Големият Макенроу: Бях сред най-мразените хора - до Хитлер и Джак Изкормвача. Беше яко
Откровенията на един от най-култовите типове в тениса и спорта
Да прочетеш интервю с Джон Макенроу никога не е загубено време, а и няма нужда от повод.
Но великанът на тениса и един от най-култовите типове изобщо в спорта даде едно особено култово такова пред британския "Обзървър" заради излизащия в кината от 15 юли документален филм за живота му.
"Хайде, стига, човече, кой би искал да гледа филм за мен?", започва интервюто 63-годишният американец, който намира време между два мача на "Уимбълдън", които анализира, за да говори за медията.
Бившият номер едно в света има какво да каже по... кажи-речи всяка тема.
Самият той не е любимата тема за него, но седемкратният шампион от Шлема с над 1000 мача в ATP тура споделя неща от миналото си пред "Обзървър", включително за личния живот.
Предлагаме ви откъси от интервюто, в което има "макенроуски неща", колкото искате.
"Преди две години, през март 2020-а, играх един демонстративен мач срещу Майкъл Ченг - споделя Джон. - Беше точно преди пандемията, имаше хиляди хора в Индиън Уел - рая на тениса. По едно време се ядосах и се разкрещях по лайнсмена. Всъщност, човекът си вършеше работата, но аз се дразнех, че падах.
Ченг - а той е голям шампион, не ме разбирайте погрешно, просто не можеше да тича. И пак ме би. Та си го изкарах на съдията и всички си отидоха от корта щастливи. Макенроу като едно време и такива неща...
Обадих се на агента ми и го наредих добре. Крещях му - Никога повече не организирай такива мачове, човече! С две думи, държах се като хлапак. И си казах, че да остаряваш е най-гадното нещо на света."
В онзи ден решава, че ако пак му се случи някой някъде по света да не го разпознае (каквито случаи е имало), и да го пита какво работи, каква е професията му, да не казва нищо за тенис. "Започнах да лъжа, че съм музикант, китарист", хили се. Не уточнява точно какво го подтиква към това.
Съпругата му наистина е такава - музикант, казва се Пати Смит (това е втората му жена). Тя се смее на тази история. "Защо ще ме излагаш, създаваш лошо име на нашия бизнес", подиграва му се.
Ето такъв е Макенроу и днес, вече на 63, но все така непредвидим и никога скучен.
Ужасно мрази да губи. И винаги е било така. Толкова е известен по света, че понякога го е срам от това. И не иска навсякъде да го разпознават. Любимата и една от малкото истории за неговата известност, с която се гордее, е от онзи велик, незабравим мач "Уимбълдън" срещу Бьорн Борг от 1980 г.
"Казаха ми месеци по-късно, че Нелсън Мандела в затвора на Остров Робен е помолил да му позволят да го слуша по радиото. Никога не съм бил по-горд от себе си", разказва в интервюто.
Налага му се да се справя с известност, напрежение и очаквания от тийнейджър, когато стига за първи път на полуфинал в Шлема. И това не е лесна работа. "Ходил съм при 37 различни психотерапевти и психолози през годините - дава точен факт. - Някои бяха задължителна част от терапия, след като се разведох, други - доброволно избрани. Някои бяха свързани с лудостите ми в тениса..."
Сам харесва новия филм. Казва, че е представен реално и иска хората да го видят именно такъв.
"Има достатъчно тенис в него, но има и реалности от живота - има кой съм. За двете ми съпруги и шестте ми деца, за проблеми, лудости, триумфи. Има всичко. Две от децата ми говорят в него и това също е велико. Дори казват, че се гордеят с мен! Не е ли яко!?"
Не всичко обаче му допада. Например, разочарован е, че не много хора се интересуват от това какво прави днес. Всички искат да знаят за Макенроу от едно време, с ракетата на корта, гневен срещу съдиите и част от нощния живот на Ню Йорк.
"Аз съм щастливо женен, имам деца, имам семейство. Но не това ги интересува. За последен път съм играл на "Уимбълдън" преди 30 години, човече! На кого му пука за това, какво се е случвало толкова отдавна?! По дяволите, да гледаме напред, да махнем тази страница, а!"
Има един много важен детайл и филмът няма да даде отговор на въпрос, който често е задаван около Макенроу. Той всъщност обича ли тениса? Не е сигурен самият той какво да отговори...
"На някакво ниво - да. За мен да обичаш нещо е да идеш и да го правиш за удоволствие, без да се налага да ти плащат за това. Не е имало етап от живота ми, в който съм бил в тениса без да ми плащат. Това е моят отговор. Надявам се да не искате друг, по-конкретен. Нямам такъв."
