Свети Палермо бе чисто луд - вкарваше с глава от центъра и изпускаше по три дузпи на мач
Марадона го обичаше като син, а ултрасите на Бока Хуниорс го боготворят
Един луд по футбола континент изпрати един луд финал на любимия турнир Копа Либертадорес през уикенда, който отново ни прати в паралелната вселена на южноамериканските страсти около играта. Видяхме видеото с хлапето, което гордо съобщава на репортера от новинарски канал, че е стигнало от Буенос Айрес до Рио, защото татко му е продал своя мотоциклет и неговия Playstation. "Нищо не е по-важно от Бока", крещи момчето с плам в очите, който по тези земи може да бъде предизвикан само от едно нещо - футбол.
Същите тези абсолютно луди и отдадени инчаси на Бока Хуниорс, над 100 000 от които пропътуваха разстоянието до Рио за финала с Флуминензе в събота (с коли, мотопеди, кораби, самолети и какво ли още не) имат идоли, които времето не отмива нито от сърцата им, нито от татуировките по ръце, крака, гърбове и други части на тялото. Марадона. Рикелме. Палермо. Тези тримата са най-отпред в класацията на вечните култови фигури за огромната маса фенове на един от най-популярните отбори в света.
Днес един от тези трима супергерои в златисто и синьо навършва 50 години. Наричат го Лудия. Наричат го още и Свети Палермо.
Роден е в Ла Плата на този 7 ноември 1973 г., недалеч от стадион "Хорхе Луис Хирши", където играе Естудиантес. В квартала Мондонго този отбор е абсолютен култ, а червените и белите ивици от екипите му са навсякъде. В годините, в които Мартин расте, наоколо още се разказват историите за легендарния тим на Естудиантес от 60-те, спечелил три пъти Либертадорес.
Страната и Южна Америка ги нарича "Плъховете" - гадни типове, които играят на ръба на грубостта, но извличат резултати и са най-трудния за побеждаване отбор на континента. Дали е заложено в хората от региона, това не знаем. Но е ясно, че Палермо е взел от тази "гаднярска жилка", за да я пренесе в играта си. Именно затова е толкова обичан от феновете - никога не се предава, готов е да се сбие на терена, да ритне някого... Освен, че вкарва купища голове.
Мартин играе за Естудиантес пет сезона през 90-те, преди да премине в Бока.
Най-големият от няколкото скандала, които забърква, е именно срещу гранда в синьо и златно. Сбива се с прочутия вратар Наваро Монтоя в един декемврийски ден през 1995-а, като и двамата са изгонени още в 30-ата минута.
Естудиантес бие с 2:1, остава пред Бока в класирането, а след мача Диего Марадона, който се е завърнал в Аржентина, но не играе в мача с травма, се налага да "наритва задника му", за да го махне от терена и да не дразни гостуващата агитка.
По-малко от две години по-късно Мартин вече носи цветовете на Бока, тази агитка го обожава, а Диего го подкрепя от ложата си на "Бомбонера" и говори пред медиите: "Този ще вкара 500 гола. Такава деветка Бока отдавна не е имала."
Палермо не вкарва 500 гола, какви ги говори Диего... Бележи "само" 236 пъти в 404 мача по време на двата си периода в клуба.
Това обаче е достатъчно, за да е реализатор номер едно в цялата история на колоса. Изумителният му период в квартала Ла Бока го превръща в легенда за феновете на този отбор. А за всеки, който обича футбола, Палермо става култов герой, при това далеч не само с головете си.
Вкарва и дразни противниковите фенове - о, как обича да дразни тези на вечния враг Ривер Плейт... Има девет гола в Суперкласикото, всеки отпразнуван с различен вид радост - танци, стреляне с въображаемо оръжие, козируване, плонж по очи пред съперниковите фенове... Напълно луд, различен и изключително гладен за голове.
Мощен като бик във въздуха и с поразяваща левачка.
"Бавен като охлюв", според думите на Марадона, но казани с любов. Диего го обича като син.
Палермо печели шест титли с Бока, вдига два пъти и Копа Либертадорес. Става и световен клубен шампион, след като през 2000-а наказва два пъти "галактическия" Реал Мадрид за победата с 2:1 на финала. Един от най-големите дни в кариерата. Вероятно - най-големият за световната публика.
Но не само с това остава митичен герой и една от последните деветки от онзи стар тип, какъвто вече почти не виждаме. Вкарва хеттрик на родния Естудиантес в първенството и две седмици по-късно къса връзки на коляното.
"Проклятието на футболния Бог", казва философски. Въпреки че дори не се е радвал на головете си, защото запазва уважение към отбора, от който е тръгнал, в цялата си кариера.
Бележи гол №200 с екипа на Бока със задна ножица - показателно, той никога не прави нещата по скучния начин. Срещу Индепендиенте през 2007 г. бележи зад центъра с прехвърлящ удар и се подиграва на съперниковия вратар. Гонят го.
