Гейм, сет и Матс - професионалист на корта и пред камерата
Един от най-големите в тениса празнува 60-ия си рожден ден
Обожателите на тениса от дълги години са свикнали с едно от най-разпознаваемите лица в играта, което преди всеки турнир от Големия шлем се появява пред телевизионните камери.
Матс Виландер се превърна в най-уважавания анализатор на Евроспорт, защото знае как да поднесе прогнози, очаквания, оценка на сегашните играчи и историите си от една изминала ера.
Днес шведът навършва 60-годишна възраст и макар сега първата ни асоциация с неговата персона да са телевизионните му участия, то тенис кариерата му беше много по-впечатляваща.
Бивш №1 в света, седемкратен шампион в Големия шлем и носител на общо 33 титли на сингъл са само част от престижната му визитка, но истинските му качества знаят само тези, които са го гледали през 80-те години на миналия век.
Тенис фанатиците оценяват това, което Виландер направи в една много силна ера с Бьорн Борг, Щефан Едберг, Джими Конърс, Джон Макенроу, Иван Лендъл и още много.
Мнозина го сравняват с Бьорн не само защото и двамата са шведи, но и заради сходната им техника в бекхенда. Виландер е уникален в това, че практикува такъв както с две ръце, така и с една. И двамата не показваха емоции и бяха готови да върнат толкова топки, колкото е необходимо.
Разликата е, че Бьорг успя да спечели само два от турнирите в Големия шлем, докато Виландер беше успешен в три. През 1988 година стана първият швед с титла на US Open преди постижението му да бъде повторено от Щефан Едберг три години по-късно.
Историята между Виландер и тениса не е романтична. Той не получава ракетата в ръката си от най-ранна детска възраст, защото като много деца в Швеция е запленен от хокея на лед и футбола. Баща му Ейнар започва да играе тенис през 1940 година и постепенно запалва сина си. Виландер започва да играе турнири на 13-годишна възраст, когато семейството му се мести от Векшьо. Тогава се приключва с хокея и футбола.
Талантът е видим и новият топ играч спечелва титлата на "Ролан Гарос" за юноши, Европейските първенства до 16 и 18 години, както и престижния Ориндж Боул в Маями. Професионалният дебют идва на 16 през 1980 година на местния Sweddish Open.
Успехите в Големия шлем идват безумно бързо. Той печели пет от седемте си титли преди да е навършил 20-годишна възраст, като няма друг играч в историята с подобно постижение. Играе общо 11 финала, като пет са срещу големия му съперник Иван Лендъл, три от които спечелени.
През 1982 година никой не вижда Матс Виландер като претендент за титлата на "Ролан Гарос". Младежът тогава е едва 18-и в схемата. Шампионската титла "е трябвало" да отиде за някой измежду световния №1 Джими Конърс и №2 Лендъл. Изненада обаче идва в осминафиналите, където в супер мач Виландер печели срещу чеха с 4:6, 7:5, 3:6, 6:4, 6:2. Слевдат победи срещу световния №5 Витас Герулайтис и №4 Хосе Луис Клерк. На финала съперник е третия в света Гилермо Вилас. След маратон от 4 часа и 42 минути Виландер го побеждава с 1:6, 7:6, 6:0, 6:4. Тогава е на възраст от 17 години и 9 месеца. Става най-младият шампион в Париж преди рекордът му да бъде последователно подобрен от Борис Бекер и Майкъл Ченг.
Големите в тениса се обединяват още тогава около мнението, че голямото оръжие на Виландер не е някой от ударите, а мозъкът му. Той просто играе с главата си.
Играта на клей му се отдава много и му носи още две титли на "Ролан Гарос" - през 1985-а като четвърти в света и през 1988-а като трети.
През 80-те години той става и единственият от общо трима играчи, които успяват да стигнат три поредни финала на Australian Open. Прави го между 1983-а и 1985-а, като първите два ги печели след финали срещу Лендъл и Кевин Кърън. Третата титла идва през 1988-а след епичен мач срещу Пат Кеш - 6:3, 6:7, 3:6, 6:1, 8:6.
По онова време в Австралия се играе на трева, а годината е най-успешната за Виландер, тъй като успява да спечели титла от Големия шлем на три различни настилки - тревата в Австралия, клея в Париж и твърдия корт на US Open. Единствената му титлата в САЩ идва след нова петсетова победа срещу Лендъл, като тогава чехът е №1 в света, а шведът №2. Резултатът от финала обръща нещата и Виландер за първи и последен път става №1 в световната ранглиста.
Единствената "ахилесова пета" за него се оказа тревата на "Уимбълдън", където три пъти достига четвъртфиналите, но не и отвъд.
Както често се случва, бързото печелене на трофеи в най-ранна професионална възраст води до рязък спад след това. През 1989 година, макар още на 25, резултатите му започват да се влошават и до края на кариерата си играе само още четири финала на турнири от нисък ранк, три от които загубени. Започва да играе все по-рядко преди да се откаже през 1996 година.
Кариерата му не мина и без скандал, след като през 1995 година заедно с Карел Новачек дадоха положителни проби за кокаин и получиха три месеца наказание. Виландер трябваше да върне пари от наградни фондове на обща стойност от близо 300 хиляди долара.
Въпреки големите си успехи тенисистът Виландер винаги ще бъде в сянката на Бьорн Борг заради харизмата на втория, но това не значи, че първият не е сред най-великите в играта.
Доказва го и като анализатор за Евроспорт, където рядко спестява това, което иска да каже. Замеси се в един скандал през 2006 година, когато заяви, че Федерер няма топки да се изправи срещу Надал след загубата на швейцареца с 1:3 на финала на "Ролан Гарос". В последствие се извини за думите си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}