Злодеят от Триполи
През 80-те името на Клаудио Джентиле бе име-парола за лошия герой във футбола
Да кажем, че той беше твърд момък на терена, ще е деликатно. Такова бе само името му, по някаква ужасно саркастична прищявка на съдбата. По-близо ще сме до истината, ако го наречем брутален.
Ако пък извадите от някой шкаф пожълтели от времето вестници от Бразилия, Аржентина или която и да е точка на света, издадени през лятото на 1982-ра, ще прочетете за него, че е бил "варварин". Така го наричаха. Също и "убиец". А той не е убил никого.
Синът на сицилиански печатар се ражда в Триполи, Либия, където родителите му изкарват прехраната си през 1953 г. Получава името Клаудио, а фамилията му е Джентиле. На италиански това е "нежен, деликатен, галантен".
По улиците на града, редом с италиански, френски и местни деца, играе първите си здрави мачове. На 8 години обаче се връща в Италия, като баща му се установява в покрайнините на Комо, далеч, далеч на север от корените на фамилията.
Клаудио е кораво хлапе. Казва за онези години, че "лошотията влезе във футболния ми характер по улиците на Триполи". Там мачовете често завършват с бой, никой не отстъпва, а той е съвсем малък.
Наследствено е, бихме добавили.
Градчето Ното, откъдето е татко му, е една от най-южните точки на Италия и Европа, прекрасно със старинните си сгради и църкви, но известно и с лютия нрав на малкото и сплотено местно население.
В началото на 70-те мургавият тип с наболи мустаци и безкомпромисен стил, пробива постепенно в италианския футбол. Първо е в Арона, в четвърта дивизия. През 1972-ра го взима Варезе от Серия В, а година по-късно, ненавършил 20, подписва с Ювентус.
По това време "Старата госпожа" е в ръцете на чешкия треньор Честмир Вишпалек, който обаче същия сезон не успява да спечели титлата и е сменен с Карло Парола. Постепенно под негово ръководство защитата изгражда особена слава на непробиваема черно-бяла стена, водена от вратаря Дино Дзоф, Джентиле и привлечения от Аталанта елегантен (този път в истинския смисъл на думата) Гаетано Ширея.
Не може да има по-голям контраст от този между Клаудио и Гаетано.
Единият рита хората през краката, "за да им покаже, че Юве днес ще бие", както сам намига и обяснява години по-късно. Ранно взимане на страха, а после персонално пазене с невероятен усет за играта, за позиция на стартиране, за заставане и физическо противоборство дори на най-силните нападатели в Европа.
Ширея е елегантен, спортсмен и лидер с вдигната високо глава, който подава ръка на падналите съперници, стъпкани от Джентиле.
През 1976-а Джовани Трапатони поема Ювентус и добавя последния елемент в тази отбрана-мечта. Антонио Кабрини застава вляво и тези четиримата са фундамент на един отбор, който трудно бива побеждаван в следващото десетилетие.
А между 1976-а и 1983-а, съставът на националния тим на Италия започва с техните имена. Дзоф, Джентиле, Ширея и Кабрини.
Насилие и агресия - думи, които често свързват с Клаудио в онези години. Репутации на съперниците, имена, слава? Всичко отива в коша, на него не му пука.
"Не исках да контузя никого - разказва в автобиографията си. - Исках да им покажа кой е шефът на терена. Не можеш да си лигльо и отпуснат по време на мач."
Пет титли с Юве, две Купи на Италия, две Купи на УЕФА, загубен финал в турнира на шампионите от Хамбургер... Времената са славни.
В петте шампионски сезона Юве играе общо 150 мача (по 30 на сезон тогава), като допуска общо 95 гола. Сицилианецът е титуляр в 131 от тези двубои. А в домакинските срещи представянето на отбраната е още по-впечатляващо с допуснати 9,2 гола на сезон в тези пет, в които титлата е за Юве.
Джентиле обаче става световна звезда (дали това са точните думи е въпрос на интерпретация) с участието си на Мондиал 1982.
"Времената бяха различни - спомня си още в книгата "Аз съм Джентиле". - Съдиите бяха далеч по-снизходителни, правилата - по-добри за защитниците. Аз почти не пропусках мачове с наказания, имах един червен картон за Юве за цялата си кариера там. И то за игра с ръка!".
