С Хани си отива и надеждата. Футболът е сред малкото неща, които я носят в Газа

Смъртта на невероятно популярния треньор разтърси и ФИФА, и МОК

С Хани си отива и надеждата. Футболът е сред малкото неща, които я носят в Газа

Смъртта на невероятно популярния треньор разтърси и ФИФА, и МОК

19:20 | 16 януари 2024 | Редактор : Динко Гоцев 4 2889

Кадри като тези не бива да бъдат показвани.

Ивицата Газа

Но живеем във времена, в които социалните мрежи и хилядите очи на камери са на всякъде. И безмилостно "бомбардират" с шокиращи гледки, в търсене на популярност. И когато преди три дни видеата от Газа, показващи хаоса след реална бомбардировка и изнасянето на ранени, плъзнаха из интернет, светът с основание се възмути. Това е модерният свят - дори войните, в които загиват хора, изглеждат като филми, защото са заснети отвътре и твърде отблизо.

За съжаление, това не е холивудска продукция.

На едно от видеата четирима мъже изнасяха един, който бе облечен в анцунг на националния футболен тим на Палестина. Сив цвят с една червена ивица и емблемата с флага. Изглеждаше в много лошо състояние, а мъжете бързаха да го отнесат от полуразрушена сграда.

Всъщност, още тогава Хани вече е бил мъртъв.

Новината за неговата кончина потресе не само палестинците. ФИФА почете паметта му с кратко съобщение, а медиите по света реагираха с: "Отиде си една от иконите на Ивицата Газа и нейния народ". Хани ал Масдар, на 42 години, стана жертва на кървавите събития в един от най-неспокойните райони на планетата в последните десетилетия.

След 7 октомври миналата година там непрестанно загиват хора. Някои от тях светът не познава. Не и Хани.

Това е Маестрото - вероятно най-популярният футболен човек на Палестина. Със сигурност най-уважаният и почитан такъв.

Сравняват го от дните като играч с Андреа Пирло като стил. Естествено, не като класа. Но начинът, по който импровизира на терена и е лидер в полузащитата, напомня на италианеца.

Снимка: Getty Images

Хани живееше в Ал Мусадар, едно малко градче в централна Газа. Там от години бе и президент, и треньор на футболния клуб. Освен това водеше олимпийския тим на Палестина, както и бе в щаба на националния първи отбор. Човекът-оркестър във футбола в региона, след като дълго е капитан на отборите, за които играе.

Кариерата му започва на 18 години в Газа Спортс Клуб. Има няколко възможности да отиде да играе далеч от размирния район, в който се е появил на бял свят. Египетските клубове често се оглеждат за играчи в региона, като грандовете Замалек и Ал Ахли го следят от тийнейджърска възраст. Но той остава в Газа Спортс, който е клуб с огромна история - създаден е през 1934-а. Разбира се, играе само на местно ниво - нито клубовете на палестинците са признати за участие в азиатските турнири, нито националния тим до 1998 г. Но дори е след това неговите участия в квалификационни мачове или приятелски турнири са изключително проблемни. Немалко играчи не са допускани да пътуват за гостувания, други се страхуват за семействата си, ако тръгнат с отбора.

Като футболист е добър, но не е нито рекордьор по участия, нито най-силният играч на палестинците. Влиятелен е обаче и на терена, и извън него. Наричат го не само Маестрото, но и Капитана. А голямата му роля за играта в региона е след края на кариерата на играч.

Тренира отбора по плажен футбол, който постига доста сериозни успехи. Успоредно с това е президент и треньор на местния тим в градчето му. Става асистент на националния селекционер, води и олимпийския състав на страната. Всичко това съчетава с тренировки на деца, в които се включва поне по три пъти седмично. "Целият му живот бе футболът", казва за него Имад Хашем, който от година го наследи като наставник на тима в плажния футбол.

Хани е невероятно отдаден на играта. И е местна знаменитост, легенда и нещо като гуру. Невероятно уважаван и почитан е. Властите го канят да е един от избраните, които се срещат със звездите на Барса през 2013-а, когато те пристигат в Газа. На профила му в социалните мрежи, в който няма почти никакви публикации от години (изобщо не е такъв тип човек) една от малкото снимки е именно с Лео Меси.

Снимка: Getty Images

Любимият му играч обаче е друг - учи децата да се трудят като Кристиано Роналдо и да не спират да мечтаят. Някои от младите играчи, които е тренирал, успяват да стигнат добро ниво в играта. Например Мохамед Сале, който в момента е звездата на националния тим и играе в египетския отбор Ал Итихад (Александрия). Той дължи много на Хани, за да се превърне в един от силните централни защитници в региона.

Смъртта на Маестрото предизвика реакция от и МОК.

Олимпийското движение е разтърсено от кадрите и от новината. Палестинците участваха на предквалификационен турнир в Азия, за място в преките пресявки за Париж 2024. Водени от Хани, те победиха Пакистан и Бахрейн, а загуба само с 0:1 от Япония в решаващия мач ги извади от битките за Олимпиадата.

Ентусиазмът от видяното от тима до 23 години, който Маестрото водеше в тези мачове през септември миналата година, бе пометен на 7 октомври, когато започнаха бойните действия в Ивицата Газа. А три месеца по-късно самият треньор - човек, в който хората там виждаха надежда и нещо позитивно чрез футбола като една от малкото им радости, вече го няма.

"Когато си отиде някой като Хани, с него си отива и надеждата - каза един от братовчедите му, който потвърди пред световните медии за кончината. - Той бе виждан от всички нас именно така - като надежда, защото се занимаваше с едно от малкото неща, които носят такава. Не бе политик, а се занимаваше с футбол. Включително с деца. Затова и той бе надежда на хората."

Фразата "спортът е заместител на войната", родила се преди повече от 100 години заради появата на Олимпийските игри, изглежда "празна" при гледката на изнесения от полуразрушената сграда Хани ал Масдар.

Всъщност обаче, ако се замислим, може би и никога не е била по-пълна със съдържание.

ИЗБРАНО