Иван Лебанов е човекът, който поставя България някъде там, на картата сред успешните в зимни спортове нации. Четири десетилетия минаха от деня, в който той спечели своето бронзово отличие на игрите в Лейк Плесид. 13 февруари 1980 година, незабравим и паметен за спорта ни ден.
Ски-бягането е спорт, в който властват северните нации и където до последното десетилетие на миналия век скандинавци и руснаци бяха безапелационни господари.
Ние сме доста далеч от най-добрите. И въпреки това, от появата ни на Зимните игри през 1936 г., винаги сме имали представители в ските. Успехи обаче...
Иван Лебанов се ражда на 10 декември 1957 г. в село Гостун, Банска община. Скоро родителите му се преместват да живеят във Велинград и това завинаги определя съдбата на бъдещата звезда в ски-бягането. Още 3-годишен Иван слага "писалките" на краката и по цял ден кръстосва поляните и пистите.
Огромното му желание и хъс за победа компенсират липсата на достатъчно снежни условия, трасета, машини и екипировка у нас. Якото българче спори със северните титани в този спорт. За това помагат съветите на едни от първите му треньори Мария и Георги Стамболови, Стефан Митков, Ангел Митов, по късно и Георги Зографов.
Едва 18-годишен Лебанов за първи път изпитва магията на олимпийските игри. В Инсбрук през 1976 г. се класира 24-ти на 15 км, а година по-късно в в Сент Кроа (Швейцария) в същата дисциплина става световен шампион за юноши. Междувременно печели три световни студентски титли и влиза в тройката на крайното генерално класиране за Световната купа. Успехите му прозвучават сензационно дори и за специалистите. Всички се чудят как така един българин се намесва да печели титли и медали в запазени за северняците територии?
През 1980 г. Иван Лебанов доказва своята мощ в най-важните стартове.
На Игрите в Лейк Плесид българинът, само на 22 години тогава, печели бронз в ски-бягането на 30 км. Близо час и половина той води люта битка с двама представители на СССР - Николай Зимятов и Василии Рочев, плюс скандинавските асове. По средата на разстоянието българинът дори е втори, на 36 секунди след лидера Зимятов, но в крайна сметка финишира трети.
След Лебанов остават величия като шведът Томас Васберг (четикратен олимпийски шампион), финландецът Юха Мието (спечелил 5 олимпийски медала, един от които златен), италианецът Маурилио Де Золт (също станал по-късно олимпийски шампион) и др. Пробивът е дваж по-ценен, защото е постигнат в неравностойни условия - страната ни отстъпва по численост в треньорските щабове, екипировка, умения и опит в използването на ски-вакси, за които в скандинавските държави и СССР се грижат цели институти. Да не говорим, че България по това време има 2-3 що-годе нормални писти, по които сняг се задържа максимум три месеца в годината.
Ето го и разказът на Лебанов, който говори пред Dir.bg по темата преди време:
"Българин в зимните спортове да пробие беше илюзия някаква дотогава... Но като деца мечтаехме. Аз в предишната година на Световни купи имах трети, четвърти места, Световен шампион бях станал за младежи. Имаше основа за надежди, но все пак на Олимпиада - на най-големия спортен форум да победиш примерно скандинавци е доста трудно.
Самото състезание протече много добре за мен. Има нещо интересно като детайл - на 13 февруари, на 13-ти зимни Олимпийски игри се случи... Нашата къща беше на улица "Бачо Киро", номер 13, в училище бях номер 13... Върви си ми с това 13.
Още в началото бях втори-трети, съветските състезатели бяха много силни. Край пистата ме подкрепяха тогавашният спортен министър Трендафил Мартински, както и Попангелов-старши. И те не очакваха такъв успех.
Състезанието бе три обиколки по 10 километра и след първите, при преминаването ми през стадиона, на таблото се видя, че се движа добре. Мартински, помня го и до днес, отстрани викаше: "Иване, за България! За родината! Орден ще ти дадем! Волгата те чака на аерогарата!". За един млад човек каква повече мотивация!? Така ме окуражаваха.
Посрещането беше грандиозно. А и до днес, където и да отида в България, хората ме познават. Особено тези от по-старото поколение. Тогава в центъра на Велинград се беше изсипал народът, целият град. Имаше трибуна специална. Благодарен съм на хората, че така и до днес имат такова уважение към мен
И не само в България. И до днес се чуваме със съперниците ми от онези години на пистата, обаждат ми се за рождения ден точно двамата, които бяха пред мен на Олимпиадата, а и не само те. Уважаваме се, подкрепяме се."
Медалът на Лебанов е с ефект на революция за ски спортовете у нас. Ски-бягането става мода дори и за младите, "писалките" се разграбват по магазините, спортните училища разкриват специални паралелки.
Зимните ни курорти получават домакинства на стартове за Световни купи (две от тях - във Велинград и на Витоша - в ски-бягането), а страната ни кандидатства два пъти за Олимпийски игри. По-късно интересът и акумулираният вече потенциал в ски-бягането преливат и в биатлона. Спорт, който даде на България и първо олимпийско злато - на Катя Дафовска в Нагано 1998 г.
Днес Лебанов има ски училище в Юндола, мина и през политиката, за която обаче казва: "Лицемерието там е №1, в спорта е друго, там има достойнство и чисти отношения. В политиката всеки момент могат да те подхлъзнат."
Пътят към медала
1. Лебанов е трети на междинна контрола номер 1 с време 28:51,06 мин, изостава след Зимятов (СССР) и Васберг (Швеция)
2. Българинът е втори на междинна контрола номер 2 с време 44:57,59 мин, като пред него е само Зимятов
3. Иван е трети на междинна контрола номер 3 с време от 58:26,42 мин, преследвайки Зимятов и Васберг
Крайно класиране:
Николай Зимятов (СССР) 1.27:02,80 ч
Васили Рочев (СССР) 1.27:34,22
Иван ЛЕБАНОВ 1.28:03,37
Томас Васберг (Швеция) 1.28:40,35
Йозеф Лушчек (Полша) 1.29:03,64
Мати Питканен (Финландия) 1.29:35,03.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}