Григор Димитров е в навечерието на поредното си участие на своя любим "Уимбълдън", който обаче в последните години не е място за кой знае колко усмивки и положителни емоции.
Турнирът, който заради тревната си настилка на теория би трябвало да пасва най-добре на стила на Гришо, в последните години се превърна в арена на ранни и разочароващи отпадания.
А в разгара на белязания от спадове и възходи сезон 2022, феновете се питат кое лице на Димитров ще видят този път на "свещената трева".
За него това ще е 12-о участие в основната схема на надпреварата, с която изгря на световната сцена през 2008-а, когато грабна титлата при юношите.
Но в досегашните си 11 участия на "Уимбълдън" Гришо има само един незабравим миг - полуфиналът от 2014. Като успешно може да се определи и участието му през 2017-а, където Роджър Федерер го спря в четвърти кръг, но през останалите години особени поводи за хвалба няма.
Показателен е фактът, че в последните четири години Григор Димитров има само една победа на "свещената трева", като тя дойде в първия кръг на миналогодишното издание.
Тази година Димитров ще стартира срещу световния №92 Стийв Дожнсън от САЩ, а потенциален опонент между британеца Райън Пенистън и швейцареца Хенри Лааксонен, дава потенциален шанс на Гришо да достигне до третия кръг за първи път от пет години насам.
За последно това се случи през вече споменатата 2017-а, когато българинът стартира турнира с три безгрешни мача. Диего Шварцман и Маркос Багдатис бяха победени в три сета, а израелеца Дуди Села в два, тъй като имаше отказване заради травма.
Просто тогава 13-ият поставен Димитров имаше лошия късмет да срещне Роджър Федерер в четвъртия кръг, където противопоставяне нямаше. Маестрото взе мача с 6:4, 6:2, 6:4, а впоследствие спечели и турнира. При това без нито един загубен сет.
След онзи мач с Роджър Федерер, за Гришо последваха три години без успех на "свещената трева".
През 2018-а той загуби в първия кръг от борещия се с травми Стан Вавринка, а година по-късно допусна обрат от 2:0 сета от дебютиращия на турнира французин Корентен Муте.
Безспорно онзи мач бе сред най-ужасните за Гришо в турнир от Шлема изобщо, а показателен е фактът, че и до днес Корентен Муте няма друга победа на "Уимбълдън" освен тази.
След това през 2020-а турнира нямаше заради пандемията, а едва на четвъртата година след последния си успех - през миналия сезон, Гришо отстрани ветерана Фернандо Вердаско в първия кръг, но само, за да загуби с безславни три сета от Александър Бублик във втория.
Иначе най-големия успех на Гришо не само на "Уимбълдън", но и един от върховните моменти в цялата му кариера, е полуфиналът, който той изигра на този турнир през 2014-а.
Тогава той отново стартира със скромен американец в лицето на Райън Харисън, а след това последователно победи австралиеца Люк Савил, украинеца Александър Долгополов и аржентинеца Леонардо Майер.
И така дойдоха може би два от най-силните мачове на Григор Димитров в професионалната му кариера изобщо. На четвъртфиналите той отстрани действащия шампион Анди Мъри пред родната му публика, а за представянето му показателен бе фактът, че пълните трибуни го аплодираха на крака.
Димитров победи Мъри с 6:1, 7:6, 6:2, а в битката за място на финала съперникът бе водача в ранглистата Новак Джокович.
В този епичен мач Григор загуби с 1:3 сета, като последните два от тях се решиха с тайбрек. Само няколко точки тогава разделиха българина и сърбина, но в крайна сметка на финал отиде Ноле, който и спечели турнира във финал срещу Роджър Федерер.
Иначе дебютът на Гришо в основната схема на мъжкия турнир е през 2009-а, когато 18-годишният българин получава "уайлд кард" заради спечелената си титла при юношите година по-рано.
Но нещата не се развиват по план, защото Гришо пече първия си сет в Шлема изобщо с 6:3 над руснака Игор Куницин, но пък след това заради травма губи втория сет с 0:6 и в началото на третия решава просто да се откаже, за да не се мъчи повече из корта.
Първата му победа на "свещената трева" идва две години по-късно, когато в първия кръг е победен немецът Седрик-Марсел Стебе, преди намиращият се в пика на кариерата си Жо-Вилфред Цонга да сложи край на българското участие в турнира.
Следват нови две отпадания във втория кръг през 2012-а и 2013-а, преди Григор да извоюва първия си голям проби с вече споменатия полуфинал от 2014-а.
Това си остана първият и последен голям пробив за Гришо на "Уимбълдън", а въпросът днес е дали ще видим турнир с положителни български емоции.
Способен ли е Григор да обори критиците с нов силен турнир, или ще станем свидетели на поредното разочароващо отпадане в ранна фаза?