Срещу Велес две години по-късно влиза в рекордите на "Гинес" - с глава праща топката във вратата от 38.9 метра. Вратарят изритва топката, а тя отива към Палермо, който дори не мисли да я спира и да търси удар в празната врата. Просто я връща директно с глава, с която е вкарал десетки голове. И отново бележи.
И с друго е в рекордите на "Гинес".
Срещу Колумбия през 1999-а в мач от групите на Копа Америка, аржентинският отбор получава три дузпи. Палермо бие и трите. Изпуска и трите. Първата отива в напречната греда, втората - даже по-високо, а третата е спасена от вратаря на съперника Кайеро. Колумбия бие с 3:0 и това се оказва достатъчно да е първи в групата. Аржентинците остават втори, отиват на Бразилия на четвъртфинал, а там селесао с Ривалдо и Роналдо ги елиминира. В страната съсипват Палермо за пропуските, но инчасите на Бока го защитават с плакати и песни. Един от тях гласи: "Мартин може да изпусне дузпа, когато си поиска".
Изкара периоди в Европа с Виляреал, Бетис и Алавес, но така и не успя да се адаптира добре към испанския футбол. А и дойде онази идиотска контузия...
Той има няколко много тежки травми в кариерата, които го извадиха общо за около 3 години и половина от терените. И пак игра над 600 мача, вкарвайки над 300 гола общо. Но тази - тя беше напълно в унисон с прякора му.
Точно си бе стъпил на краката във Виляреал и вкарваше голове, когато през ноември 2001 г. се радва след един от тях с публиката на отбора, но трибуната се срутва под напора на феновете. Бетонната основа (1 метър висока, стара и разронена) пада върху крака на нападателя, който е счупен на две места. Прекомерната радост, това да иде в сектора с агитката, му струва още 8 месеца извън терена.
Кариерата в националния тим не започва никак добре - със споменатите три изпуснати дузпи в един мач. Тя не е и особено дълга, защото през годините, в които Палермо нижеше гол след гол за Бока, нападатели като Креспо, Батистута, Клаудио Лопес и Игуаин изземаха водеща роля за Аржентина. Но, какъв край само... Типичен за този луд сценарий, който представлява кариерата на Мартин.
Марадона го вика за решаващите квалификационни мачове за Мондиал 2010. Защо ще разчитаме на човек на 36 години, той едва ходи по терена - такива въпроси витаят в аржентинските медии. Но Диего има сляпа вяра, че Палермо, макар и като резерва, може с едно отиграване да реши мач.
А този с Перу е решаващ, кръг преди края на квалификациите. Аржентина е пред отпадане или място на бараж, защото дели петото място с Еквадор, на точка пред Уругвай. Перуанците изравняват в 89-ата минута за 1:1 и под дъжда на "Ел Монументал" 70 000 гърла пресъхват. Настава тишина, чакат се новини и от мача Еквадор - Уругвай. Но във втората минута на добавеното време резервата, ветеранът, пенсионерът - сещате се кой, забива топката във вратата за 2:1. Настава еуфория, сравнима със спечелване на световната купа.
"За първи път чух този стадион да реве така за играч на Бока - успява да намери сили за шега Марадона. - Още едно чудо на Свети Палермо!".
Това е стадионът на Ривер, когото Мартин е наказвал толкова често в кариерата си. Но спасява Аржентина, класира отбора директно, без да се налага да се играе бараж.
И за награда Дон Диего го взима на първото му световно първенство. Вече е почти на 37, когато отива в Южна Африка с тима, предвождан от Лео Меси.
Преди тази 2010-а деветката играе едва 10 пъти за родината. Но е на Мондиала и нищо друго няма значение. "Мога да умра щастлив", казва след обявяването на състава. Нищо, че няма да играе. Още една мечта е заградена с кръгче.
Аржентина си е осигурила място в елиминациите преди последния мач с Гърция. И ето - Мартин е на терена. Минута преди края Меси бие силен шут, вратарят отбива, а той е там, където е винаги - търси гола "по миризмата", довкарва топката и полудява от щастие. Гол за Аржентина на световното!
На 36 години и 7 месеца доживява изкуплението за онези проклети дузпи. И бие рекорда на Марадона за най-възрастен голмайстор в екипа на страната. Именно Диего първи го прегръща горещо след края. И в свой стил се обръща към критиците, като ги призозава да го "хванат за знаете къде" с техните бръщолевения защо вика стареца Палермо.
През 2011-а се отказа от футбола, а по-малко от година по-късно получи първата си работа като треньор в Годой Крус. Води чилийските Унион Еспаньола и Унидо, мексиканския Пачука, както и Арсенал де Саранди и Алдосиви в родината. Днес е треньор на скромния Платензе, с който завърши сезона в средата на таблицата.
Вероятно е въпрос на време да го видим на скамейката на "Ла Бомбонера". Там на всеки мач и днес има знамена с лика му. Свети Палермо е легенда за Бока. Немалко деца (и то само тези, за които се знае) в Буенос Айрес са кръстени на него.
А за света - един култов герой от порода, все по-рядка за футбола.