17-11-2017 20-11-2018

"Уимбълдън": Велики моменти от класиката

Поредното издание на турнира започва в понеделник

Снимка: Getty Images

"Уимбълдън": Велики моменти от класиката

Поредното издание на турнира започва в понеделник

12:05 | 1 юли 2023 | Редактор : Александър Сотиров 6 1805 Снимка: Getty Images

Най-очакваната част от сезона в елитния тенис всяка година е една и съща и носи името "Уимбълдън". Легендарният турнир, създаден преди цели 146 години, неведнъж ни е доставял велики моменти - както от спортна, така и от чисто човешка гледна точка.

Виж още "Да го довършим утре?". Тридневната тенис епопея със 183 гейма, 980 точки и 216 аса

"Ол Инглънд Клъб" е мястото, където се раждат звезди и легенди, а в следващите две седмици ни предстои да видим с какво ще ни изненада и тазгодишното издание на третата надпревара от календара на Големия шлем. Стартът е в понеделник.

А защо преди това да не си припомним някои от най-великите моменти, случили се на свещената лондонска трева?

Край на 77-годишното чакане

Преди точно десетилетие, през 2013 година, Анди Мъри сложи край на една пауза, продължила прекалено дълго. След като година по-рано той бе загубил финала в четири сета от Роджър Федерер, изглеждаше сякаш е на мисия и няма кой да го спре. Както и се случи. Той се превърна в първият британец, завоювал отличието от 77 години насам.

По пътя към финала срещу Новак Джокович Мъри отстрани последно Бенямин Бекер, Йн Хсун Лу, Томи Робредо, Михаил Южни, Фернандо Вердаско и Йержи Янович.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

A в спора за титлата Мъри не просто победи, а дори не даде сет на Джокера, който понастоящем е рекордьор по спечелени титли от Шлема - 6:4, 7:5 и 6:4 и първи триумф за домакините от близо 80 години!

От "уайлд кард" до титлата

През 2001-а хърватинът Горан Иванишевич прави нещо историческо. В турнир, в който вече три пъти бе загубил финал и в случая играеше с "уайлд кард", стигна до титлата, която след това остана и единствена за него в Големия шлем.

Иванишевич започна участието си в Лондон като №125 в световната ранглиста, а по пътя към финала отстрани квалификанта Фредрик Йонсон, Карлос Моя (№21 в схемата), Анди Родик, Грег Руседски, Марат Сафин (№4) и Тим Хенман (№6) (б.р. - в полуфинал, игран в три последователни дни), за да си осигури епичен петсетов финал срещу Патрик Рафтър (№3).

И го победи след 6:3, 3:6, 6:3, 2:6 и 9:7, а след края на двубоя посвети титлата на покойната баскетболна легенда от родината си - Дражен Петрович.

Виж още Не е сериозно! Това е дъното на света! Как се роди най-прочутият монолог в тениса

Появата на "Бум-Бум Бекер"

Отвъд проблемите със закона, няма две мнения, че Борис Бекер е един от най-великите тенисисти, стъпвали някога на корта. Германецът приключи кариерата си с общо шест титли от Шлема, а половината от тях са от "Уимбълдън".

Надали обаче има съмнения, че най-сладката е първата. Тази, която дава началото на феномена "Бум-Бум Бекер" и която е изкована именно в Лондон. Още по-впечатляващото е, че през 1985-а той става шампион на 17 години и 227 дни, с което поставя рекод по онова време. А също така е и непоставен в основната схема, защото тогава поставените са първите 16.

Във финала изгряващата германска звезда печели в четири сета срещу Кевин Кърън от САЩ - 6:3, 6:7(4), 7:6(3) и 6:4.

"Няма как да си сериозен!"

В наши дни Ник Кирьос е лошото момче на тениса, но много преди него имаше един американски кибритлия, носещ името Джон МакЕнроу. Джони Мак е същинска легенда не просто заради избухливия си нрав, а и заради чисто спортните си качества, но сега попада тук заради първото.

През 80-те няма "ястребово око", а в първия кръг на мач срещу друг американец, Том Гъликсън, МакЕнроу сервира топката, но съдията отсъжда аут.

"Всички видяха, че се вдигна прах от линията. Няма как да си сериозен! Тази топка беше на линията", гласи тирадата на Джон в онзи ден през 1981-а. По-късно заглавието на биографичната му книга е... Точно така. Същото.

Виж още Кой е този и защо спи на пода в съблекалнята? 40 години от най-сензационния финал на "Уимбълдън"

Великата битка на Борг и Джони Мак

Година преди това, през 1980-а, МакЕнроу е замесен в мач, който в онези години придобива прозвището "най-епичен" в цялата история на турнира. Шведската машина и защитаващ титлата си от предишните четири издания на турнира Бьорн Борг, губи първия сет от нафукания американец с 1:6, а след това двамата създават абсолютна класика, продължила почти четири часа.

И завършила с пета поредна титла за Борг след 1:6, 7:5, 6:3, 6:7 (и епичен тайбрек 16:18) и 8:6 за финал в петия сет.

Макенроу все пак печели турнира година по-късно и още два пъти в кариерата си.

Класиката между Рафа и Роджър

През 2008 година обаче битката на титаните от началото на 80-те сдава първата позиция на новото поколение.

Виж още Немислимо е да играеш на "Уимбълдън" по бельо! Историята на първия секссимвол в тениса

Роджър Федерер влиза във финала като шампион от последните пет издания на турнира, докато Рафаел Надал все още чака първата си титла от "Уимбълдън".

И я извоюва точно тогава след епос, продължил 4 часа и 48 минути и както можете да се досетите - пет сета. 6:4, 6:4 за Рафа в първите два сета, след което Роджър изравнява с два тайбрека и 7:6(5) и 7:6(8).

Роджър е на две точки от това да вземе шеста поредна корона, но Надал съумява да се съвземе и след 9:7 ликува като шампион.

Надпревара с толкова богата история има още много, много, запомнящи се случки, както и редица традиции, които се спазват ежегодно.

Като например белите екипи на всички - задължение, датиращо още от края на ХIX век и задължително за абсолютно всички. Дори и за Роджър Федерер, който през 2013 година бе помолен да се преобуе, защото подметките на белите му обувки бяха оранжеви на цвят.

Споменаваме само и най-дългия мач в историята на тениса - Джон Иснър и Николас Маю играха три дни през 2010-а. Изумителна история беше, като геймовете в двубоя бяха... 183.

Поредното издание започва на 3 юли тази година.

А освен задължителното бяло, със сигурност ще видим много ягоди, известни личности по трибуните и надяваме се - изключително интригуващи битки на свещената трева.

И някоя нова глава от прашната и пълна с велики мигове книга за историята на "Уимбълдън".

ИЗБРАНО