„Май е дошло време бебчето да порасне“, написа вчера Стефано Семераро в „Ла Стам-па“ след успеха на Григор Димитров в Бриз-бейн. И ако наистина денят се познава от сутринта, то 2017-а се очертава като годината на Гришо. Година, в която той вече няма да е припознат като Бейби федерер и Плейбоят на световния тенис, а като големият Григор Димитров. Шампионът!   Това, което нашият направи в Бризбейн, е нещо грандиозно. За последно Григор беше триумфирал в турнир на АТР през юни 2014-а, а през последните две години и половина отнесе доста критики и подигравки, най-вече у нас. Оплюването на Димитров се превърна в нещо като национален спорт в България. Всяка негова загуба (а те не бяха никак малко) се превръщаше в оазис на хейтърите, а редките му победи бяха омаловажавани. Вещаеха изпадането му от топ 100 в близко бъдеще. А то какво стана? Откакто Дани Валверду го пое под номер 40 в ранглистата, Григор възроди кариерата си и в момента е 15-и в света и с титла още в първия си турнир за 2017.   В момента българският спорт е толкова западнал, а обществото ни е толкова объркано, че дори не можем да се нарадваме на триумфите на успелите ни сънародници. Не го воря само за спорта. Във всички сфери е така. Хабим енергията си в оплюване на успелите, а не виждаме истинските причини, които ни правят нещастни. Но докато има такива като Григор, ще има и надежда. За спорта, за обществото ни и за България като цяло.   Без съмнение в момента кариерата на Димитров е в сериозен подем. Той започна миналото лято, когато Валверду му стана треньор. Показателен за моментната форма на българина е и фактът, че на турнира в Бризбейн победи трима играчи от Топ 10 на света, включително и Кей Нишикори, срещу когото беше загубил всичките три мача до момента.