17-11-2017 20-11-2018

Справи ли се спортният свят във време на пандемия?

Или как атлети и организатори трябваше да мислят бързо в новата ситуация

16:31 | 21 декември 2020 | Редактор : Николай Петров 2 956 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Тазгодишната пандемия нанесе някои непоправими удари не само в ежедневния ни живот, но и в световния спорт. "Новото нормално" удари календара при атлетите толкова силно, че за последно такива дилеми пред организатори и състезатели имаше през Втората световна война.

Коронавирус пандемия

Бяха отложени Лятната олимпиада в Токио, Европейското първенство по футбол и десетки други международни шампионати, които се чакат в продължение на години.

Само няколко държави като Беларус, Хонконг, Туркменистан продължиха предвидените събитията по план.

Определено отлагането на Лятната олимпиада в Токио за година по-късно бе най-големият удар. Тя трябваше да започне на 24 юли и да събере най-големите спортисти в света, но японското правителство взе логичното и трудно решение да не се състои. И въпреки че отлагането с една година не изглежда като чак толкова драматичен проблем, то много квалификационни турнири преди нея бяха провалени от пандемията.

Запалването на Олимпийския огън в Гърция се проведе без публика, което е символичен акт за времената, в които живеем. Още тогава страни като Австралия, Канада и Великобритания обявиха, че ще бойкотират Игрите, ако те се проведат през 2020-а. На 24 март бе обявено историческото им първо отлагане в модерни времена.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Но справи ли се светът на спорта с предлагане на качествен продукт във времето на пандемията и ограничи ли рисковете до минимум? И да, и не.

Факт е, че липсата на опит при такива ситуации оказва влияние и най-лесно щеше да е да се преустановят всички събития с цел запазване на здравето на спортистите и публиката. Такъв бе първоначалният план в първата половина на годината, като имаше и период от няколко седмици, в който нищо не се провеждаше.

Светът заживя без спорт, но неспазването на предвидения календар създаде тежки дилеми. Той притисна организаторите и бързо се взе решението спортът по света да се поднови преимуществено без публика.

Оформи се тенденция, в която най-популярните събития, тези които привличат най-голяма аудитория, да се връщат на всяка цена. Тези с по-малък медиен и фенски интерес търпяха отлагане и отменяне.

Бавно и сигурно се завърна футболът, баскетболът, волейболът, тенисът, формула 1, всичко, с което аудиторията е свикнала да разпуска. Още повече, когато е принудена да стои вкъщи и да засяда пред телевизора.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Мерките бяха най-различни и все по-разнообразни. В двете най-важни от тях се превърна носенето на маски извън самите спортни събития и провеждането на тестване няколко пъти в седмицата. Проблемът в случая бе, че спазването на дистанция е невъзможно в един отборен спорт. Положителните проби не идваха по единично, а по няколко в отбор или организация. Или иначе казано - пълната сигурност и предпазване от вируса бяха невъзможни.

Нагледахме се на атлети, които след края на същинското събитие, още задъхани слагат маска на лицето си, за да дадат интервю. Снимат се до трофеите си с маски, напускат сградата с маски. Доколко това спомагаше за опазването на общото здраве е спорно, тъй като в контактни спортове думата дистанция идва като оксиморон. Най-важното бе да се даде пример на обществото.

Пълна защита от вируса няма как да има, в която и да е сфера на живота, особено когато става дума за събиране на десетки хора на едно място. Но ако съдим по предложения продукт, то рискът беше оправдан. С изключение на липсата на публика по трибуните, то спортният календар беше възстановен доколкото е възможно и събитията в него не разочароваха, поне в повечето случаи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Големите европейски футболни първенства и клубните турнири бяха възстановени, макар и да трябваше често да се съкращава оригиналния регламент. Зрелището бе налице, макар и еуфорията да бе споделена само пред телевизорите и в уеб пространството. В тениса се проведоха три турнира от Големия шлем, а само "Уимбълдън" исторически бе отменен. И тук се нагледахме на качествен продукт, макар и някои от звездите да им се налагаше да отсъстват.

Липсата на шум от публика често водеше до иновативни решения, като добавяне на изкуствен такъв или смяна на трибуните с изкуствени интерактивни графики.

Една от иновациите, с които се запознахме, бе създаването на т.нар. "балон" за дадено събитие. Такъв бе случаят в Националната баскетбола асоциация, където последните кръгове от редовния сезон и финалните плейофи се проведоха в Орландо. Всички спортисти и замесени със събитието бяха изолирани от външния свят и излизането от балона бе строго осъждано. Експериментът се оказа успешен, а продуктът и тук бе качествен, макар че някои от отборите отказаха да участват. Рискът за тях не си заслужаваше и бе неоправдан.

Снимка: AP/БТА

Звездите в спорта не се разминаха с инфекцията - Кристиано Роналдо, Неймар, Златан Ибрахимович, Новак Джокович, Люис Хамилтън, бяха тези, които показаха на света, че няма недосегаеми. Но и припомниха, че ако водиш активен живот и редовно спортуваш, няма защо да се тревожиш за здравето си.

Би могло да се заключи, че спортът се справи успешно с пандемията. Замесените в него - като участници и виновници за провеждането му, изпълни мисията да запълнят с атракция сивото ежедневие на хората в локдаун. Другата мисия беше ограничаването на финансовите загуби. Там опитите не винаги бяха оправдани и успешни, но няма кой да каже, че не си е заслужавало.

ИЗБРАНО