Наполи и Реал направиха голям мач във вторник вечер в Шампионската лига, поднесоха шоу с пет гола (2:3), но една гледка направи впечатление. Президентът на домакините Аурелио ди Лаурентис гледаше мрачно по време на играта, а и след края.

Чак толкова да беснееш от една загуба, при това от Реал? Не може да няма друга причина...

Истината е, че в Неапол, а и в сърцето на всеки привърженик - а Лаурентис причислява себе си към тях - омразата към Реал може да бъде видяна дори при медицински кръвни изследвания. Тя е предавана от баща на син вече над 30 години. Наскоро получи нова инжекция адреналин, за да не стихва.

Когато Андреа Аниели, президент на Ювентус, и Флорентино Перес, босът на Реал, обявиха проекта Суперлига през 2021-ва, телефонът на Ди Лаурентис не е звънял. Никой не го е потърсил, защото шефовете на "кралския" клуб и "старата госпожа" не са сметнали, че Наполи е от грандовете на континента и заслужава да бъде поканен в проекта. "Фарс", коментира тогава босът на южняците.

Но това е само последната съчка в огъня. Всъщност съперничеството Наполи - Реал има голяма роля във футбола. Както и Юве - Реал (не е случайно, че сега са съглашатели за Суперлигата). Те са преки поводи, а и голяма причина, за раждането на идеята за Шампионската лига.

Историята

През 1987 г. Наполи е шампион на Италия. Реал - на Испания.

Жребият в Купата на европейските шампиони ги сблъсква още в първия кръг. Ако не знаете как изглеждаха турнирите на УЕФА преди 1993 г., ето я картината: Преки елиминации от първи кръг, като за трофея можеше да мечтае всеки - първенец на България, на Румъния, на Югославия...

Пример - точно в тази 1987 г. актуален крал на Европа бе Порто, а година по-рано Стяуа вдигна титлата.

Та през 1987-ма жребият изправя Наполи и Реал един срещу друг още на старта. Рамон Мендоса, тогава президент на Мадрид, ясно казва: "Това е лудост. Пълна лудост. Бониперти беше прав."

Визира боса на Ювентус, който година по-рано е изрекъл подобни думи, когато във втория кръг "старата госпожа" се пада срещу Реал.

Фаворитите за трофея, а един ще отпадне още преди четвъртфиналите!

Но тогава бе така.

Снимка: АР/БТА

На "Сантяго Бернабеу" трибуните са празни, а Наполи с Марадона пристига с огромно самочувствие. Реал е наказан мачът да е без публика, след като година по-рано срещу Байерн едва не настава гражданска война. Хуанито стъпва на лицето на съперник, а след това играчи се бият, фенове опитват да нахлуят...

Сблъсъкът с Наполи не е по-малко горещ.

Салваторе Бани, с когото в Неапол майките и бабите плашат децата да заспиват вечер ("ако не си легнеш, ще дойде Бани да те отвлече") удря един юмрук в лицето на Мартин Васкес. После обяснява, че е наричан от него с обидни думи като "мафиозо" и други, отнасящи се до по-мургавия цвят на кожата му. Лучано Кастелини хвърля един пакет с лек от скамейката на Наполи по главата на Лео Беенхакер, треньора на Реал. Уго Санчес опитва да се саморазправи с него, има ритници, удари, плюнки...

В онези години такива неща се случваха, а стадионите не бяха като стая за видеонаблюдение. Реал бие с 2:0.

"Ще ги изядем живи на реванша", емоционално съска Марадона пред камерите на RAI. Италианската телевизия нарича мача "вечерта на обидите", а испанската отбелязва саркастично, че Диего не е направил нищо сериозно в него, защото килограмите са му в повече.

Реваншът е кошмар. На летище "Кастеламаре ди Стабия" чакат стотици, които замерят играчите на Реал с яйца и камъни. На терена е Ад за гостите. Франчини откриви в 9-ата минута, а Пако Буйо спасява неспасяеми неща, включително един удар с лицето си от упор. В 44-ата минута Бутрагеньо изравнява, а Реал някак оцелява - 1:1 и 3:1 общ резултат.

След мача полемиките се пренасят на друго ниво. Силвио Берлускони, вече собственик на Милан, също се изказва в подкрепа на "обща европейска лига на най-силните отбори". И защита от това те да отпадат рано, вместо да са в играта и напролет.

Бониперти се включва, а по това време той е голяма фигура в европейския футбол. Президентът на Юве казва, че вече се обсъжда такъв проект, още от мачовете с Реал година по-рано. Тогава, през есента на 1986-а, отборът му с Лаудруп, Платини и половината национален тим на Италия среща Хуанито, Уго Санчес, Хорхе Валдано и цялата Петорка на Ястреба. И един трябва да отпадне още във втория кръг.

В две поредни години шампионът на Италия или този на Испания - и в двата случая Мадрид, е обречен рано да напусне надпреварата. Това се струва кощунствено на големите акули на играта.

"Спортната и финансова сигурност и обезпеченост, която днес дава Шампионската лига, тогава липсваше - коментира днес Хари Филип, финансов консултант от Лондон, специализирал във футболния бизнес. - Онзи формат бе против интересите на най-големите клубове, защото рискуваха да направят скъпа селекция и да са аут от играта още преди Коледа."

Кийр Раднеге, тогава европейски редактор на списание "World Soccer", казва:

"Испанските и италианските отбори се бунтуваха, защото искаха да печелят повече купи. Спомнете си, че Юве и Реал започнаха турнира през 1986-а с нагласата, че те трябва да са на финала. Но нямаше как да стане, жребият ги срещна съвсем рано."

Работата по новия проект е в ход някъде от януари 1987-а, а когато идват скандалните, горещи мачове на Наполи с Реал, те вече са в много напреднала фаза. Поставената рамка като срок за изпълнение и прилагане е 1990-а, но не се случва.

Все пак през сезон 1992-93 г. най-елитният турнир на УЕФА вече има съвсем нов облик. Създава се Шампионската лига и Бониперти, Берлускони, Мендоса са доволни.

След найното раждане, просто за статистиката - с щита на групите и системата на поставени и непоставени, клубовете от Испания и Италия са спечелили 17 от 30 финала. Преди 1992-ра те имаха 4 трофея в 24-те последни финала преди въпросната година. Разбира се, турнирът промени изцяло картината в европейския футбол и икономически, и спортно-технически. Днес отбори от нашия регион даже до групите се добират трудно, камо ли да мислят за Купата с големите уши.

Шампионската лига е най-гледаното клубно състезание в света, разбира се. И в нея вече няма замеряне с яйца или торбички с лед, и юмруци на терена. Мачове като Наполи - Реал във вторник все още се случват в групите, но не са фатални. Или рядко са такива. Големите емоции и интрига започват чак напролет.

А бяха времена, когато шампионът на Италия или Испания можеше да се катурне извън турнира още наесен, при това - някъде на Изток.

Например на Балканите.

Снимка: Getty Images