Незабравим: 10 години без големия Трифон Иванов
Големият защитник на най-успешния отбор в историята ни си отиде на този ден през 2016-а
10 години минаха от деня, в който си отиде един от най-големите любимци в българския футбол - Трифон Иванов.
Още по темата
На 13 февруари 2016-а дойде смразяващата новина, че инфаркт е отнел живота му, няколко месеца, след като бе навършил 50 години.
И днес в 10:00 часа свежи цветя се появиха пред паметника на Туньо, недалеч от стадион "Ивайло" във Велико Търново.
На поклонението се събраха общественици, футболни дейци, ветерани на Етър, негови бивши съотборници и приятели, настоящи играчи.
Сред присъстващите беше и дъщерята на Трифон - Марина.
Тя каза и няколко думи на събралите се да почетат големия бранител.
"10 години. А още ми се подкосяват краката, както когато научих, че е починал. Най-ценното, на което ме е научил, е че трябва да сме добри хора. И да не забравяме от къде сме тръгнали."
"Трифон Иванов е велик българин", каза заместник-кметът на Велико Търново Георги Недев.
Заупокойна молитва пред паметника на Иванов отслужи ставрофорен свещеноиконом отец Славчо Иванов, след което бяха поднесени венци и цветя на признателност.
ЦСКА също на забрави своя бивш капитан и голям любимец на "червената" публика.
"Непрежалим. 10 години без великия Трифон Иванов", гласи публикацията в профилите на социалните мрежи на софийския гранд.
Кариерата на централния защитник започна в Етър, с който игра пет сезона (1983-1988 г.). Нямаше 23 години, когато го привлече ЦСКА - суперотбор в онзи момент, с поколението на Христо Стоичков, Любо Пенев и Емо Костадинов.
След три шампионски титли, купа и Суперкупа с "червените", както и достигнат полуфинал за КНК през 1989-а, кариерата на Трифон продължи зад граница. Игра за швейцарския Ксамакс, австрийските грандове Рапид и Аустрия, както и отново за ЦСКА в края на 90-те.
С националния отбор железният бранител от Търново записа 76 мача и бе част от най-успешното време в историята на българския футбол.
С него и Петър Хубчев в центъра на защитата съставът ни "заспа" в световните квалификации за САЩ 1994, където стигнахме до бронзови медали като четвърти на планетата. Тази двойка остана непоклатима и за Евро 1996, където постигнахме първата си победа в историята на континентални първенства - останала и единствена до днес.
Точно Туньо бе направилното място в правилния момент, за да ни класира и на последното ни световно. Голът му с глава срещу Русия (1:0) през септември 1997 г. остава незабравим в един от заключителните акорди и велики мачове на онова поколение.
Беше лидер и никога не се предаваше на терена. Безбройни са случаите, в които игра с контузии. Влизаше в единоборствата със същата безкомпромисност, с която не търпеше несправедливостите и лъжата извън терена. Затова и остана встрани от ръководството на футбола ни, където повечето от звездните му съотборници от 90-те заемаха високи постове в различни периоди.
Трифон си остана Трифон. Отиде си първи от великия тим на САЩ 1994, едва на 50 години. Преди малко повече от месец изпратихме в последния му път и Димитър Пенев - човекът, който видя в него и Хубчев "здравия гръб" на онзи велик български отбор.
10 години без Туньо. Но не е забравен.