Сезон 2017-2018 г. изравни рекордите от 1950-а и 2013-2014 г. за най-много дербита между "Левски" и ЦСКА - 6.

Мачът между "сини" и "червени" остана един от малкото в родния футбол, които предизвикват интерес, независимо от класиране и моментно състояние.

Вижте галерията със снимки от мачовете тук.

Двата тима изиграха три от шестте мача пред над 20 000 зрители, което си е сериозен ръст в сравнение с последните години, когато рядко се събираха повече от 15 000. Разбира се, трябва да отбележим, че и двата тима показаха израстване в спортно-технически план, което определено влияе на посещаемостта.

Отбелязаха се 20 гола (средно по над 3 на мач), което пренесе шоуто от трибуните и на терена. А и това е новина - бяхме свикнали с мачове "на сигурно" между ЦСКА и "Левски".

Епизод №1 бе през октомври - 2:2.

Двата тима все още имаха своите надежди за шампионска титла, а хубавото време и фактът, че това бе първо дерби за сезона, доведе над 25 хиляди на "Васил Левски".

Страхотна футболна атмосфера, като на истинско дерби. Двата тима не изиграха най-добрия си мач, но пък имаше голове.

"Левски" влизаше след две поредни загуби с 0:3 от ЦСКА, но стартира по-добре мача. Давид Яблонски вкара с глава, а това бе шестият му гол за двесет мача в първенството, а играе като централен защитник.

"Синята" радост не продължи и 10 минути. Голът на Яблонски бе в 8-та, а в 15-та ЦСКА вече бе стигнал до пълен обрат. Два далечни удара на Тиаго хвърлиха в екстаз червената част от стадиона.

В 60-та минута "Левски" все пак изравни, автор на попадението бе Роман Прохазка.

След мача витаеше усещането, че равенството е заслужено, а всеки коментираше страхотната атмосфера по трибуните.

Епизод №2 бе през февруари - 1:0 за ЦСКА.

Дербито се чакаше с интерес, но проливният дъжд определено повлия на посещаемостта. Въпреки това имаше около 17 000 по трибуните - мокри, премръзнали, но до отборите си.

17 хиляди под проливния дъжд, след като преди три-четири години гледахме дербита с по 8-9 хиляди на слънце.

Според мнозина, мачът дори не трябваше да се играе.

През първата част, сякаш гледахме дербито по водна топка, положения нямаше, топката трудно се движеше, а играчите бяха до глезените във вода.

Логично за футбол не можеше да се говори, но ЦСКА излъга противника си и стигна до победен гол. Той падна по единствения възможен начин, след статично положение.

Центриране от фаул в 84-та минута бе отклонено от Фернандо Каранга - 1:0.

Епизод №3 противопоставяше двата тима за в полуфинал за Купата на България - 0:2 за "Левски".

Настроението в "червения" лагер бе минорно. Няколко дни по-рано ЦСКА загуби с 2:3 от "Лудогорец". Късен обрат отне до голяма степен мечтите на тима за шампионската титла.

Звездите Фернандо Каранга и Кирил Десподов отсъстваха, а при негативен резултат можеше да се окаже, че в рамките на четири дни, "червените" губят битката за двата трофея.

"Левски" се възползва от това и започна силно, с гол в 7-та минута. Отбеляза го бившият играч на противника - Серджиу Буш.

Румънецът вкара и второ попадение в мача, секунди след началото на втората част, носейки ценно предимство на "сините", които бяха символичен гост в срещата.

Епизод 4 бе за първенството - 2:2.

Мачът започна ударно за "червените" - 2:0 в първите 10 минути. Фернандо Каранга от дузпа и Енрике с хубав удар от границата на наказателното поле дадоха солиден аванс на ЦСКА.

Каранга имаше страхотен шанс да сложи точка на спора в средата на полувремето, но пропусна, останал очи в очи с Митрев. Пропускът се оказа с голяма тежест, защото втората част бе пълна противоположност на първата.

"Левски" започна силно с гол на Горанов в 48-та минута. Попадението даде криле на "сините", които заиграха доста добре и в 61-та минута заслужено стигнаха до изравнителен гол чрез Паулиньо.

Получили психологическо предимство, играчите на Делио Роси дори опитаха да стигнат до пълен обрат, но в крайна сметка мачът завърши 2:2. Загубените две точки пък окончателно сложиха край на шансовете на ЦСКА за титла, като разликата с "Лудогорец" стана 9 точки.

Епизод 5 бе реваншът за Купата на България - 2:2. Въпреки работният ден и ранният час, 24 000 присъстваха на "Васил Левски".

ЦСКА имаше два гола за връщане, но мачът започна разочароващо за тима. Жорди Гомес откри в 6-та минута и общият резултат вече бе 3:0 в полза на "Левски".

Ужасяващо влизане на Кали Тиам след половин час игра остави "сините" с човек по-малко, но пък извади от строя звездата на "червените" - Фернандо Каранга.

"Сините" все пак успяваха да държат противника си далеч от вратата, а решителните мигове дойдоха между 55 и 65-та минута.

ЦСКА изравни чрез Хеан Бланко и стигна до обрат минути по-късно. Второто попадение обаче бе отменено заради дискусионно положение за засада на Енрике.

"Червените" хвърлиха сили в търсене на обрат, но бърза "синя" контраатака и гол на Буш, сяка предрешиха всичко в 65-та минута.

ЦСКА все пак стигна до 2:2 след дежурната грешка на Божидар Митрев десетина минути преди края, но солидната игра на "Левски" в отбрана осигури финал на "сините".

Така се стигна до Епизод №6 - 3:2 за ЦСКА.

В последната серия вече не играещият за нищо ЦСКА и излизащият след огромния провал във финала за Купата "Левски", който на всичкото отгоре бе без 5-6 основни футболисти, пак не разочароваха.

Зрелище на терена имаше, но трибуните бяха празни. Едва 6-7 хиляди дойдоха, като двата тима сами са си виновни.

Двата отбора все пак вкараха пет гола, а ЦСКА стигна до драматичен успех с 3:2 в последната минута. Освен головете, тимовете изпуснаха още няколко чисти положения. Ситуацията в двата отбора обаче бе такава, че дори и драматична победа не донесе радост на "червените", каквато бе например тази след гола на Каранга. Загуба в последната минута, пък бе приета далеч по-спокойно от "сините", в сравнение с онази в дъжда...

Двата отбора ни дариха с шест интересни и запомнящи се епизода от дербито. Вкарани 20 гола, предимство за ЦСКА в шампионата, и такова за "Левски" за Купата.

Тъжната истина за двата тима обаче е, че вчера едни на други малобройните агитки си пееха "Няма купа, няма титла", докато може би "Лудогорец" и "Славия" са гледали с ехидни усмивки.

Трофеите пак останаха далеч от грандовете. Поне дербитата обаче си струваха.