Гигантски ръст за гигантски мачове
Авторът на най-много асове и най-дългия двубой в тениса празнува 40-и рожден ден
Ако 208-сантиметрово момче в Щатите, увлечено от магията на спорта, не стане баскетболист, та дори и волейболист, явно нещо се е объркало по веригата.
Именно такъв е случаят с Джон Иснър, който е един от представителите на гигантизма в тениса.
Сега от Щатите достоен представител на тази груба е 211-сантиметровия Райли Опелка, но в миналото Иснър, хърватинът Иво Карлович и австралиецът Кевин Андерсън се отличаваха от всички останали играчи с възможността да играят приличен тенис при наглед неподходяща анатомия.
Да, ръстът позволява да се чупят рекорди при забиването на асове, но продължителните разигравания са истинското изпитание за тези тенис чудовища. А Иснър, който днес навършва 40 години, беше успешен и в двете.
Американецът се оттегли от професионалния тенис в края на 2023 година с гордостта на бивш №8 в световната ранглиста, Мастърс шампион и притежател на голям брой рекорди от всякакво естество.
Това е играчът с най-много асове в историята на тениса, най-много асове в един мач, най-много печеливши удари в един мач, най-дълъг мач, най-много изиграни и най-много спечелени тайбрекове. Всички тези рекорди се обясняват лесно с 208-сантиметровия му ръст и умението просто да бие силно сервис.
Името му винаги ще бъде свързвано с най-дългия мач някога - този с Никола Маю в първи кръг на "Уимбълдън" през 2010 година.
На 22 юни 2010-а в 18:13 часа британско време всичко започва със сервис гейм на Никола Маю. Французинът го спечели и това изглеждаше като най-рутинния възможен старт на най-рутинния възможен мач от този етап на "Уимбълдън".
Точно в 14:05 минути на следващия ден започна петия сет, който вкара цялата тази история в книгата с рекордите и превърна срещата на Джон и Никола в епос. В случка, за която се писаха книги и се снима филм. Три часа и 40 минути след старта на този сет резултатът е 32:32 гейма, защото тогава няма шампионски тайбрек при 6:6, както е сега.
Хората имаха предимството да излязат и да си вземат хотдог и по една бира отвън, без да се притесняват, че ще изпуснат развръзката. Тенисистите - гладни, уморени, психически затормозени, продължаваха да удрят топката безмилостно. В 21:09 часа съдията Лаяни обяви - край, стига толкова за днес. Тъмно е. Резултатът? 59-59 гейма! В онзи ден Иснър и Маю играха 7 часа и 4 минути, без да могат да завършат един-единствен сет. Несъмнено, това е нещо, което никога няма да бъде повторено в тениса. И не само заради променените правила. И такива да си бяха, втори път това не може да се случи.
На 24 юни, третия ден от епопеята, играта стартира в 15:40 часа, пак на същия корт №18. След още 20 гейма, най-после всичко приключва - 70-68 за Иснър, който просто пада по гръб и остава така почти минута. Най-дългият мач в историята на тениса продължи 3 дни в Лондон. Общото игрово време е 11 часа и 5 минути.
"Този мач беше преди 14 години, но не го чувствам, че е бил толкова отдавна", каза наскоро Иснър в итнервю - "Тогава бях сред младите в тура, професионалист от три години. Бях сред поставените в надпреварата и знаех, че играя с квалификант. Това не винаги е лесно, защото те вече са спечелили три мача на турнира. Всички тогава знаеха, че Маю е добър играч на трева. Първият ден беше напълно нормален. Започнахме в 19:30 вечера и след като спечелих четвъртия сет знаех, че ще прекъснат мача. Във втория ден лудницата започна и някъде около резултат 16:15 започваш да чуваш как всеки иска да се вмъкне да гледа на този корт. Изведнъж всичко се превърна в спектакъл и мисля, че при 48:48 таблото с резултата се счупи.
Помня, че след втория ден нашия мач започна да краде заглавията за Световното първенство по футбол. В същия ден Англия играеше, но ние бяхме най-важната новина. Бях шокиран и не знаех какво да правя. Събудих се на третия ден и всъщност се чувствах окей след осем часа непрестанен тенис, защото още чувствах адреналина. Веднага след края на мача този адреналин изчезна и се почувствах ужасяващо. Срещу Маю имах 113 аса, а в следващия мач... 0. Имал съм над 800 мача в моята кариера и може би това е еиднственият, в който не съм отбелязвал ас", спомня си Иснър.
В кариерата си американецът има общо 14,616 аса, като вторият в тази вечна класация е Иво Карлович с 13,762. В тройката влиза и легендарният Роджър Федерер с 11,452.
Иснър има общо 16 ATP титли, но несъмнено най-големият му успех дойде през април 2018 година, когато изненада всички на Мастърса в Маями. Тогава едва като 14-и поставен успя да постигне победа над втория в схемата Марин Чилич, а в последствие Хуан Мартин Дел Потро и на финала срещу Александър Зверев. Тoй има още три Мастърс финала, губени съответно от Федерер, Надал и Мъри.
Успехите на американеца са налице и извън корта, като една от причините да се откаже от тениса е неговото семейство.
Със съпругата си Мадисън Маккини той има четири деца, най-малкото от които се роди месеци преди оттеглянето му.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}