17-11-2017 20-11-2018

След две срещи със смъртта: "Втората цигулка" на "Ферари" не спира да печели и на 50

Рубенс Барикело караше с Шумахер във Формула 1, а сега блести в родната Бразилия

11:51 | 13 януари 2023 | Редактор : Александър Сотиров 11 5009 Снимка: Getty Images

Името му най-често се свързва с това, че бе "втората цигулка" във "Ферари" по време на петте титли на Михаел Шумахер между 2000 и 2004 година. За този период Рубенс Барикело на два пъти оставаше втори, точно зад именития си съотборник при "черните кончета", веднъж приключи трети в генералното класиране, но така и не успя да се пребори за мечтаната титла във Формула 1.

Което реално не е изненада, когато съотборникът му се казва Михаел Шумахер. Но и днес, вече повече от десетилетие, след като напусна стартовата решетка при най-добрите, в падока на F1 за Рубиньо се говори единствено и само с уважение и любов.

Дълго време държеше и рекорда за най-много стартове, преди Кими Райконен да му го отнеме, а сега, вече на 50-годишна възраст, продължава да се наслаждава на мириса на гориво и бензин, състезавайки се в родната Бразилия.

След 326 старта във Формула 1, 11 победи, 68 подиума и 658 точки, както и няколко близки срещи със смъртта, Рубенс не спира да прави това, в което е най-добър. Да кара бързи автомобили.

И не просто да кара, а и да печели. Наскоро ветеранът спечели за втори път в кариерата си сериите Complete Stock Car Brasil, като този път го стори зад волана на Toйото Корола, след като при дебютния си успех караше Шевролет Соник.

По този начин Барикело се превърна в най-възрастният победител в историята на този шампионат. Победата му бе повече от инфарктна, защото преди последния кръг бе терти в шампионата, но оттегляне и дисквалификация на двамата му основни съперници му дадоха надежда. В крайна сметка Рубенс завърши в зоната на точките, макар и с повреден автомобил и така триумфира на 50 години, 6 месеца и 18 дни.

Снимка: Getty Images

"На 19 години дебютирах във Формула 1, а ако някой ми беше казал, че на 50 ще съм двукратен шампион в тези серии, определено нямаше да му повярвам. Благодарен съм на семейството ми, от което се уча във всеки ден и час", не скри емоциите си той.

Но какво всъщност се случи с него, след като си тръгна от Формула 1?

През 2018 година шокира публиката при появата си в телевизионно предаване, където се кава на сцената с голяма рана на врата.

Причината? Прекаран инсулт, след който става ясно, че има и тумор.

"Бях под душа и изведнъж почувствах остра болка в главата. По десетобалната система бих го оценил като осем или девет, буквално мислех, че главата ми ще се пръсне. Цяло чудо е, че оцелях", разказва тогава пилотът и добавя, че малко по-късно му откриват и тумор на врата, доброкачествен, но все пак тумор.

"В такива моменти разбираш колко много се тревожим за дреболи и и безполезни неща. Слава Богу, отново успях да се върна на пистата", добавя той.

Снимка: Getty Images

Това обаче не е първи сблъсък със смъртта за него. В зората на кариерата си във Формула 1, по време на превърналото се в трагично Гран при на Сан Марино през 1994-а, Барикело катастрофира в квалификациите след сблъсък с огражденията, който води до политането на болида му във въздуха. Докторът на ФИА Сид Уоткинс спасява живота му, след като Рубиньо е глътнал езика си.

Той се разминава почти невредим, но за съжаление в онзи уикенд двама негови колеги намират смъртта си - Роланд Ратценбергер и Айртон Сена...

Отвъд тежките моменти, намира опора в синовете си, както и на пистата, където признава, че винаги се е чувствал най-добре.

"Обичам работата си прекалено много. Не мога да си представя момента, в който ще сваля каската си за последен път. Докато се чувствам конкурентен на пистата, ще продължавате да ме виждате там. Най-хубаво би било да спра точно в момента, когато вече осъзная, че не мога да поддържам ниво", разказва още той.

Но дори и когато дойде този миг, фамилия Барикело няма да прекъсне своето пътешествие из световните писти.

Един от наследниците на Рубиньо, Едуардо, се опитва да повтори стъпките на именития си баща, който го качва в колата със себе си по време на състезание от Stock Cars Brasil през 2017-а. Тогава хлапето е едва на 15, а гордият татко крие, че никога не е изпитвал подобни емоции през живота си.

"Когато беше на шест години му подарих картинг, но не съм си и представял, че ще бъде толкова добър пилот. Не знам дали ще спечели нещо, но е страхотен!", казва развълнуваният тогава Рубенс.

Шест години по-късно Барикело-младши кара в регионалните европейски Формула серии и търси своето място в света на автомобилизма.

Снимка: Getty Images

Докато татко му продължава да изумява, макар и вече прехвърлил 50-те.

След близо две десетилетия във Формула 1, няколко участия в 24-те часа на Дайтона, включително и едно второ място, едно участие в 24-те часа на Льо Ман и редица други авантюри по пистите, Рубенс продължава да прави това, което умее най-добре.

Да кара бързо, да се наслаждава напълно на всеки един момент и да доказва, че възрастта няма никакво значение, стига да имаш сърце на шампион.

ИЗБРАНО