Роджър Федерер рухна и се разплака по време на интервю за CNN, в което бе запитан за един от най-тежките му моменти. Не само в професионалния, но и в личния живот.

Неведнъж през годините Маестрото е говорил с огромно уважение и признание за влиянието на Питър Картър върху него. Един от първите му треньори, австралиец, загина в автомобилна катастрофа по време на медения си месец през 2002 г. в Южна Африка. Картър не успя да види най-бляскавите мигове на Федерер, който спечели първия си турнир от Големия шлем през 2003-а, а после вдигна още 19 титли в четирите най-елитни надпревари.

Двамата са имали много силно приятелство, освен доброто им разбирателство в тренировките и съвместната работа. На 8 август миналата година Федерер отпразнува 37-ия си рожден ден, а ден по-късно Картър щеше да навърши 54.

На въпроса за това как е преодолял загубата на толкова близък човек тогава, Роджър избухва в сълзи по време на интервюто пред CNN и се извинява: "Господи, още ми липсва толкова много. Дано е горд с това, което постигнах. Никога не съм се сривал така, извинявайте..."

Историята наистина е покъртителна. Федерер научава ужасната новина в Торонто, където играе на Мастърс турнира през август 2002-ра. Журналистът Рене Щауфер, който е с него тогава и отразява участието му, разкрива подробности.

"Никога не съм виждал Роджър в такова състояние", казва той.

Австралийски вестник в онзи ден пише, че тенисистът "избяга от хотела и тръгна да тича по улиците в състояние, близко до истерията."

Федерер е елиминиран вече в сингъл надпреварата, но играе ден по-късно на двойки, като слага черна лента на ръката си.

Всяка година от 2005-а насам, швейцарецът плаща пълните разноски, самолетни билети, хотели и всичко останало на родителите на Питър, за да гледат наживо мачовете му на Откритото първенство на Австралия.

"След смъртта му сякаш някой ме разтърси и ме накара да тренирам двойно по-усърдно - разказва в интервюто Роджър. - На него дължа страшно много, особено техническите умения в играта. Никога в първите години не съм мислил, че ще спечеля толкова титли, че ще съм шампион на "Уимбълдън" и номер едно в света. Най-хубавото на тези успехи е, че когато се върнеш дни по-късно на тренировъчния корт, където няма камери, няма фенове, няма никой, просто си казваш: Е, цялата тази работа тук, тези тренировки - всичко си струваше!".