По това време по терените в Италия ритниците са здрави, нападателите не получават никаква защита и головете са си чисто злато. Джентиле е невероятно концентриран, не губи нито за миг фокуса си върху играта, не допуска съотборниците му да подценят ситуация или мач.
Световното първенство в Испания през 1982-ра заварва италианския футбол в поредния врящ момент със скандали около "черна каса" за трансфери, подкупи и какво ли още не.
Но в отбора на "скуадра адзура" духът е много висок и здрав. Джентиле носи прякор "Кадафи" - очевидно защо, а селекционерът Енцо Беардзот искрено се възхищава на ентусиазма, мотивацията и твърдата му игра.
Разказите на двама от съперниците му са показателни. По пътя към Мондиал 1978 Италия гостува на Англия на "Уембли".
"При едно единоборство и двамата се плъзнахме по земята към топката - казва Стив Копъл. - Ръката на Джентиле се протегна и ме хвана за топките. Не бих казал, че беше приятелско, по-скоро няколко минути не можах да се възстановя!".
А Питър Барнс е човекът, конкретно пазен от Клаудио в онази вечер. От първата минута го разбира по най-трудния начин.
"Той ме дръпна за фланелката здраво и ме събори на земята - казва английският нападател. - После изрита топката от един метър в главата ми, докато бях легнал на терена."
Прогнозите преди Мондиал 1982 са, че това ще е фестивал на атакуващия футбол. Отбори с невероятен талант в нападенията си - Бразилия, Аржентина, Германия, Франция и Англия, са основните претенденти за титлата.
А трите велики десетки на епохата - Диего Марадона, Зико и Мишел Платини, трябваше да диктуват модата по време на шампионата.
Лоши новини за Джентиле? Почакайте...
До този момент световната аудитория има бегла представа за "Кадафи". Във времена с малко телевизионен футбол, неговите изяви са добре познати само на зрителите в Италия, където всяка седмица прегръдките, ритниците и номерата му тормозят нападателите.
Италия няма намерение да се прехласва по очакванията за атакуващ карнавал. Три ремита в групата - 0:0 с Полша, 1:1 с Камерун, 1:1 с Перу. Защитата си върши работата според очакванията. Проблемите са в атака.
Жребият праща италианците в "групата на смъртта" във втората фаза - Аржентина и Бразилия са компанията, която никой не желае да има по испанските терени.
Марадона и Зико, двете великолепни десетки, са кошмар - и ако аржентинецът е още млад и неопитен на такова ниво, бразилецът оркестрира феноменален футбол от селесао, пленил всеки неутрален зрител, обичащ играта.
Преди първия мач срещу Аржентина, Беардзот има разговор с Джентиле.
"По принцип аз пазех нападателите, не полузащитниците - спомня си коравият тип. - Но този път треньорът дойде и ми каза, че Диего е моят човек. Два дни гледах видеозаписи с играта му. Знаех, че не мога да спра Марадона, но можех да го огранича във влиянието върху мача."
Това, което се случва в онзи ден, и до днес е във футболния фолклор. И ако гледате този мач някога на запис, не се изненадвайте, ако в горния ъгъл на екрана има точка с възрастово ограничение - в кадрите има прекалено много насилие.
Марадона е фаулиран 11 пъти през първото полувреме само от Джентиле. Общо - 23 пъти. На практика, при игрово време от 60-ина чисти минути, реално на всеки две, Диего е спиран с нарушение.
Италианецът е като някаква мрачна сянка, изцяло погълнат от фигурата на номер 10 в аржентински екип, тотално незаинтересован от топката и играта. Препъвания, дръпвания за фланелката, откровени ритници и няколко настъпвания. А, да - и два лакътя, единият дори незабелязан от рефера.
Върхът на всичко е как Джентиле забива ноктите си в ръката на неподозиращия нищо Марадона, който опитва да го вдигне от земята. Как за тези 90 минути "Кадафи" получава само един жълт картон, и до днес е трудно да се обясни.
"Футболът не е за балерини", изстрелва пред италианските медии Джентиле, след като в деня след мача дори вестници в Англия и Германия го наричат "брутален" и "мрачен тип".
Италия бие с 2:1. Марадона е тотално разстроен от "нежното" внимание на човека с нежна фамилия. Светът шуми по темата, като Джентиле се оказва идеален "лош герой", злодей във филма за красивия футбол, който се играе на първенството.
И все пак - задава се мач с Бразилия, а Зико има повече опит от Марадона и няма да се остави на гадните тактики на сицилианеца, нали?
