10:46 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

"Уембли" чака Епопеята на футболните забравени

Ковънтри и Лутън минаха през какво ли не, но днес единият клуб ще възкръсне

Снимка: Getty Images

"Уембли" чака Епопеята на футболните забравени

Ковънтри и Лутън минаха през какво ли не, но днес единият клуб ще възкръсне

08:42 | 27 май 2023 | Редактор : Динко Гоцев 3 3024 Снимка: Getty Images

Виж още 170 милиона евро се разиграват на "Уембли" в събота

Гледката на "Уембли", облян в майското слънце над Лондон, е една от символните във футбола. Тя значи само едно - играе се знаков, важен мач. Вероятно финал. Защото месец май е месецът на финалите в играта.

А това е мястото, на което се променят съдби на клубове. Понякога - дори не само временно и краткосрочно.

Днес в 18:45 часа (по Диема спорт 3) на "Уембли" ще играят Ковънтри и Лутън. Не са Барселона и Байерн, например, въпреки че тези два колоса на европейския футбол са печелили Купата с големите уши именно на тази арена. Не са дори Манчестър Юнайтед и Ливърпул - двата най-титулувани клуба на Острова.

Но финалът на плейофите в Чемпиъншип, второто ниво на английската игра, е мач с огромно значение. И с огромна доза история и болка, стаена в два малки клуба, помнени само от романтиците и тези, при които носталгията към едни други времена във футбола е водеща.

Снимка: Getty Images

Това са два от забравените малки отбори на Англия.

Влизането във Висшата лига, което довечера ще бъде празнувано или в 350-хилядния Ковънтри, или в 285-хилядния Лутън. Извън тези населени места феновете на тези тимове са малко. Светът не е запален по тях, не носи фланелки на звездите им, а и в голямата си част вероятно нехае за мача днес.

А не бива. Историята си я бива.

Те не са някъде високо в класациите по спечелени трофеи. Ковънтри има във витрината си Купата на Футболната асоциация, спечелена в незабравим финал през 1987-ма срещу един от най-силните състави на Тотнъм.

Тогава Дейв Бенет, Кийт Хъчън (бележи с летящ плонж на основната снимка горе гола си), Сирил Риджъс и Стив Огризович - средни играчи за 80-те, бият съзвездието на аржентинската легенда Ози Ардилес, магьосниците Глен Ходъл и Крис Уодъл, както и белгийския национал Нико Клаесен. Една от големите сензации в историята на най-стария футболен турнир е този финал.

Ковънтри с Купата на ФА, 1987 г.

Снимка: Getty Images

И... дотук. Това е единственият сериозен трофей, някога печелен от Ковънтри Сити. Отборът бе постоянна величина през 80-те и 90-те в елита на английския футбол, стана и част от Висшата лига при нейния старт през 1992-93 г. Всъщност, като за калибъра на клуба (среден към малък за мащабите на английската игра), постижението да влезеш в Първа дивизия през 1967-ма и да изпаднеш от най-високото ниво чак през 2001 г. е направо впечатляващо. Цели 34 години сред най-силните отбори на Англия.

През 80-те и 90-те, годините, в които английският футбол бе мания и у нас, Ковънтри бе едно от романтичните малки отборчета - без много почитатели, но винаги интересен. С хора като култовия нападател Риджъс, като Питър Ндлову (Зимбабве), Дион Дъблин и Дарън Хъкърби на върха на атаката, Гари Макалистър, Роби Кийн и енигматичния мароканец Мустафа Хаджи, този отбор изненадваше фаворити и се държеше над водата.

Във времената на старата борса - неофициална и без пазарен лиценз, разбира се, на футболни маниаци и фенове, която бе на ул. "Козлодуй" в София, артикули и видеозаписи на Ливърпул, Юнайтед, Арсенал и Тотнъм бяха често срещани. Но такива на Ковънтри бяха колекционерска рядкост и, съответно, ревностно търсени и пазени. Толкова специфично малък (според английските разбирания - невзрачно малък) бе онзи тим.

Ковънтри през 90-те мереше сили с Юнайтед на сър Алекс и другите грандове в английския футбол

Снимка: Getty Images

От 2001-ва Ковънтри не е бил в елита. И какво преживя от тогава...

Войната в клуба стигна до там той да не може да ползва стадиона си, да играе в Нортхемптън, който е на 45 км от града. Феновете протестираха, стигаше се до инциденти, сблъсъци... Хората си искаха клуба, попаднал в ръцете на недобросъвестни собственици.

Междувременно отборът стигна и до четвъртото ниво на футбола, Лига 2. През 2018-а това бе дъното, след като от 60-те този тим дори не бе стигал до трета дивизия. И сякаш това бе повратният момент. За пет години от тогава, ето го днес "небесносиният" тим на ръба на Висшата лига. И отново играещ на стадиона в Ковънтри, макар и... под наем, след като арената не е собственост на клуба.

