финалът бе на стадион "Хединли", където Кевин и Роб имат общо над 1000 мача за местния тим. И двамата са сред 20-те играчи, приети в Залата на славата на Лийдс Ринос, портретите им са на централната трибуна. Това място значи много за Кевин и Роб. Но приятелството означава повече.
"Преди няколко седмици завършихме заедно Лондонския маратон - аз и Роб - сподели пред BBC Синфийлд. - Питаха ме какво време съм дал и такива неща.
Този въпрос е важен само по една причина. Времето ми на маратона е време, прекарано с моя приятел. Това има значение."
И тогава гледката на Кевин, който буташе количката с Роб, изуми и впечатли всички. Защото тя е урок за това, че приятелството не се измерва в броя на телефонните обаждания и милите фрази.
И не свършва, когато вече не препускате заедно по терена в името на победата.
Сър Кевин - едно кораво момче от спорта за такива ръгби, дава уроци по тази тема вече няколко години.