Преди няколко години директорът в Манчестър Юнайтед Ричард Арнолд, изпусна фраза пред акционерите, която остана запечатана в съзнанието им. "Ние имаме 25 играчи, които със значимостта на 25 Джорд Клун-евци", преведено съвсем фриволно от английски език.

Изказването засяга политиката на клуба, неговата глобална популярност и влияние. Арнолд със задоволство обявява, че Юнайтед е надминал герои от Холивуд в достигането до аудитория, а представянето на Пол Погба като нов играч е предизвикало реакции в социалните мрежи, надвишаващи 10 пъти тези, дошли около това на Кевин де Бройне в Манчестър Сити.

Всъщност, Погба е идеален пример за това в какво се превръща Юнайтед. Там бизнесът вече е много по-важен от футбола. Този клуб, някога изцяло направляван от твърдата ръка на футболния бос Алекс Фъргюсън и началника му - приятел и съмишленик Дейвид Гил, днес е дал волана на банкери и бизнесмени. Днес силните хора са Ед Уудуърд и споменатият Арнолд.

При идването му в Юнайтед, Уудуърд направи друго интересно изказване: "Не ми харесва, че в списъка за "Златната топка" имаме само двама играчи - Рууни и Ван Перси (2013 г.). Трябва да имаме повече, защото тук играят най-известните футболисти в света." Но дали са най-добрите?

Ако трябва да сме честни, Уудуърд през годините опита да привлече хора като Гарет Бейл, Тони Кроос, Единсон Кавани... Първата суперзвезда, която доведе, бе Анхел ди Мария за рекордните във Висшата лига 60 милиона лири. После Радамел Фалкао и т.н.

Фъргюсън работеше по друг модел. Да, понякога и той взимаше готови звезди, но основно предпочиташе да прибавя към състава си гладни и млади играчи. Спомнете си Роналдо, Рууни... Екстравагантни покупки като Алексис Санчес, Хенрик Мхитарян или Погба нямаше как да се случат при сър Алекс. Особено с французина, който пренебрегна Юнайтед и сър Алекс веднъж, за да избяга без пари в Ювентус.

В днешния състав е трудно да се видят личностите. Четиримата защитници, които започнаха мача срещу Арсенал на 1 януари (0:2), струваха на клуба общо към 200 милиона лири. Странната двойка централни халфове Матич-Фред дойде с обща трансферна сума от 92 милиона лири. Но отборът няма вид на скъп и луксозен тим. Липсва големият "Джордж Клуни" - Погба, който има безспорен талант, рядко показван в екипа на Юнайтед след завръщането му.

Миналото лято французинът обяви, че му е време за ново предизвикателство. Съвсем открито. Искаше "нова сцена". Нима Юнайтед не е достатъчно голяма такава?

Но се оказа, че и големите отбори на континента, които могат да си позволят и би трябвало да се облизват за Погба, не са въодушевени. Нямаше конкретни оферти. Защо ли?

Юнайтед показа мускули и обяви, че ще задържи своя луксозен играч, голямата си звезда. Но всъщност именно тогава окончателно го загуби. Контрастът между това, което от тогава е Погба, и един гладен играч с амбиции, е очевиден.

Асът вече е едно голямо главоболие. Той заигра много силно след идването на Оле Солскяр в клуба, за един неголям период. След това влезе в своя свят. Със своите хора. "Неговите хора му препоръчаха да се оперира и той това ще направи", каза след загубата от Арсенал норвежецът, запитан къде е Погба и защо пак не е в групата. Добре де, а какво казват "хората на Юнайтед" по въпроса?

Халфът изигра по 90 минути в първите три мача от първенството, в четвъртия се контузи. И след това има 251 минути футбол, от които 90 са в Купата на лигата. Контузията му е в глезена, но тя бе излекувана около три пъти от септември насам, като завръщането на терена все пропадаше.

През ноември, докато Юнайтед губеше поредния мач, Пол си пусна видео от Маями, в което играеше баскетбол и се забавляваше. Глезенът...? Преди Коледа танцуваше лудо на сватбата на брат си в часовете, след като бе изваден от групата с травма от поредния двубой. А в последния мач за 2019-а с Бърнли пак изведнъж изчезна от състава, въпреки че се бе завърнал за по половин час в предните два... За да се включи същата вечер в благотворителна среща във Франция.

Солскяр очевидно се затруднява да обясни какво се случва. И продължава да опитва да брани звездата си. Може би е забравил коя (или по-скоро кой) бе основната причина за уволнението на Жозе Моуриньо...

"Горд съм да представлявам марката Adidas", пише на Туитър профила на Погба. Нито дума за Юнайтед. Странно, не мислите ли?

Но клубът не може да търси вината за ситуацията никъде другаде, освен в себе си. Дотук се стигна заради политиката на "Джордж Клуни", тоталното пренебрегване на важността на футболната стратегия и решения.

И даването на власт в ръцете на хора, които не могат да наложат авторитета си. Когато се появят силни личности като Ван Гаал или Моуриньо на футболния фронт, те биват претопени и маргинализирани. Включително - от играчите, които нямат страх от йерархията над тях.

Във времето на култа към суперзвездите в спорта, това не е изненадващо. Но тоталната липса на лостове за контрол в клуба е притеснителна. Все пак кое е по-важно? Че има емоджи "Погба", изключително популярно по света, или че самият Погба не влиза на терена с месеци и не допринася отборът да е по-добър в реалния, извън емоджиев живот?

За да не е всичко в тъмни краски, необходимо е да се отбележи, че Солскяр направи положителни ходове и наложи гладни млади играчи. Той сякаш опитва с тях да промени културата, настанила се в съблекалнята в последните 5 години.

Но за всеки Дан Джеймс си има един Погба, нали?