Шампионският финал: Незабравимите вечери на "Стад дьо Франс"
Парижкият стадион е приемал не една или две големи битки, поредната е в събота
Санкт Петербург е известен с богатата си история и белите нощи, за които в града на река Нева се стичаха ежегодно туристи от цял свят.
Тази година Петербург трябваше да събере и множество футболни фенове за най-голямото събитие в европейския клубен футбол - финалната среща в Шампионската лига. Но по обясними причини нищо от изброените по-горе неща не се случва.
Войната на Русия с Украйна затвори трайно страната за останалия свят, а УЕФА напълно очаквано отне домакинството от 67-хилядния стадион “Крестовски”, по-известен като “Газпром Арена”.
И го даде на “Стад дьо Франс” в парижкото предградие “Сен Дени”, където в събота вечер се очакват 80 000 души, които да изгледат на живо битката за така бленуваната “Ушата” купа - между Ливърпул и Реал (Мадрид).
Съоръжение, което макар да има по-малко от четвърт век история, може да се похвали с домакинството на не един или два големи мача. А поредният такъв предстои на 28 май и отново ще бъде с огромен залог.
Строежът на “Стад дьо Франс” започва през 1995 година с идеята страната да се сдобие с национален стадион за Мондиал 1998. Новата арена на Париж бе завършена за 31 месеца и струваше на страната 364 милиона евро, като преди да стартира Световното първенство, за което бе построен, той бе откри с приятелски мач между Франция и Испания.
По трибуните има 78 368 зрители, включително Жак Ширак, по онова време държавен глава на страната. “Петлите” печелят с 1:0, а първият гол на стадиона е реализиран от легендата Зинендин Зидан.
Шест месеца по-късно “сините” изиграват голям мач на същото място. Селекцията на Еме Жаке побеждава Бразилия с 3:0, за да спечелят към онзи момент първата в историята си световна титла. “Селесао” е фаворит на букмейкърите, но в часовете преди мача се появяват спекулации около състоянието на Роналдо.
Първоначално деветката остава мистериозно извън състава на Марио Загало, като вместо него за титуляр е посочен Едмундо. Здравословното му състояние обаче изглежда се подобрява и след слуховете, че е припаднал и е бил в болница, все пак започва от първата минута.
Нападателят обаче е далеч от най-доброто, на което е способен, а два гола на Зидан и един на Еманюел Пти в добавеното време носят трофея на Франция.
Междувременно ръгби също записва своя дебют на “Стад дьо Франс”. Френските ръгбисти излизат за първи път на терена на 2 февруари 1998 година, печелейки с 24:17 срещу Англия пред 77 567 души по трибуните.
През 2000 година стадионът в Париж приема за първи път в младата си история и финал на Шампионската лига. А един от участниците е Реал (Мадрид). “Белите” печелят с 3:0 срещу Валенсия с 3:0, за да спечелят осмата си европейска клубна титла. Това е първият финал между два отбора от една и съща държава.
Фернандо Мориентес, Стив МакМанаман и Раул Гонсалес Бланко са голмайсторите за победителите, които по пътя към отличието последователно отстраняват актуалния шампион Манчестър Юнайтед в четвъртфиналите и подгласника му Байерн (Мюнхен) в полуфиналите.
Шест години по-късно, през 2006, арената отново е домакин на спора за най-желаната купа в европейския клубен футбол. На 17 май 2006 година съперници пак са тимове от Испания и Англия, като този мач също завършва с испанска победа.
Барселона на Франк Рийкард обръща водените от Арсен Венгер “артилеристи”, които повеждат в резултата в 37-ата минута, макар в 18-ата да са останали без вратаря си Йенс Леман, който е изгонен. Сол Кембъл бележи за 1:0, но след това Самуел Ето’о и Жулиано Белети осигуряват трофея на каталунците с голове между 76-ата и 80-ата минута.
На 9 май 2009 година на стадиона в Сен Дени е поставен национален рекорд на Франция за най-посетено спортно събитие. 80 382 души гледат финалния мач за Купата на Франция между противниците от Бретан - Гингам и Рен, завършил с изненадващ успех за Гингам с 2:1.
Следващата година идва домакинство на финал и в най-големия клубен ръгби турнир - “Хайнекен къп”, а през февруари 2012 година мач от легендарната надпревара “Шестте нации” между Франция и Ирландия така и не се провежда заради замръзнал терена. Изненадващо или не - “Стад дьо Франс” няма отопление на тревата.
Следващата запомняща се вечер на парижкия стадион, за съжаление не изцяло заради спортни причини, идва на 13 ноември 2015 година, когато в Париж има серия от координирани престрелки и бомбени взривове. Част от тях се чуват на “Стад дьо Франс” и по време на живото предаване на телевизията на контролата между Франция и Германия.
Впоследствие става ясно, че един от терористите е трябвало да влезе на стадиона и да се взриви, но се е уплашил от многото охранители и е детонирал бомбата в парк в непосредствена близост.
При домакинството на Евро 2016 от френска страна, напълно очаквано столичното съоръжение е с основна роля. Церемонията по откриването е именно на “Стад дьо Франс”, както и общо седем мач от турнира, включително финалната среща между Франция и Португалия.
Със сигурност по-разочароващ двубой за местните фенове от онзи финал през 1998 година, след като португалците печелят инфарктно с гол на резервата Едер в 109-ата минута и за първи път в историята си могат да се нарекат шампиони на Европа.
През лятото на 2021 година националите на България по футбол също се докосват до седмия най-голям стадион в Европа. “Лъвовете” се изправят срещу актуалните световни шампиони от Франция и в крайна сметка губят с 0:3 след голове на Антоан Гризман и Оливие Жиру.
Най-скорошното значимо спортно събитие пък бе срещата между Франция и Англия в тазгодишното издание на "Шестте нации", след която ръгбистите на домакините триумфираха с осемнадесетата си титла в турнира.
В събота всички очакват още една незабравима и магична футболна вечер, която трябва да ни бъде доставена от Ливърпул и Реал (Мадрид) и да излъчи кой ще се окичи със званието "шампион на Европа".