В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим.

Днес е ред на чудото Лестър.

Безспорно най-изненадващата и романтична история в модерния футбол е тази на "лисиците" от сезон 2015-2016 г. Тогава Лестър противно на всякаква логика грабна шампионската титла във Висшата лига, а шансовете това да се случи бяха оценявани от букмейкърите при коефициент 5000:1 в началото на кампанията. Невероятно, с една дума.

Но чудото стана факт и противно на всички очаквания, скромният тим на Лестър отмъкна титлата от големите фаворити на Острова. И им показа, че понякога не всичко в тази игра става с пари.

А началото на тази приказка бе поставено с едно треньорско назначение, при това доста изненадващо - идването на Клаудио Раниери.

В кариерата си италианецът бе предвождал някои от грандовете в родината си, плюс английският Челси и испанските Валенсия и Атлетико (Мадрид).

Името Лестър и очертаващата се борба за оцеляване определено не прилягаха на визитката му, но назначението бе факт.

А то дойде след едно още по-изненадващо уволнение. Найджъл Пиърсън водеше отбора в продължение на почти 4 години, а през 2014-а успя да прекъсне 10-годишното отсъствие на "лисиците" от елита.  Той ги класира сред най-добрите, където обаче сезонът не се развиваше по план. При оставащи 9 кръга до края, Лестър се намираше на последната позиция в класирането, а може би някъде там започна вълнуващата приказка на този скромен тим.

Седем победи в девет мача на финалната права обаче сътвориха едно от най-впечатляващите спасения от изпадане в историята на Висшата лига, а без този вълнуващ месец и половина, нямаше да съществува и следващата глава от тази приказка.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В приготовленията си за новия сезон, Манчестър Сити похарчи 208 милиона евро за трансфери, а съгражданите им от Юнайтед пръснаха 158 милиона. Ливърпул също премина сумата от 100 милиона, а Челси и Тотнъм я доближиха. Това бяха фаворитите за титлата, както винаги. Добавете и Арсенал - традиционните големи шест във Висшата лига.

На този фон Лестър даде 28 милиона евро за нови играчи през лятото. Нормална цифра за останалите тимове замесени в борбата за оцеляване.

Сезонът обаче започна вдъхновяващо. Препълнен стадион за дебюта на Раниери и победа с 4:2 над Съндърланд. След изпълнението на първия начален удар за сезона, думите на коментатора от британската телевизия бяха: "Лестър са истински късметлии, че в момента са част от Висшата лига". Разбира се - визирайки чудното им спасение  в края на предния сезон.

Е, тези късметлии правят серия от 6 мача без загуба, като в три от срещите се измъкват в последните минути с доза късмет. След това Лестър обаче е приземен звучно - 2:5 от Арсенал у дома. Напълно логично, но в онзи момент кой да предположи, че това не е първата от много, а от само три загуби през сезона.

Следва серия от 10 мача без загуба, 8 от тях - победи. А отборът в този момент е предвождан от невероятния Джейми Варди. Бунтарят в атаката, който четири години по-рано играе аматьорски футбол, докарва допълнително по някой лев като прави дограми и се забърква в проблем след проблем в местните барове, се превръща в сензация №1 на Висшата лига.

Варди вкарва гол след гол, а невероятната му серия от 11 поредни мача с отбелязано попадение, е абсолютен рекорд в историята на лигата. Надъханият нападател го поставя на 28 ноември при равенството 1:1 срещу Манчестър Юнайтед. Така подобрява постижението на Рууд ван Нистелрой, играч именно на "червените дяволи" в миналото.

В този период от края на календарната 2015-а, вдъхновената банда на Раниери води таблицата във Висшата лига, но долепени за нея са "големите риби" в първенството. Колкото и да се радват неутралните фенове на Лестър, все още никой не вярва, че отборът ще издържи на темпото до края. Надеждите са евентуално за място в Европа, но за титла - все още звучи твърде нереално.

Идва загубата с 0:1 на "Анфийлд" от Ливърпул, последвана от две нулеви равенства и второ място за Лестър в класирането в началото на новата 2016-а година.