А не беше ли бунтар? Не се ли бореше за нещо в тениса? Поне отстрани, така изглеждаше в онези години...
"Когато пробивах в играта си мислех - аз съм този пънк от улиците на Ню Йорк, когото подкрепят младите пичове, искат промяна. Искам да разкарам тези стари и закостенели типове от тениса. Но твърде бързо разбрах, че такава промяна не се случва току-така. Казано направо - провалих се доста тежко в тази мисия. И днес почти нищо в тениса не се е променило, като се замисля."
Но и грешните представи и предразсъдъци не са нещо, което ще подмине без коментар. Съпругата му веднъж му казва, че той е много по-нормален и обикновен човек, отколкото сам е оставил хората да му внушат, че е. Не е някой хахо, просто има темперамент и рядко успява да задържи на езика си, каквото има да излиза...
"Тя ме познава добре - казва. - Мисля си, че аз съм много по-близо до това да съм нормален, отколкото Бьорн, например. Него го считаха за такъв, а мен - за психо. А той може да играе 4 часа на корта, без да си смени изражението на лицето. Това е нормално? Аз съм онзи, който се ядосва, ругае и себе си, и съдиите, и времето... След мача ще ида на мач на Рейнджърс в "Медисън Скуеър Гардън", няма да се затворя да вечерям в хотелската си стая. Кое е ненормалното в това? Просто хората решиха да ми лепнат етикет, че не съм "нормалния" тенис играч."
И все пак, има си своите странности, които сам признава.
"Дойдох за първи път тук, на "Уимбълдън" и си казах: Човече, печели този турнир и не се връщай повече, каква е тази снобарщина. Но като го спечелих през 1981 г., изведнъж получих усещането, че летя. Това е най-великото усещане, неописуемо. Казах си - видя ли защо си тук, всъщност!"
Във филма е споменат и първият му брак, а Джон няма нищо против да говори по темата. Той е с актрисата Тейтъм О`Нийл, която среща през 1984-а - тя вече е звезда, носителка на "Оскар" и т.н. На сватбата им през 1986 г. кръжат хеликоптери, има папараци от цял свят и лудостта минава всякакви граници.
Тогава тя е звезда в разцвета на славата си, а той - вече залязваща звезда, която не успява да се бори за най-големите трофеи. Сменя треньори, опитва диети, терапии, методи на трениране... Иска да се върне към върха. И когато през 1992 г. съпругата му иска да се разделят, той е развалина.
Наркотиците не помагат. Взимал е "малко кокаин тук-там, не толкова малко марихуана" към края на състезателната кариера. В добавка с постоянното напрежение от това, че не постига резултати, главата му съвсем се обърква.
На Коледа през 1993-а среща Пати Смит, настоящата си съпруга, и всичко се променя.
"Някой ти дава втори шанс в живота, ще покажеш ли смелост да го хванеш, казвах си - разкрива легендата. - Не е лесно. Но се събудих, взех се в ръце и не пропуснах втория шанс. Това е най-доброто ми решение. Ето един случай, и то важен, в който не оплесках нещата. Поне един!"
Днес наистина свири на китара, но за удоволствие. Ангажиран е като тенис анализатор. Помага в детските си тенис академии, като отвреме навреме сам води занимания на деца - обожава го. Никога не е искал неговите да се занимават със спорта. "Нямат нужда от това екстра внимание и фокус върху тях, които неизбежно щеше да привлече един Макенроу в тениса", обяснява.
Има страшно много неща, които харесва в миналото, но и такива, за които не може да повярва, че още се споменават и хората ги помнят.
"Журналистите винаги са ме превръщали в тема, независимо как се представям на корта - казва. - В един момент от кариерата ми, аз имах усещането, че целият свят ме мрази.
И не само усещане - имаше такова заглавие, още го виждам пред очите си: "Най-мразените хора на планетата". И вътре ги бяха подредили, явно с гласуване на читатели: Номер едно - Хитлер, номер две - Атила, номер три - Джон Макенроу, номер четири - Джак Изкормвача...
Мамка му, как така съм трети в такава класация!? Но пък е яко, от друга страна. Тогава поне така ми изглеждаше."
А днес ATP опитва да го избута напред като един от посланиците на тениса. Нещо като "един от готините, от добрите".
Самият той леко се усмихва на това, но признава:
"Не е чак толкова зле, нали? Даже е за предпочитане пред онова с Хитлер и Джак Изкормвача навремето!".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}