"Ходеше по водата", искаше бой с Али и направи чудо. 90 години от рождението на униката Клъф
Треньорът, който промени футбола, имаше колосално самочувствие. Но със сериозно покритие
През 70-те и 80-те години един човек във Великобритания е по-популярен от кралицата, от премиера и най-обичаните артисти на нацията. Лицето му не слиза от екрана. Няма вечерно шоу или анализаторско предаване - независимо дали за спорт или политика, което да мине без Брайън Клъф.
"Той е също толкова футболен треньор, колкото и телевезионна звезда", казва за него тогава в. "Таймс".
В същото време Клъф води Нотингам Форест към нечувани постижения, които и днес удивляват света на футбола. Този човек в петък, на 21 март, щеше да навърши 90 години, но вече не е между живите. Струва си да ви разкажем поне част от неговата изумителна история.
Филмът за онзи Форест на Клъф се казва "Аз вярвам в чудеса". Подходящо. И днес това е единственият клуб в Европа, който е печелил само една титла на страната си, но два пъти е бил шампион на континента! Прави го през 1979-а и 1980 г., преди през есента на същата година да падне от трона, свален от българския ЦСКА.
Клъф се появява в английския футбол като страхотен голаджия на върха на атаката на Мидълзбро и Съндърланд, като вкарва над 250 гола. Викат го и в националния отбор, но тежка контузия слага край на тази кариера на 29 години.
И започва другата. По-славната. Но името му, и най-вече голямата му уста и постоянно изказване на мнението по всеки въпрос, вече са популярни в Англия.
Поема Хартлипул - последния отбор в последното четвърто ниво на професионалния футбол. Обединява около себе си местните хора, включително пъбове, транспортни фирми и всякакъв дребен локален бизнес, за да помага на отбора.
През 1967 г., само на 32, поема Дарби Каунти и го спасява от изпадане от втора в трета дивизия. Четири сезона по-късно прави първото си чудо - Дарби е шампион, изпреварвайки невероятно силните тимове на Лийдс, Ливърпул, Манчестър Сити и Арсенал. Никой не е смятал, че такова нещо е възможно.
Отпада след скандални мачове с Ювентус чак на полуфинала на Купата на шампионите, към която посяга за първи път през сезон 1972-73 г. После си тръгва след скандал с шефовете на клуба, а по улиците на града има бунтове да бъде върнат на поста.
Започва телевизионната му кариера, докато е без отбор - включително с изказвания за политици, за други спортове, филми и музика. В едно такова шоу се включва с видеовръзка и Мохамед Али, на когото предстои пътуване до Лондон по онова време.
"Кой е този Браъйн Клъф? - пита суперзвездата в бокса. - Чувам, че говори дори повече от мен, има по-голяма уста. Млъквай, Брайън! Никой не може да говори повече от Мохамед Али!"
Запитан от водещия в студиото дали възнамерява да млъкне, усмихнатият Клъф отвръща: "Не! Мисля да се бия с него!".
Фразата става крилата и остава завинаги в златния архив на ITV.
Отива в Нотингам, когато този отбор също е на дъното на втора дивизия. Печели с него промоция, а после - невероятно, и титлата на Англия през 1978 г.! Като успява да детронира Ливърпул, който е абсолютен хегемон. Макар и само за година, Клъф спира суперотбора на Боб Пейсли за първото място.
Прави го с момчета, отхвърлени оттук и там, събрани от него във Форест.
През 1979-а отборът му вдига Купата на шампионите след победен финал срещу Малмьо (1:0) в Мюнхен. Година по-късно го прави отново - пак 1:0 над Хамбургер на "Сантяго Бернабеу". Една титла в Англия, две в Европа! При това в клуб, който никога преди това и никога след това не е дори близо до великите сили на британския футбол. Форест е скромен във всяко отношение отбор, но не и в звездните 15-ина години на Клъф. Печели още трофеи - четири пъти Купа на лигата, Суперкупа на Европа и тази в Англия.
Далеч след кончината му през 2004 г., неговото име продължава, а и винаги ще бъде на пиедестал. Един от малкото хора във футбола, които са заслужили статуя от двете страни на разделение на местни съперници - Дарби и Нотингам са съвсем близки градове, а омразата между феновете е голяма. Но и в двата има паметник на Клъфи.
Лафовете му са несекващ извор на вдъхновение и днес за млади треньори. Ето някои:
---
"Синатра? А, да - знам го. Веднъж се снима с мен в Лондон."
---
"Рим не е бил изграден за един ден. Но това е, защото не са ми дали аз да свърша тази работа".
---
"Кой е най-добрият играч, когото съм привличал? Най-грозният е Кени Бърнс, това знам!".
---
"Река Трент (минава до стадиона на Форест) е страхотна. Знам го от опит, 18 години ходих по водата там".
---
"Ако Господ искаше да играем футбол в облаците, щеше да сложи там игрище."
---
"Погледнете Брайън Райс (халф на Форест). Той е толкова хилав, че камериeрката в хотела ни тази сутрин издърпала чаршафите и оправила леглото, без да разбере, че той още спи в него."
---
"Да съм набил Рой Кийн? Ударих го само веднъж. Той падна, но веднага се изправи, което показва, че не съм го ударил особено силно."
---
"Никой не би искал да яде печено телешко всяка вечер и по два пъти в неделя" (за това, че има твърде много футбол по телевизията).
---
"Гаджето му не може да пее, а той ходи да се подстригва при някакви пълни некадърници!" (за Дейвид Бекъм).
---
"Е, поне сложихме на поста човек, който говори по-добър английски език от нашите мениджъри" (след назначаването на Свен Горан Ериксон за национален треньор на Англия).
---
"Дано един ден хората признаят, че съм направил добри неща. Дано някой ме харесва. Знам, че ме възприемат като егоист, твърдоглав и самонадеян. И аз бях точно такъв като мениджър. Но семейството ми може да потвърди, че у дома съм друг човек. Всъщност, най-хубавото нещо, освен това да спечелиш две Купи на европейските шампиони, е семейството."
И за десерт, най-големият лаф, изречен от Брайън Клъф, който го описва изцяло. От глава до пети.
"Не бих казал, че бях най-добрият мениджър в света. Но съм сигурен, че бях в топ 1".
Великият Клъфи, който "ходеше по водата" в Нотингам и направи този скромен клуб двукратен шампион на Европа, на 21 март щеше да навърши 90.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}