17-11-2017 20-11-2018

"Животът лети, капитане": 30 години без Моцарт на баскетбола

Дражен Петрович загина в катастрофа на 7 юни 1993-а

14:30 | 7 юни 2023 | Редактор : Александър Сотиров 15 8087 Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Европейските суперзвезди в НБА вече са нещо съвсем нормално. В момента Никола Йокич, Янис Адетокумбо и Лука Дончич са сред лицата на Лигата, а преди тях сред най-добрите в света блестяха фигури като Дирк Новицки, Пау Гасол, Тони Паркър, Педжа Стоякович, а малко по-назад във времето и Владе Дивац, Арвидас Сабонис, Тони Кукоч... Но още по-отдавна, в началото на 90-те години, един друг европеец направи така, че вратите на НБА да се отворят широко за баскетболните таланти на Стария континент.

Неговото име бе Дражен Петрович. И за съжаление изигра само пет сезона в НБА, като едва в заключителните два от тях получаваше нужните минути, за да покаже на какво е способен. И го правеше, но на фаталния 7 юни 1993 година си отиде, едва на 28, след фатална автомобилна катастрофа на магистрала в Германия.

"Животът лети, капитане", гласи една от най-популярните песни, посветени на Петро в родната му Хърватия, където е известен като "Усмихнатият капитан".

И действително е така, но дори и днес, три десетилетия след неговата гибел, за Дражен продължава да се говори с изключително уважение и любов, при това дори от хора, които не са имали щастието да го гледат на живо. В интернет пространството има достатъчно клипове, от които може да се убедите в това колко добър е бил.

Снимка: Getty Images

Петрович не спира да бъде пример и вдъхновение за всички млади баскетболисти. Работната етика и отдадеността му към играта са пословични. Бившият му съотборник в Портланд и американска легенда Клайд Дрекслър си спомня, че Дражен винаги е бил първи в залата, още преди всички да дойдат и е оставал много след края на тренировките.

"Играчите в НБА са добри, но дори и те не са някакви суперхора. Дайте ми 30 минути на терена и няма да има отбор в Лигата, на който да не съм вкарал 20 точки", казва той в едно от най-запомнящите се интервюта, които дава по време на престоя си в Щатите. И го прави. В последните си два сезона, в които вече наистина получава шанс за изява и нужните минути, вкарва съответно по 20.6 и 22.3 точки с екипа на Ню Джърси Нетс.

Първите му две години в Портланд обаче са далеч от приказка. Особено за играч, който идва със самочувствието, че е №1 в Европа. Получава по едва десетина игрови минути, което води и до сделката, която го изпраща при "мрежите", а там най-сетне показва на какво е способен.

Самочувствието, с което отива в НБА, определено има покритие - в годините преди да поеме към Щатите, Дражен печели общо четири европейски титли с Цибона и Реал (Мадрид). В мач от първенството на Югославия вкарва 112 точки, във финалите на испанската лига поставя рекорд с 42 точки в един мач, а във финала на КНК през 1989-а, когато Реал играе срещу Казерта с Георги Глушков, Петрович наказва италианците с 62 точки.

Снимка: Getty Images

При най-добрите трябва да извърви по-труден път, но го прави. А години напред ще отекват думите, служещи за мотивация на всички европейци.

"Ако съм научил едно нещо по време на престоя си в НБА, то това бе да отстоявам своето. Имам си име и фамилия. Не съм някой, който просто минава оттук. Знам, че на някои хора това не им харесва, но в НБА има място за европейци, при това в нещо повече от епизодични роли", заявява категорично той. И ако знае колко прав ще се окаже...

Освен множеството успехи на клубно ниво, Дражен има и европейска и световна титла с Югославия, както и три медала от олимпийски игри. Последният, този от 1992-а, вече е завоюван с независима Хърватия. Балканците достигат до финала в Барселона, но там ги спират Майкъл Джордан и непобедимия към онзи момент Дрийм Тийм на САЩ.

За Дражен винаги ще се питаме какво ли щеше да се случи, ако не бе онази фатална юнска нощ през 1993 година. Наричат го Моцарт на баскетбола. Защото години наред твори с лекота по паркета, но за съжаление си отива твърде рано. За да носи още по-голям ореол дори и години след смъртта си.

Ще ги има и въпросите - какво ли щеше да се случи, ако Югославия не се беше разпаднала, ако проклетата катастрофа не се бе случила... Но спомените и наследството му са завинаги.

Снимка: Getty Images

Отива си между два мача на своята Хърватия, оставайки ръка за ръка с любимата игра до последно. Години след трагедията по-големият му брат Ацо разказва, че в портмонето му е имало листче, на което е пишело - "Нетс, Никс, Рокетс и Панатинайкос". Възможните дестинации, които по всяка вероятност е обмислял за следваща стъпка в баскетболното си пътешествие.

Реджи Милър, абсолютна легенда и дълго време №1 по вкарани тройки в историята на НБА, описва Петрович като "най-добрият чужденец на всички времена" и "най-добрият стрелец, който е виждал". Майкъл Джордан също не пести добрите си думи за него.

"Всеки път, в който се изправях срещу Дражен беше вълнуващо. Винаги играеше здраво и никога не бе изнервен. И двамата се атакувахме еднакво агресивно и имахме някои страхотни битки, които за съжаление не продължиха дълго", казва Въздушния.

И действително, може би всичко щеше да се развие различно, ако той все пак се бе качил на самолета за Загреб, а не бе решил да се прибере до дома с автомобил. Нещо, което никога преди не е правил, както разказва Стойко Вранкович, също НБА играч и един от най-близките приятели на легендата.

Спомня си и един от последните им разговори...

"Стойко, къде ще отседнеш в Загреб? В "Интерконтинентал"? ОК. Ще ти се обадя като стигна", са едни от последните думи на Дражен.

Който никога не се обажда. Не стига до Загреб. Никога не се прибира в родния Шибеник. Остава завинаги на 28-годишна възраст, загивайки в автомобилна катастрофа в Германия на 7 юни 1993 година...