През 2004 г. едно хлапе от Майорка изненадващо отнесе изгряващата звезда на мъжкия тенис Роджър Федерер. Младият левичар Рафаел Надал още тогава правеше впечатление с невероятните си форхенди и отчаяното преследване на всяка топка. С годините той успя да се превърна в истински кошмар за Маестрото, съперник, който помрачаваше дори най-светлите моменти от бляскавата му кариера. Въпреки това Федерер се превърна в най-великия тенисист в историята. Спечели рекордните 17 титли от Големия шлем, счупи почти всички възможни рекорди и придоби такъв статут, че феновете на централния корт на “Уимбълдън“ го подкрепяха срещу сънародника си Анди Мъри. Надал също се превърна в легенда - изравни се с Пийт Сампрас на второто място в историята по титли от Шлема и превърна клея в собствено владение, а “Ролан Гарос“ в непревзимаема крепост. Испанецът разплака Федерер доста пъти. Комбинацията от стиловете им на игра определено беше в негова полза и той успя да го детронира дори на “свещената трева“. Очакваше се да счупи с лекота рекордите на Федерер, когато дойдоха контузиите, а Новак Джокович открадна ролята на новия властелин на кортовете. Анди Мъри тръгна по пътя на сърбина и постепенно блясъкът на двете най-ярки звезди от близкото минало започна да гасне. Класическите им сблъсъци по финалите на Големия шлем оставаха все по-далеч в годините, а експертите всяка година тържествено обявяваха края на т. нар.