Италия - Бразилия в Барселона, на стария стадион на Еспаньол - "Сариа", е вероятно най-паметният мач в новата история на футбола на национално ниво. Джентиле отново е във вихъра си, въпреки че ден преди мача още мисли, че ще пази Едер. Няма такова нещо. Беардзот има план, който вече е сработил веднъж срещу Аржентина, защо да го променя?
Зико опитва да извади Джентиле от позицията му, да наруши защитния блок и комфорта му. Връща се в халфовата линия. Успява да се измъкне и с петичка дава пас на Сократес, който вкарва. Поезия в златисто и зелено.
И един ядосан мургав тип, който се зарича да е за последно.
Фаулове. Удари без топка, в гърба и врата, така, че съдията да не види. Една разкъсана фланелка, буквално изтръгната от тялото на бразилеца при един негов опит да нахлуе с топката в наказателното поле.
Половината гръб и хълбокът на Зико се виждат през скъсания брутално екип. И отново - само един жълт картон за целия мач. 3:2 за Италия и място на полуфинала!
За няколко дни Джентиле е опазил двамата най-силни футболисти в света. Зико плаче в съблекалнята на "Сариа", опитвайки се да си обясни как този оркестър в златисто и зелено няма да играе за титлата, а напред отиват "бандитите на Беардзот."
Всъщност, Италия не е груб отбор и побеждава в мача заради отличните си атаки и трите гола на Паоло Роси. Но и заради своя злодей, който не допуска съперникът да функционира, счупвайки в стената неговия двигател.
Жълтите картони (несериозно за извършеното в двата мача) водят до наказание и Джентиле не играе в полуфинала срещу Полша. И още една ирония на съдбата, забелязана и анализирана в английския в. "Таймс".
"В днешния мач няма да играят Джентиле от Италия и Бониек от Полша - пише изданието в деня на двубоя. - И двамата имат по два жълти картона във втората фаза на световното. Невероятно е, че един откровен грубиян и един от най-елегантните спортсмени на футбола са получили еднакъв брой предупреждения от съдиите в последните два мача!".
Наказаният Збигнев Бониек липсва повече на поляците. Италия отново триумфира, за да си осигури място на финала срещу Германия. Куриозно, преди мача на "Сантяго Бернабеу" италианците се радват на подкрепата на Мадрид, Испания, а и света.
Хората бързо са забравили "любезностите" към Марадона и Зико, а злодей №1 на първенството е Харалд Антон Шумахер, вратарят на немците. Той е пребил със скока си Патрик Батистон от Франция на полуфинала и сравненията в световните медии са дори на ниво "Втора световна война" и "нацисти".
Джентиле отново има своята персонална мисия - Пиер Литбарски.
"Не помня друг мач, в който повече време да съм на тревата, отколкото на краката си", казва след края германският плеймейкър. Италия е световен шампион, а "Кадафи" дори записва асистенция на финала, подавайки за първия гол на Паоло Роси в момент, в който не се занимава с доброто здраве на Литбарски.
Мондиал 1982 е големият момент на Джентиле, ако и това да значи, че той има вече върху себе си щампата на "мрачен тип" във футбола.
След края на кариерата му сицилианецът се отдава на административна работа и влиза в структурите на италианската федерация.
Директор е на юношеските отбори, както и на аматьорския клуб Леко, но през 2000 г. запретва ръкави и става треньор. Поема младежите до 21 години, а през 2004-а става европейски шампион с тях и стига до бронз на олимпиадата в Атина.
"Интелигентен е, знае всичко за играта в защита", споделя за него Ариго Саки, друг успешен италиански треньор от новото време." Колко изненадващо... Поколението на Джентиле от младежкия тим в първите години на новия век има и дейно участие в отбора, който печели Мондиал 2006 с Марчело Липи начело.
Днес е консултант на южнокорейската федерация и пази в тайна всичко около личния си живот. Ревнив е към това да се пише за него, дал е три интервюта за последните 13 години.
В едно от тях, за италианската спортна библия "Гадзета дело спорт", каза:
"Аз да съм злодей!? Който го е казал не ме познава. Да съм наранил някого? Марадона, Зико - не съм ги контузил, нали!? Искам да ме запомнят като световен шампион, като човек със сърце за футбола."
В Бразилия и Аржентина това ще е трудна работа.
За всеки, гледал Мондиал 1982 и с ясни спомени от него - също.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}