Плановете са за построяване на собствен такъв, за пълно оправяне на старите задължения на недобросъвестните собственици и за тотално започване на чисто. Но тази стратегия минава през Обетованата земя на Висшата лига и 164-те милиона лири (170 млн. евро), които всеки участник в нея има гарантирани. Затова и е толкова важно за Ковънтри да победи днес. Това е ново начало за клуба, минал през Ада.

Феновете на Ковънтри чакат големия мач днес

Снимка: Getty Images

Лутън. За този клуб мачът днес не е по-малко ключов. Той може да означава стъпка към друго измерение, непознато в цялата история.

Мнозина в България асоциират наименованието с летището - огромен лоукост хъб, до което сънародниците ни вече летят толкова често, сякаш пътуват до морето. Но Лутън Таун е друго култово малко тимче, което говори много на истинските маниаци и луди по английския футбол.

Пак говорим за онази епоха на борсата на "Козлодуй", която днес трудно може да бъде обяснена на поколението, което има цялата информация в шепата си, на екрана на смартфона.

Тогава Лутън бе изключително неприветливия малък отбор, на когото никой не обичаше да гостува. През 80-те тези нахалници, до чиито стадион и без това се стига трудно, бяха поставили изкуствена настилка на терена на "Кенилуърт Роуд". И грандовете падаха там като по команда.

Дали заради игрището - което всички в Англия ненавиждаха, а домакините сякаш познаваха като петте си пръста, дали заради бойкия дух на момчетата в оранжеви екипи... Но Лутън бе едно от гостуванията, които не чакаш с нетърпение. А у нас артикулите - значки, шалчета или плакати, бяха култови, защото цветовете на отбора са различни от всеки на водещите английски отбори - оранжево, синьо, черно и бяло.

Лутън - Арсенал, победният финал за "шапкарите" през 1988 г. в Купата на лигата

Снимка: Getty Images

През 1988-ма тези типове биха Арсенал на финала за Купата на лигата. Арсенал на Тони Адамс, Алън Смит, Дейвид Роукясъл и Майкъл Томас. Насреща - безкомпромисните Рики Хил, Дани Уилсън и Кингсли Блек, водени от Рей Харфорд, чието верую беше, че всяко загубено единоборство е истински срам. 3:2 за Лутън, на когото никой не даваше шанс на "Уембли".

Точно като 3:2 за Ковънтри срещу Тотнъм година по-рано, на когото също никой не даваше шанс, пак на тази арена.

Лутън остана в елита до 1992-ра и изпадна точно, когато не трябваше. Вероятно за облекчение на футболните власти в Англия, на прага но новата Висша лига, в нейния първи сезон, "шапкарите" от градчето в Бедфордшър, на север от Лондон, вече не бяха част от отбраната компания. И днес имат шанс за първи път да се завърнат в нея.

А защо - за облекчение?

Ами, те си бяха малък клуб, някак невзрачен и развалящ впечатлението. Стадион "Кенилуърт Роуд" и днес е за 10 хиляди, схлупен и неприветлив. Феншопът на Лутън отпред с много въображение може да бъде приет за нещо различно от фургон. Култова случка заведе автора на тези редове през 2009 г. на това място и той опита да си купи сувенир за спомен на "шапкарите".

Нямаше нищо във феншопа, защото в същата седмица Лутън играеше финал за купата "Джонсън Пейнтс", в която играят отборите от долните две нива на Футболната лига. Този мач бе в края на същата седмица на "Уембли" и еуфорията бе толкова голяма, че във феншопа и химикалки на тима не бяха останали. Дни по-късно Лутън би Скънторп и взе тази купа пред близо 60 000, като бе разпродал своята квота от 38 хиляди места.

Стадион "Кенилуърт Роуд" - едно от най-скромните съоръжения в Англия

Снимка: Getty Images

А тогава тимът бе в четвъртото ниво. Година по-късно изпадна извън Лигата, в полуаматьорската Национална конференция, след като му отнеха и 30 точки заради дълговете и финансовите неуредици.

С колко би в онзи финал ли? С 3:2, да не повярва човек!

Лутън мина през какво ли не за 31 години, в които не бе в елита. Почти фалира (като Ковънтри), стигна дъното, върна се... Сега планира да построи нов стадион вече в центъра на градчето, а не далеч от него край магистралата на север, където днес е "Кенилуърт". Арената е вече на над 100 години и просто трябва да бъде подменена.

Но за това липсва основната движеща сила - икономическата. Скромните приходи от билети и артикули постава Лутън в позиция да е далеч от водещите клубове. Влизането във Висшата лига и споменатите 170 милиона евро, които идват с него, ще променят това не само в краткосрочен план. И стадионът ще стане факт.

Затова е съдбоносен и за двата клуба мачът днес. Идва след години на огромна болка и изпадания, унижения, банкрути и обезверяване на феновете. И ще означава възкресение за победителя. Загубилият ще впрегне всички сили да поправи грешката още догодина.

Съветваме ви да не пропускате мача от 18:45 ч. Една прогноза, ако искате - 3:2 за някой от двата тима! Разбира се, тя е романтична, а не експертна.

Този резултат е преплетен завинаги в историите на Ковънтри, Лутън и техните епопеи на "Уембли".