Така идва 13 януари, когато "лисиците" гостуват на замесения в борбата за титлата Тотнъм в мач, който и до днес е смятан за един от ключовите в онзи сезон. Макар и да не играе по най-добрия начин, Лестър печели с 1:0 в Лондон, а голът вкарва бранителят Роберт Хут малко преди края. Преди това домакините изпускат куп положения, а вратарят Каспер Шмайхел е великолепен.

Момчетата на Раниери си връщат първата позиция, а месец по-късно, само в рамките на 4 дни, Лестър поваля Ливърпул с 2:0 с един емблематичен гол на Джейми Варди. Отива и в дома на Манчестър Сити, за да спечели с 3:1.

За 60 минути игра "лисиците" вече имат преднина от три гола в онзи мач на "Етихад". Може би това е двубоят, в който абсолютно всеки осъзна, че Лестър действително е в играта за титлата.

Вече никой не залага кога момчетата на Раниери ще се сринат, а се гледа на тима като кандидат-шампион. А такава е и мечтата на милиони фенове, неутрални, по целия свят.  Всеки искаше да види щастлив край на тази приказка, в която "грозното пате" трябваше да се превърне в лебед. И да победи свръхбогатите и фаворизирани клубове.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Лестър се бе справил с почти всичките си тежки мачове, макар че за тим от този калибър, всеки двубой си е тежък.

Настроението бе помрачено със загуба от Арсенал - 1:2, но пък след това започна славният път към успеха. Серия от шест победи и две равенства осигури на "лисиците" немислимото преди сезона място в Шампионската лига.

Победите идват трудно, често с по 1:0, някои от тях в последните минути. Но пък кой голям шампион не е имал нужда от доза късмет в течение на сезона?

Така на 22 април, четири кръга преди края, Лестър води с 5 точки пред Тотнъм. Но пък три от предстоящите мачове са срещу силни тимове като Манчестър Юнайтед, Челси и Евертън. Рано е за шампанско.

Преди домакинството на Суонси обаче, Клаудио Раниери, който до този момент продължаваше да обяснява, че целта е тимът да не изпадне, дава една от паметните си пресконференции.

Първата, на която открито заявява, че отборът му се цели в титлата. Е - по-добре късно, отколкото никога, нали!?

"Хей, ние сме в Шампионската лига. Осъзнавате ли го, в Шампионската лига сме, хора! Това е заради огромните усилия на всички, а сега продължаваме само напред, за да се опитаме да спечелим титлата!", заявява развълнуваният италианец.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

4:0 над Суонси и Лестър тръгва за шампионска победа навръх Великден на "Олд Трафорд", където по традиция мачовете за титли в последните години ги играеше отборът домакин - "червените дяволи". А не скромният гост.

Мачът завърши наравно 1:1 и празненствата се отложиха. Но няколко часа по-късно Лестър вече бе шампион на Англия. Случи се, след като във вечерния мач Тотнъм не успя да победи Челси, пропилявайки два гола аванс. Отново в заключителните минути на мача, Еден Азар вкара за 2:2 и хвърли в екстаз цял Лестър, както и всеки неутрален фен по света.

По това време играчите на Лестър вече се бяха прибрали в града (техният мач бе по обяд), а Варди ги бе поканил да гледат мача Челси - Тотнъм в дома му. Камерите на "Скай" бяха там, за да запечатат празненствата, ако Лестър стане шампион при провал на конкурента. Както и стана.

В лигата, която ежегодно харчи милиарди за трансфери, привлича най-големите звезди в света, шампион стана един скромен тим. Отбор, който в началото на сезона просто искаше да си запази мястото в елита.

Големият ден за клуба бе 7 май 2016-а, когато Андреа Бочели зарадва препълнения "Кинг Пауър Стейдиъм". Великият певец бе пристигнал само заради сънародника си Клаудио Раниери. Кой да повярва, че Бочели ще пее на стадиона в Лестър? И то - за шампионско парти!

След неговите "Nessun Dorma" и "Con Te Partiro", определяният от мнозина като "пълничък" капитан на Лестър - Уес Морган, вдигна титлата над главата си в емоционален момент, който едва ли е оставил фен на футбола безразличен.

Незабравима приказка. И такава, каквато скоро няма да се повтори.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos